Хипнотизиращият Хавиер Бардем спасява претрупаната адаптация на „Нос Страх“ на Apple TV
Трудно е да се намери по-подходящ актьор за нов прочит на Макс Кейди от майсторa в това да излъчва едновременно чар и заплаха
,fit(1001:538)&format=webp)
Новият проект на Apple TV+ „Нос Страх“ е натоварен с толкова много символика и наследство, че на моменти едва не рухва под собствената си тежест.
Вдъхновен едновременно от класическия трилър на Джей Лий Томпсън от 1962 г., римейка на Мартин Скорсезе от 1991 г. и романа на Джон Д. Макдоналд от 1957 г., върху който са базирани и двата филма, сериалът на Apple TV+ още от самото начало поставя летвата изключително високо.
Допълнителна тежест носят и имената на Скорсезе и Стивън Спилбърг, които са изпълнителни продуценти.
Първите два епизода вече са достъпни за гледане, а новите ще излизат всеки петък.
В рецензия за TIME кинокритикът Джуди Берман пише, че за да оправдае 10-сериен преразказ на вече успешно реализирана история, създателят Ник Антоска (A Friend of the Family, Brand New Cherry Flavor) трябва не просто да открие нови смислови пластове в 70-годишен сюжет. Той трябва да извлече от сравнително оскъдния изходен материал осем часа завладяваща телевизия и да намери актьор, способен да направи образа на легендарния злодей Макс Кейди толкова магнетичен, колкото го направиха Робърт Мичъм и Робърт де Ниро преди него.
Сериалът наистина поема в няколко актуални и провокативни посоки. Но прекомерната му дължина – и по-конкретно огромното количество ненужни обяснения и повторения, добавени само за да запълнят времетраенето – убива голяма част от напрежението, коментира Берман.
Според кинокритика комбинацията от новаторство и раздуване на сюжета води до резултат, който е по-добър от очакваното, но и разочароващ по същите причини, поради които повечето филмови адаптации за телевизия не успяват напълно.
Там, където сериалът блести истински – до степен почти сам да оправдава съществуването на целия проект – е кастингът.
Трудно е да се намери по-подходящ актьор за нов прочит на Макс Кейди от Хавиер Бардем – майстор в това да излъчва едновременно чар и заплаха, пише Берман за TIME.
Предишните версии на „Нос Страх“ се основават на проста предпоставка: след дълги години в затвора Макс – безспорно отвратителен изнасилвач – започва да тероризира адвоката, който го е изпратил зад решетките, съпругата му и тяхната тийнейджърка.
Новата версия на Apple усложнява както моралния пейзаж, така и сюжета.
Ейми Адамс играе Ана Боудън – адвокат от американския град Савана, Джорджия, която защитава несправедливо осъдени хора. Преди 17 години тя безуспешно защитава Макс по обвинение, че е убил бременната си съпруга. Докато той излежава присъдата си, Ана се омъжва за прокурора по делото Том Боудън (Патрик Уилсън), въпреки че по време на процеса е била бременна от друг мъж.
От този хаос постепенно се ражда на пръв поглед идеален семеен живот. Ана е посветена на неуморната си работа за неправителствена организация, а Том напуска публичния сектор и забогатява като защитник на богати клиенти. Заедно отглеждат дъщерята на Ана Натали (Лили Колиас), както и биологичния си син Зак (Джо Андърс).
Внезапното освобождаване на Макс – след самоубийството на негова бивша любовница, която оставя доказателства, че именно тя е убила съпругата му – разрушава фасадата на семейното щастие.
Подобно на версиите на Мичъм и Де Ниро, Макс на Бардем е дълбоко обсебен от отмъщението. Още преди да го видим, чуваме характерния му глас по телефона, докато убеждава жена да довърши неуспешния си опит за самоубийство.
Мотивите му остават неясни. Знае ли, че тя е истинският убиец? Или има друга причина да иска смъртта ѝ?
Тази двусмисленост е една от най-силните страни на сериала. Макс усеща, че нещо в процеса срещу него не е било наред. А когато отново навлиза в живота на семейство Боудън, самото му присъствие кара зрителя да се съмнява дали истинските злодеи не са именно хората, които изглеждат почтени и успешни.
Кинокритикът на TIME смята, че сериалът прекалено натрапчиво се опитва да натовари историята с допълнителни теми като наркотици, окултизъм и токсични семейни отношения. Отбелязва още, че сценарият подценява зрителите, като разкрива ключовите сюжетни обрати чрез твърде очевидни подсказки много преди те да се случат.
И все пак Бардем е достатъчно силен, за да носи сериала на гърба си.
Докато предишните версии на Макс Кейди впечатляваха със суровата си злоба, Бардем плавно смесва чар и ярост, ранимост и агресия, праведен гняв и хищнически нихилизъм. Резултатът е персонаж, който изглежда напълно завършен, но остава неразгадаем.
Той е толкова съблазнителен и убедителен, че дори след като сме го чули да насърчава жена към самоубийство, започваме да се надяваме, че може би все пак е невинен, пише кинокритикът Джуди Берман и завършва: „Ако в даден момент се уловите да подозирате, че истинските злодеи всъщност са привилегированите Боудънови, значи Хавиер Бардем е постигнал точно това, което трябва – влязъл е под кожата ви.“
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)