От Де Ниро до Харисън Форд: Защо киното има проблем с подмладяването на стари звезди
Софтуер, базиран на светлината, използва допълнителни камери и изкуствен интелект, за да изглади бръчките на Де Ниро в "Ирланденцът"
Всеки уважаващ себе си киноман (или зрител над 40 години) ще ви каже, че големият пробив на Робърт де Ниро идва през 1974 г. в "Кръстникът II".
Де Ниро изиграва по-младата версия на Вито Корлеоне, мафиотският бос, за чието оригинално превъплъщение от Марлон Брандо се носят легенди.
45 години по-късно Де Ниро се снима в ролята на друг аутсайдер, превърнал се в гангстер – Франк Шийрън в епоса на Мартин Скорсезе от 2019 г. "Ирландецът".
Филмът проследява прогреса на Шийрън в продължение на повече от пет десетилетия – от 1949 г. до 2000 г., която той доживява в старчески дом.
Като актьор, който вече е в средата на 70-те, Де Ниро е идеален да играе по-възрастния Шийрън. За разлика от "Кръстникът II" обаче, за ролята на по-младия му колега не е привлечен нито един изгряващ актьор.
Благодарение на технология за намаляване на стареенето, Де Ниро се превъплъщава в образа на Шийрън през целия му живот, като бръчките по лицето му всъщност са дигитално изгладени.
Това пише в анализа си за CNN базираната в Лондон писателка Холи Томас, която е и сутрешен редактор в Katie Couric Media.
"Ирландецът" получи възторжени отзиви и 10 номинации за "Оскар" през 2020 г. Той също така даде тласък на дебата за дигиталното подмладяване на актьорите, който изглежда ще ескалира с горещо очакваната премиера на "Тук" на 15 ноември.
Във филма Том Ханкс и Робин Райт, които са съответно на 67 и 58 години, играят герои от тийнейджърските си години до 80-те. Режисьорът Робърт Земекис оприличи визуалния стил на лентата на този от нямото кино.
Но ако "Ирландецът" е нещо, което може да се очаква, дигитално ботоксираните черти на Ханкс и Райт ще придадат стряскаща аура на нереалност, допълва авторката на анализа.
Съществуват няколко начина за подмладяване на актьорите на екрана с помощта на технологии, всеки от които има предимства и недостатъци.
Техниката за намаляване на възрастта в "Ирландецът" използва софтуер, базиран на светлината, наречен FLUX. По същество той използва допълнителни камери и софтуер с изкуствен интелект, за да изглади бръчките на актьора, но не променя твърде много формата на лицето.
В "Близнакът" от 2019 г. обаче, по-младата версия на героя на Уил Смит има изцяло CGI глава, анимирана чрез заснемане на движението, подобно на Ам-Гъл във "Властелинът на пръстените".
За разлика от "младия" Шийрън, който по нищо не прилича на Де Ниро в разцвета на силите си, високите скули и тънката челюст на персонажа в "Близнакът" напомнят на Уил Смит от епохата на "Младия принц", макар и да е изваден направо от компютърна игра.
Самият Куентин Тарантино признава, че се е адаптирал към ефектите на дигиталното подмладяване доста бързо, когато е гледал "Ирландецът" на кино, но "го е забелязал повече" по телевизията.
Джордж Милър, режисьор на тазгодишната предистория на "Лудия Макс" - "Фуриоза", заяви, че е обмислял да покани отново Чарлийз Терон за титулярната роля, но след като е гледал "Ирландецът" и "Близнакът", решил, че това няма да е "убедително".
Повтарящият се проблем е, че ако не използвате изцяло CGI лице, което може да бъде наложено върху тялото на друг актьор, все още сте ограничени от физиката на по-възрастния актьор.
В "Ирландецът" има един мъчителен момент, когато уж младият Шийрън изхвърля човек от магазина си. Той трябва да излъчва енергичност и заплаха, но "гони" човека като клатушкащ се пенсионер, движенията му са сковани и замислени, продължава авторката на анализа в CNN.
Подобен проблем има и във филма "Индиана Джоунс и реликвата на съдбата" от 2023 г.
Инди, изигран от неостаряващия Харисън Форд (на 80 години, когато филмът излезе на екран), е преследван от влак, пълен с нацисти, в сцена с ретроспекция. Той се измъква от хватката на войниците, но въпреки че лицето му е младежко, изпълнението е вяло в сравнение с Инди от миналото.
Същото се случва и в "Капитан Марвъл" от 2019 г., когато неостаряващият Самюъл Л. Джаксън се опитва да пресъздаде боеспособния Ник Фюри от средата на 90-те. Рефлексите се притъпяват, ставите скърцат и никой актьор, колкото и да е опитен, не може да върне времето назад.
Ето защо дигиталното подмладяване на мегазвезди винаги е малко неприятно.
Макар че това несъмнено е полезно – а появата на легенди от големия екран е свързана с печалби в боксофисите, зрителят има чувството, че режисьорите и продуцентите се опитват да се възползват от носталгията, предизвикана от превъплъщението на актьорите, вместо да се опитат да направят нещо ново.
В трейлъра на "Тук" героят на Том Ханкс е с прическа, която би могла да бъде взета направо от хита му от 1988 г. "Big". Това е манипулативно и изглежда произтича от същата тревога, която постоянно кара Холивуд да прави римейкове и продължения.
Като се има предвид огромното количество време и пари, които режисьорите влагат в дигиталното подмладяване, наистина е жалко, че усилията им не могат да бъдат пренасочени към насърчаване на свежи таланти, готови да изгреят и да покорят небосклона на Холивуд.