Сенаторите на САЩ настояват още следващия месец да внесат законопроект, който да установи правила за използването на изкуствен интелект в музикалната и филмовата индустрия, а усилията им съвпадат с новата ескалация на напрежение в Холивуд, предизвикана от технологията.

Законът NO FAKES Act (Nurture Originals, Foster Art, and Keep Entertainment Safe) е двупартийно предложение, което ще спре физически лица или компании да използват изкуствен интелект за създаване на дигитално копие на образ или глас, пише Yahoo Finance.

Главен съставител на проектозакона е сенатор Крис Кунс, председател на сенатската подкомисия по интелектуална собственост. Според сътрудници, заедно със сенаторите Ейми Клоубухар, Марша Блекбърн и Том Тилис уточняват подробностите с актьорите, звукозаписната и филмовата индустрия.

„Ще трябва да направим национален законопроект за изкуствения интелект или светът няма да бъде същият, какъвто го познаваме“, заяви сенатор Клоубухар. „Авторите на песни, актьорите и нашата невероятно талантлива творческа общност заслужават правото да притежават своя глас, образ и подобие“, добави Блекбърн, водещият републиканец в законопроекта.

Притесненията относно въздействието на изкуствения интелект върху развлекателната индустрия се засилиха след конфликта между актрисата Скарлет Йохансон и собственика на ChatGPT OpenAI.

Звездата обвини компанията, че е използвала „страшно подобен“ на нейния глас за новия си чатбот. OpenAI се отказа от използването на гласа, но не посочи защо.

Музикалните изпълнители също са все по-загрижени, че няма достатъчна защита на техните собствени имена, образи и гласове, които се използват за създаване на песни, генерирани от изкуствен интелект. Певиците Ариана Гранде и Лейни Уилсън са сред тези, чиито гласове вече са имитирани без тяхно разрешение, а миналата година анонимен изпълнител пусна песен, наречена „Heart on my Sleeve“, която фалшиво имитираше гласовете на Дрейк и The Weeknd.

„Пастата за зъби вече е излязла от тубичката“, заяви музикантката Шерил Кроу по-рано този месец. „Ще трябва да се опитаме да измислим начин да създадем параметри и бариери. Вече сме виждали артисти, чиито гласове са били използвани, след като те са починали. Виждаме също така, че артисти се използват, когато нямат нищо общо с нещо, което е издадено, и това е ужасяващо.“

Сенаторите трябва да отговорят на важни въпроси, преди да бъде гласуван законопроекта. Те трябва да разберат дали той ще покрие определена съвкупност от вече действащи щатски закони, като например ELVIS в Тенеси.

Трябва също така да решат колко дълго да ограничат лицензирането и прехвърлянето на дигиталното копие на даден артист и колко дълго ще продължат правата след смъртта му.

Проектовариантът на законопроекта предвижда удължаване на срока на разрешението за наследниците, изпълнителите или правоприемниците на починало лице за период от 70 години, който е по модела на еквивалентния срок за защита на авторското право.

Някои представители на филмовата индустрия искат нула години, докат представители на музикалната индустрия смятат, че правото трябва да е безсрочно. Други смятат, че то трябва да продължи само докато произведението се комерсиализира.

Филмовата индустрия подкрепя защитата на творците от неразрешено възпроизвеждане на техните образи и гласове, но предупреждава законодателите да внимават да не ограничават правата по Първата поправка и да регулират съдържанието на словото.

„Ще е необходимо много внимателно изготвяне на текстовете, за да се постигне целта за справяне с тези вреди, без по невнимание да се ограничи законното, защитено от конституцията използване на технологиите за подобряване на разказването на истории в индустрията“, заяви Бен Шефнър, старши вицепрезидент на Асоциацията на филмовите продуценти, по време на изслушване пред подкомисията по интелектуална собственост на Сената.

Той даде за пример филма „Форест Гъмп“ с Том Ханкс в главната роля. Създателите му са използвали технологията за дигитални копия по онова време, за да изобразят общуването на Гъмп с президентите Джон Ф. Кенеди, Линдън Джонсън и Ричард Никсън, и това не е изисквало съгласието на наследниците им.

Опасенията са, че ако се изисква съгласие, наследниците ще имат възможност да цензурират изображения, които не им харесват, което би нарушило Първата поправка.

Изпълнителният директор на Звукозаписната академия Харви Мейсън младши, е окуражен от дискусиите във Вашингтон, водени от сенатор Кунс.

„Беше чудесно да видя колко възприемчиви бяха хората от двата лагера по въпроса за защитата на образа, гласа и подобието на творците“, коментира той след среща с Белия дом и законодателите на Капитолийския хълм.

Камарата на представителите има свой законопроект за борба с престъпленията с изкуствен интелект в развлекателната индустрия, наречен No AI Fraud Act, който също цели да създаде федерална рамка за защита на гласа и подобието. Съветник на републиканците в Сената заяви пред Yahoo Finance, че разговорите с Камарата са започнали, но са в начален етап, тъй като се уточняват детайлите на законопроекта на Сената.

Не е ясно каква роля ще играе лидерът на мнозинството в Сената Чък Шумър (окръг Ню Йорк) в това потенциално законодателство.

Този месец той представи дългоочаквана пътна карта, която подробно описва действията, които комисиите на Конгреса трябва да предприемат, за да могат да се справят с напредъка и рисковете от AI.

Въпреки че в новата пътна карта не се споменава конкретно законодателство, се посочва необходимостта от такова, което да защитава от неразрешено използване на името, образа, подобието и гласа на човека в съответствие с принципите на Първата поправка.

До края на мандата на Конгреса остават шест месеца, но сътрудниците на Сената все още са оптимисти, че нещо може да бъде прието. „Ще има страхотни иновации с изкуствения интелект, но трябва да позволим на хората да запазят собствените си гласове и художествени произведения“, допълват сенаторите.