НАСА ще строи железопътна транспортна система на Луната
Проектът Flexible Levitation on a Track включва магнитни панели, които левитират над плосък релсов път
НАСА предостави подробна информация за железопътната система, която планира да изгради на повърхността на Луната. Тя има за цел да осигури „роботизирана транспортна система“, която да подпомага бъдещите лунни дейности на астронавтите, посещаващи естествения земен спътник, обясняват в свое изявление от американската космическа агенция, цитирани от VOA.
Железопътната линия ще бъде част от програмата на Artemis, която има за цел да върне астронавтите на Луната за първи път от 1972 г. насам. Агенцията е определила целева дата за кацане на екипаж през септември 2026 г.
НАСА планира също така да създаде дългосрочна лунна база, където астронавтите ще могат да извършват собствени проучвания и да провеждат научни експерименти. Представители на агенцията посочват, че базата може да бъде изградена още през 2030 г. и би могла да служи и като евентуална стартова площадка за бъдещи изследвания на Марс. Миналия месец НАСА обяви и нови усилия за разработване и тестване на нови модели превозни средства, предназначени за изследване на Луната.
Проектът за лунна железопътна система се нарича Flexible Levitation on a Track, или FLOAT, като според космическата агенция тя ще бъде „от решаващо значение за ежедневните операции“ на Луната. Основната цел на FLOAT ще бъде да осигурява транспортни услуги в районите на земния спътник, където астронавтите са активни. Това ще включва пренасяне на товари от лунна почва и други материали до различни райони на лунната повърхност.
НАСА акцентира, че планира да добива такава почва, наречена реголит, за вещества, които биха могли да подпомогнат дейността на астронавтите. Реголитът може да съдържа материали като вода или течни форми на кислород и водород, а тези елементи биха могли да се използват за поддръжка на астронавтите и тяхното оборудване по време на дълъг престой на Луната. Другата основна употреба на лунната железница ще бъде за транспортиране на по-големи товари от материали и оборудване до и от местата, където кацат космическите кораби.
Системата FLOAT вече се разработва от инженери в Лабораторията за реактивно движение (JPL) на НАСА в Калифорния. Тя се основава на магнитната левитация - технология, която често се използва при разработването на високоскоростни железопътни линии. Чертежите показват, че плановете предвиждат плоски магнитни панели, наречени роботи, които да се носят или левитират над плосък релсов път. Роботите нямат движещи се части и не използват електрическо захранване. Те се придвижват по релсите с помощта на електромагнитна енергия.
Според НАСА простата конструкция на роботите носители би трябвало да им помогне да издържат дълго време и да не изискват особени грижи. Релсите на системата могат да се поставят директно върху лунната повърхност, като се избягва необходимостта от изграждане на сложна постоянна структура. Те могат също така да бъдат премествани, за да се промени пътят на транспортиране.
По-малка версия на системата FLOAT ще позволи на роботите да транспортират товари до 30 кг със скорост около 0,5 м в секунда, коментират от агенцията. Може да бъде изградена и по-голяма система, която да позволява транспортирането на товари с тегло до 100 000 килограма. Тя би могла да позволи пътувания от „няколко километра на ден“, обясняват от НАСА.
В момента агенцията разработва и тества различни части на системата.
Иначе FLOAT е един от поредицата развойни проекти на НАСА, които наскоро получиха допълнителна финансова помощ, за да продължат да функционират. Проектите са част от програма, наречена „Иновативни усъвършенствани концепции“ (NIAC), като всеки от тях получи до 600 000 долара за продължаване на работата през следващите две години.
FLOAT и другите проекти вече са преминали първата фаза на развитие на NIAC и навлизат във втората. Ако усилията продължат да бъдат успешни, те ще могат да влязат във фаза три, която осигурява допълнително финансиране и подкрепа от страна на космическата агенция. След това ще бъдат разгледани възможностите за тяхната интеграция в бъдещи космически мисии.