Кой ще наследи човека, който наследи легендата? Четирима топ лидери в Apple се подготвят за ерата след Тим Кук
След 14 години рекорди на Тим Кук, компанията търси наследник, способен да поведе технологичния гигант към следващото десетилетие. Какви са профилите на претендентие Джон Търнъс, Крейг Федериги, Еди Кю и Грег „Джоз“ Джосуяк
&format=webp)
Тим Кук не показва никакви признаци на забавяне. Известен с това, че става преди изгрев, за да отговаря на имейли и да тренира, той е посветил голяма част от живота си на Apple и неведнъж е казвал, че иска да остане в компанията още дълго.
Кук наскоро навърши 65 години – възраст, на която много други ръководители вече се оттеглят. По този повод анализатори, инвеститори и наблюдатели на Apple оживено обсъждат въпроса:
Кой е следващият, който ще оглави може би най-емблематичната американска компания?
За да е ясно – няма никаква необходимост Кук да напуска: Apple няма задължителна пенсионна възраст за ръководителите си и няма признак той да е под натиск да се оттегли. Независимо от последните затруднения на компанията в сферата на изкуствения интелект, той постигна впечатляващи резултати за акционерите, увеличавайки пазарната капитализация на Apple повече от десетократно, откакто пое поста през 2011 г., отбелязва The Wall Street Journal.
The Economist прави следната сметка: Откакто Кук поема щафетата от Джобс през 2011 г., производителят на iPhone е увеличил годишните си приходи от 108 млрд. долара до 416 млрд., оперативната печалба – от 34 млрд. до 133 млрд., а пазарната капитализация – от около 350 млрд. до 4 трилиона долара, което се равнява на приблизително 700 млн. долара за всеки ден от неговите 14 години начело.
Само Дженсън Хуанг от Nvidia е създал повече стойност за акционерите общо, но основно през последните две, бясно ускорени от изкуствения интелект години.
Само Сатя Надела от Microsoft и Сундар Пичай от Alphabet – двама негови колеги от света на технологиите – са генерирали повече стойност на ден средно.
Нито един главен изпълнителен директор не се доближава до рекорда му от почти 1 трилион долара натрупана нетна печалба.
Дългогодишният председател на Apple Арт Левинсън е на 75 години – възраст, след която членовете на борда обикновено се оттеглят. Кук, който вече е член на борда, може да стане председател и да отстъпи място на нов главен изпълнителен директор или за известно време да съчетае двете роли, както правят много негови колеги от компаниите в S&P 500.
Най-вероятните наследници, според WSJ, включват четирима настоящи ръководители на Apple, всеки от които отговаря за различен сегмент от компанията.
Джон Търнъс, 50 г., Хардуер
Джон Търнъс постепенно поема все повече отговорности и днес ръководи инженерните разработки за всички продукти на Apple.
Макар да е по-млад от други потенциални кандидати, Търнъс е в Apple вече 24 години. Смята се за един от водещите претенденти, отчасти защото Apple е хардуерна компания, а той управлява хардуерното инженерство. Работил е върху iPad, по-късно върху Mac и AirPods, преди да поеме отговорност за всички продукти на Apple, включително най-важния – iPhone.
Хардуерното инженерство е мястото, където продуктите на Apple се „сглобяват“. Дизайнерският екип определя външния вид. Екипите за чипове и софтуер задават функциите. Задачата на Търнъс е да гарантира, че всичко работи безупречно.
Сред значимите му постижения е работата с вътрешния екип по чипове на Apple за заместването на Intel процесорите в Mac с изцяло собствени чипове. Те се оказаха по-енергийно ефективни, по-бързи и с по-ниско топлоотделяне. Много лаптопи с Windows все още имат вентилатори за охлаждане. Лаптопите на Apple – не.
Продажбите на Mac скочиха след промяната през 2020 г., подпомогнати и от пандемичните покупки. През последните години леко са спаднали, но остават над нивата отпреди пандемията.
Крейг Федериги, 56 г., Софтуер
Федериги е един от най-разпознаваемите ръководители в Apple. Като ръководител на софтуерното инженерство той често е в центъра на вниманието по време на годишната конференция за разработчици, където представя нови версии на операционните системи и приложенията на Apple. Той отговаря за целия софтуер, работещ на над един милиард устройства – така, както Търнъс отговаря за хардуера.
Хора, работили с него, описват управленския му стил като решителен. Известен е с това, че събира екипа си около масата в конферентната зала, за да уточнят всичко и да вземат окончателно решение. Хората излизат от срещата с ясно разбиране какво трябва да бъде доставено.
Способността му да реализира софтуерни продукти беше причина да получи по-голяма роля в AI усилията на Apple, след като друг ръководител не успя да подобри резултатите. Най-видимият пример е Siri, която 14 години след старта си все още може да обработва само базови заявки, докато конкуренти като ChatGPT разговарят почти като хора.
Еди Кю, 61 г., Услуги
Истински „ветеран“ в Apple, Кю е в компанията от края на 80-те години и отдавна ръководи подразделението, което вероятно е най-успешното през ерата на Тим Кук: услугите. iPhone е като Дисниленд – щом веднъж влезеш, трудно е да не похарчиш пари.
