Учените са идентифицирали пет основни „епохи“ в развитието на човешкия мозък в едно от най-обширните изследвания досега върху това как се променя невралната свързаност от ранно детство до дълбока старост.

Проучването, базирано на мозъчни сканирания на близо 4 000 души на възраст от под една година до 90, картографира невралните връзки и тяхната еволюция през живота ни, пише Guardian. Така се разкриват пет фази, разделени от четири ключови „повратни момента“, в които организацията на мозъка преминава към различна траектория – приблизително около 9, 32, 66 и 83 години.

„Обръщайки се назад, много от нас чувстват, че животът им е разделен на различни етапи. Оказва се, че и мозъкът преминава през подобни епохи“, казва проф. Дънкан Астъл, изследовател по невроинформатика в Кеймбриджкия университет и старши автор на изследването.

Тестът позволява на лекарите да преценят кои пациенти да бъдат насочени към по-задълбочени изследвания, но резултатите не са достатъчни за окончателна диагноза

Нов кръвен тест улеснява ранното откриване на Алцхаймер (но не заменя диагнозата)

„Разбирането, че структурното развитие на мозъка не е плавен и равномерен процес, а включва няколко ключови повратни точки, ще ни помогне да определим кога и как неговата свързаност е уязвима.“

Периодът на развитие в детството обхваща времето от раждането до около 9-годишна възраст, когато започва т.нар. юношеска фаза – период, продължаваща средно до 32 години.

Когато човек навърши около 32 години, невралната мрежа на мозъка преминава във „възрастен режим“ – най-дългата епоха, продължаваща над три десетилетия. Третият повратен момент, около 66-годишна възраст, бележи началото на „ранното стареене“ на мозъчната архитектура. Накрая, около 83 години, се оформя и „късният старчески“ мозък.

Учените измерват организацията на мозъка чрез 12 различни параметъра, включително ефективността на свързаността, степента на разделение на мрежите и това доколко мозъкът разчита на централни възли или на по-дифузна структура.

Широкообхватен научен преглед не открива убедителна връзка, въпреки изявленията на Доналд Тръмп, че жените трябва да „се борят с всички сили“, за да избягват болкоуспокояващото

Приемът на парацетамол по време на бременност не повишава риска от аутизъм и СДВХ, сочи анализ

От бебешка до детска възраст мозъкът ни се характеризира с „консолидация на мрежите“ – процес, при който огромният брой синапси в мозъка на новороденото се редуцира, като оцеляват най-активните връзки. В този етап ефективността на мозъчната свързаност намалява.

Успоредно с това сивото и бялото вещество нарастват бързо, кората достига максимална дебелина, а характерните гънки на повърхността на мозъка се стабилизират.

Втората епоха – юношеството – се характеризира с продължаващ растеж на бялото вещество и все по-фина организация на комуникационните мрежи. Този период е белязан от плавно повишаване на ефективността на връзките в целия мозък, което е свързано с подобряване на когнитивните способности. Епохите са дефинирани не от фиксирани състояния, а от поддържане на постоянна траектория на развитие за продължителен период.

„Не казваме, че хората в края на 20-те действат като тийнейджъри или че мозъкът им изглежда като на тийнейджър“, пояснява Алексa Моусли, която ръководи изследването. „Става дума за модела на промяна.“

Тя добавя, че резултатите могат да дадат по-добро разбиране за рисковите фактори на психични разстройства, които най-често се проявяват именно през юношеството.

Анализ на мащабен биологичен набор от данни предоставя нови насоки за откриване с невродегенеративни заболявания и за битка с тях

Протеини в човешкото тяло разкриват ранни признаци на Алцхаймер и Паркинсон

Около 32-годишна възраст се наблюдава най-силната обща промяна в траекторията. Житейски събития като родителството може да играят роля, въпреки че проучването не изследва това пряко. „Знаем, че при жените мозъкът се изменя след раждането“, отбелязва Моусли. „Разумно е да се предположи, че има връзка между тези моменти и модификации в мозъка.“

От 32 години мозъчната архитектура изглежда значително по-стабилна в сравнение с предишните етапи – нещо, което други изследвания свързват с „плато“ в интелигентността и личността. Мозъчните региони също стават по-ясно разграничени един от друг.

Последните две повратни точки се характеризират с намаляване на свързаността, което според учените е свързано с процесите на стареене и дегенерация на бялото вещество.