Камарата на представителите на САЩ представи бюджета си за НАСА за фискалната 2025 г. в размер на 25,2 млрд. долара, с което космическата агенция беше ощетена с около 204,1 млн. долара в сравнение с първоначалното ѝ искане. Все пак основният бюджет, включен в проектозакона на Комисията по бюджетните кредити на Камарата на представителите, ще даде на агенцията 303,6 млн. долара повече, отколкото тя получи през фискалната 2024 г.

Бюджетният план на стойност 25,2 млрд. долара е разделен на няколко групи, включително 7,3 млрд. долара за наука (2,9 млрд. долара за планетарна наука и 2 млрд. долара за наука за Земята), 7,6 млрд. долара за изследвания, 1,2 млрд. долара за космически технологии и 89 милиона долара за STEM.

Законодателите от Камарата на представителите се срещнаха във вторник, за да оценят законопроекта, който все още трябва да бъде одобрен от цялата камара и съгласуван с плана за разходите на Сената, преди да стане закон.

Луната на фокус

Законодателите изразиха силна подкрепа за работата на НАСА с търговския сектор за доставка на товари до лунната повърхност по програмата CLPS, която законопроектът финансира изцяло.

"Комитетът отбелязва, че е важно финансирането на CLPS да остане на не по-малко от утвърденото за 2024 финансова година ниво, за да се развие космическата икономика и да се създадат трайни и достъпни търговски операции на Луната", се казва в доклада към законопроекта. "Комитетът подчертава значението на програмата CLPS за запазване на американското лидерство в космоса, за развитието на национална космическа индустриална база за завръщането на САЩ на Луната."

Поглед към Марс

Членовете на бюджетната комисия също така подкрепиха плановете на НАСА да достави марсиански проби на Земята. Законопроектът ще изисква от агенцията да похарчи 650 млн. долара - 450 млн. долара повече от поисканото от нея - за програмата през фискалната 2025 г., като в доклада се посочват "опасения" за това как предишни съкращения на мисията "са довели до сериозни загуби на висококвалифицирана работна сила", което ще навреди както на тази мисия, така и на други усилия в областта на планетарната наука в бъдеще.

Законодателите също така поискаха от НАСА повече информация за нейния завой към използване на индустрията за мисията за връщане на проби. Законопроектът изисква от агенцията да представи доклад с подробна информация за това как възнамерява да оценява предложенията от частния сектор.

Симулиран марсиански хабитат на НАСА

И като става дума за НАСА и Марс, космическата агенция завърши първото си симулирано пътуване до Червената планета, след като екипажът на мисията излезе от кораба си след едногодишно пътешествие, при което не напусна Земята.

Четиримата доброволци, прекарали повече от 12 месеца в първата симулирана марсианска среда в Космическия център "Джонсън" в Хюстън, бяха Кели Хейстън, Анка Селариу, Рос Брокуел и Нейтън Джоунс. Те влязоха в 3D отпечатаното местообитание на 25 юни 2023 г. като първия екипаж на проекта на космическата агенция Crew Health and Performance Exploration Analog (CHAPEA).

Квартетът живееше и работеше в пространство от 157 кв. м, за да симулира мисия до Червената планета - четвъртата спрямо Слънцето, която е чест обект на дискусии както сред учените, така и сред феновете на научната фантастика относно евентуално пътуване на хора отвъд нашата Луна.

Първият екипаж на CHAPEA се съсредоточи върху установяването на възможните условия за бъдещи операции на Марс чрез симулирани космически разходки, наречени "марсоходи", както и върху отглеждането и събирането на зеленчуци за допълване на провизиите им и поддържането на местообитанието и оборудването им. Те преминаха през предизвикателствата, с които би се сблъскал един истински марсиански екипаж, включително ограничени ресурси, изолация и закъснения в комуникацията с родната планета от другата страна на стените на хабитата, които достигат до 22 минути, разкриха от НАСА.

Планирани са още две мисии на CHAPEA и екипажите ще продължат да провеждат симулирани космически разходки и да събират данни за фактори, свързани с физическото и поведенческото здраве и ефективност.

Стив Кърнър, заместник-директор на Космическия център "Джонсън", коментира, че повечето от експериментите на първия екипаж са били насочени към храненето и как то се е отразило на представянето им.

"Марс е нашата цел", акцентира той, цитиран от Interesting Engeneering, наричайки проекта „важна стъпка в намерението на Америка да бъде лидер в глобалните усилия за изследване на космоса“.