Игри, абонаменти, облачно пространство, търсене – каквото и да е, Apple го предлага или събира солидна такса от партньор, който го предлага.
Кю е особено харизматичен – впечатляваща личност, която обича спортове и автомобили (член е на борда на Ferrari) и е известен като човекът на сделките. Той е договарял споразумения с музикални лейбъли, издатели, филмови студия и наскоро – с Формула 1. В миналото играеше и ролята на „пожарникар“ в компанията – например рестартира провалена услуга за синхронизация, превръщайки я в iCloud, и пое Apple Maps след катастрофалния им старт.
Кю е бил близък със Стив Джобс. Според книгата „After Steve“ той е сред малцината, които са посетили Джобс, за да се сбогуват ден преди смъртта му. Тъй като е само няколко години по-млад от Кук, малко вероятно е да бъде дългосрочен главен изпълнителен директор.
Грег „Джоз“ Джосуяк, 61 г., Маркетинг
Следващата година ще е 40-ата му в Apple, а той ръководи функция, която винаги е била в центъра на компанията: маркетинга. Apple изгражда бранда си със същата прецизност, с която проектира устройствата си. Това ѝ позволява да поставя премиум цени и съответно да реализира огромни печалби – което прави Джоз един от най-важните ръководители.
Той е и добре познато лице извън компанията благодарение на ролята си в ежегодните събития за пускане на iPhone и последващите медийни турове. Има ключова роля и в създаването на презентациите на Apple, които преди бяха на живо, но след пандемията са предварително записани.
Той се справя и със сложни ситуации в медиите, в които Apple понякога изпада заради високите очаквания към марката. Най-скорошният пример е комуникацията около трудностите на компанията в областта на AI, включително функциите, обещани за 2024 г., но недоставени.
Джоз, заедно с Федериги, поднесе извинението, че досегашните AI усилия на Apple не отговарят на високите стандарти на компанията.
И все пак, как изобщо се заменя човек като Кук?
Преди две години лидерът на Apple каза на певицата Дуа Липа в нейния подкаст: „Обичам да съм там и не мога да си представя живота си без Apple. Така че ще остана още известно време.“
Макар средният мандат на главните изпълнителни директори от компаниите в S&P 500 да е спаднал от 11 години през 2021 г. на 8 през 2024 г., близо една пета от компаниите в индекса се ръководят от „маратонци“ – лидери с десет и повече години начело, отбелязва The Economist. Тези компании обикновено са по-успешни от средното – типичната им пазарна стойност е 59 млрд. долара, а общата възвръщаемост за акционерите за пет години (включително дивиденти) достига 93%. Това е съответно два и почти три пъти повече от медианата на фирмите, чиито ръководители са били на поста си три години или по-малко. Логично: иначе бордът вече щеше да потърси друг.
Не е изненадващо, че когато тези „маратонци“ най-сетне предадат щафетата, избраните за наследници често се препъват.
Както гласи едно правило в средите на хедхънтърите:
Не искаш да си човекът, който идва след легендата. Искаш да си човекът, който идва след човека, който е дошъл след легендата.
Или дори след следващия.
Наследниците не е нужно да са катастрофа, за да разочароват. Spencer Stuart – компания за подбор на ръководни кадри – проучва наследяването на „маратонците“ в S&P 500 между 2000 и 2024 г. Тя установява, че 85% от техните наследници са вътрешни хора, като 66% от тези „вътрешни“ назначения са донесли по-ниска възвръщаемост от предшествениците си (относително спрямо пазара). Още по-лошо: почти половината от всички наследници – независимо дали са вътрешни или външни – са се представили по-слабо от индекса S&P 500.
Как компаниите могат да намалят шанса за това нежелано връщане към средното ниво?
Първо, трябва да приемат планирането на наследяването сериозно. Аргументът на хедхънтърите, че търсенето на следващ главен директор трябва да започне още когато новият се настанява в кабинета може да звучи като автореклама, но те всъщност не грешат, пише още The Economist.
Парадоксално е, че колкото повече бордът се надява както настоящият, така и бъдещият ръководител да са корпоративни „бегачи на дълги разстояния“, толкова по-рано трябва да започне търсенето. Както обяснява Джим Ситрин от Spencer Stuart, в такива случаи компаниите често трябва да прескочат нивото на топ мениджмънта и да гледат към по-младите поколения.
За разлика от настоящите висши ръководители, изгряващите таланти ще имат достатъчно енергия, когато следващата смяна дойде след десетилетие или повече. Но младите са повече и са по-слабо изпитани. Затова е по-лесно да бъдат идентифицирани навреме, съветва Ситрин.
Плановете за наследяване трябва да се актуализират постоянно, особено във времена на бърза промяна. Или както казва пред The Economist Клаудия Пичи Морис от консултантска фирма за подбор на ръководители. Korn Ferry:
Човекът, който беше правилният избор преди три години, може да не е правилният днес.






)



&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)