Международно изследване на протеините в човешкото тяло разкрива нови улики за процесите на стареене и възможности за проследяване и лечение на разрушителни невродегенеративни заболявания като Алцхаймер и Паркинсон.

Проучването на най-голямата съществуваща база данни за протеини доближава човечеството „повече от всякога до деня, в който диагнозата болест на Алцхаймер ще престане да бъде смъртна присъда“, казва филантропът милиардер Бил Гейтс, който е един от основните дарители на проекта.

Резултатите, публикувани във вторник в няколко научни статии в Nature Medicine, са част от нарастващи усилия за обединяване на големи биологични масиви от данни с анализ, подсилен с изкуствен интелект, с цел откриване на ранни предупредителни знаци, които могат да помогнат за диагностика и лечение на по принцип труднолечими състояния.

Изследователите използвали данните, за да идентифицират специфичен протеин – или биомаркер – свързан с носители на генетичен вариант, който повишава риска от развитие на Алцхаймер. Освен това са анализирали как нивата на протеини, свързани с когнитивните функции, се променят с възрастта, както и модели в динамиката на тези нива при различни невродегенеративни заболявания.

„Най-вълнуващият момент е, че моделите на протеинова аномалия, които предсказват невродегенеративни заболявания, разкриват нови познания за биологията на тяхното развитие“, коментира проф. Чарлз Маршал, невролог от Университета Куин Мери в Лондон.

„Това отваря пътя към откриването на нови лекарства, което в крайна сметка може да доведе до ефективни терапии“, допълва той, цитиран от Financial Times.

Проучването е част от инициатива, стартирала през 2023 г. под името Global Neurodegeneration Proteomics Consortium (GNPC) – глобален консорциум, включващ научни институции, подкрепен от Johnson & Johnson и Gates Ventures – частната фондация на съоснователя на Microsoft.

Саймън Лоувстоун, глобален ръководител на звеното за открития и изследвания в Johnson & Johnson, посочва, че след десетилетия на бавен напредък, областта на невродегенерацията навлиза в период на бързо развитие.

„Мащабът и дълбочината на базата данни, съчетани със синхронизирана клинична информация, я превръщат в изключителен ресурс с потенциал да трансформира начина, по който изучаваме, диагностицираме и лекуваме невродегенеративни заболявания“, подчертава той.

Консорциумът е изградил база данни с около 250 милиона уникални измервания на протеини и 35 000 биологични проби от 23 изследователски групи в САЩ и Европа, допълнени от анонимизирана клинична информация. Цялата база данни се предоставя безплатно онлайн на изследователи и заинтересовани страни, обяснява FT.

Смята се, че невродегенеративните заболявания засягат над 50 милиона души по света, а техният брой се очаква да се удвои до 2050 г., най-вече поради застаряването на населението. Случаите на болестта на Алцхаймер – най-честата причина за деменция – и на болестта на Паркинсон – която засяга двигателните и други функции – нарастват значително по-бързо от повечето други състояния.

Изследванията подчертават колко важно е използването на мащабни набори от данни при изучаването на тези заболявания, казва д-р Аманда Хесългрейв, старши научен сътрудник в Института за изследване на деменцията към UCL.

Проучванията, разглеждащи „припокриващата се биология“ между Алцхаймер и Паркинсон, могат да дадат тласък на нови съвместни усилия за борба с двете заболявания, смята д-р Саймън Стот, научен директор на фондация Cure Parkinson’s. Организацията си партнира с Alzheimer’s Research UK за тестване на медикаменти, които могат да имат положителен ефект и върху двете състояния.

„Биомаркерите са от съществено значение не само за по-доброто разбиране на основната биология на тези заболявания, но и за клиничните изпитвания, насочени към тяхното лечение“, казва Стот.

„Те ни позволяват да проследяваме пациентите по време на клиничните проучвания и да установим дали експерименталното лекарство има желания ефект.“