Финансовото богатство на домакинствата в Централна и Източна Европа расте с темпове, които малцина биха предвидили преди две десетилетия. Но колкото повече числата се увеличават, толкова по-ясно личи един проблем: парите на милиони семейства в региона продължават да стоят предимно в най-елементарната възможна форма – депозити и кеш. Що се отнася до Източна Европа, можем с увереност да заявим, че оставаме верни на културната си склонност към недвижимите имоти. А страните, които би трябвало да печелят от натрупването на местен капитал, включително България, остават зависими от външно финансиране и недоразвити пазари.

Това е централният извод от изследването “CEE household wealth – scope for diversification”, представено от The Investment Institute на UniCredit. Данните са красноречиви.

Финансовото богатство на домакинствата в ЦИЕ е нараснало с около 400% за двадесет години – от около шест хиляди до близо трийсет хиляди евро на човек. Но въпреки този впечатляващ ръст нивото в региона остава около 30% от средното в Западна Европа.

Въпросът вече не е дали има напредък, а защо този напредък остава заключен в тесен кръг от форми на спестяване и защо финансовите пазари не успяват да участват в това натрупване.

Експертните мнения за поскъпването на храната у нас остават разнопосочни – за едни проблемът с цените е въпрос на оцеляване в рамките на домакинския бюджет, за други – отражение на структурни процеси и политически решения

Българските домакинства между инфлацията и глобалните реалности

Финансова грамотност, доверие и липса на инструменти

Теодора Петкова, ръководител на звеното на UniCredit за Централна и Източна Европа, постави темата в по-широк контекст по време на онлайн презентация на изследването.

Теодора Петкова, ръководител на звеното на UniCredit за Централна и Източна Европа

Според нея регионът ни продължава да носи последствия от години на ниска финансова култура, ограничено доверие и липса на достатъчно инструменти за дългосрочно инвестиране.

„Днес повечето семейства продължават да избират депозитите като най-сигурната форма за бъдещето си. В същото време усещаме значителен недостиг на финансово образование и липса на по-широка палитра от достъпни инструменти, които биха позволили на хората активно да инвестират в бъдещето си“.

В България това е особено видимо. Делът на средствата в депозити остава един от най-високите, а интересът към инвестиционни продукти, фондове или застрахователни решения е ограничен. Въпреки че банките предлагат по-широка гама услуги спрямо преди десетилетие, съотношението между спестявания и вложения на капиталовите пазари остава в полза на депозитите.

Историческите финансови предпочитания продължават да властват

Основният аналитичен блок в изследването е дело на Мауро Джорджо Марано, ръководител на екипа, който изследва богатството на домакинствата в ЦИЕ. Неговият извод е ясно очертан: въпреки сериозното нарастване на богатството, структурата му остава почти непроменена.

Мауро Джорджо Марано, ръководител на екипа на The Investment Institute на UniCredit, който изследва богатството на домакинствата в ЦИЕ

Данните показват, че между 40 и 50% от активите на домакинствата в региона са във валута и депозити. В Западна Европа делът е около 25-30%.

В ЦИЕ инвестициите в акции, облигации и фондове рядко надхвърлят 10%, с изключения като Унгария и Словакия, където развитите капиталови пазари повдигат дела към западноевропейските равнища.

Според Марано причините са исторически и структурни. В първите години на прехода пазарите бяха нестабилни, инструментите липсваха, а споменът от хиперинфлации и кризи насочи поколения към сигурното. Втората причина са недоразвитите капиталови пазари, пенсионни системи и данъчни стимули.

„Поведението на домакинствата е логичен резултат от условията, в които са взимали решения в продължение на години“, обясни той.

България се вписва точно в тази логика. Делът на финансовите пазарни активи е нисък, а притежанието на жилища – изключително високо, надхвърлящо 80%, което повтаря тенденцията в ЦИЕ.

„Когато една икономика не създава свои продукти, а само участва в чужди вериги на стойност, тя не може да направи обществото богато“, казва икономистът пред Profit

„Икономиката ни е в третия цикъл на старата болест“. Д-р Димитър Събев за зависимостите на България

Дори страни с нисък дълг като България разчитат на чужди инвеститори

Най-пряко свързаната с България част от анализа идва от Естер Гаргян, стратег на UniCredit за региона. Тя обясни защо държавите от ЦИЕ разчитат силно на външно финансиране и защо местните домакинства почти не участват в държавните дългови пазари.

„Дори държави с ниски нива на дълг като България продължават да зависят от външни инвеститори, просто защото домашният пазар на държавен дълг е недоразвит“.

Това е структурен проблем. Недостатъчните вътрешни спестявания, насочени към държавни ценни книжа, ограничават дълбочината и ликвидността на пазара. Страни като Хърватия или Чехия вече показват различен модел: по-голяма роля на пенсионни фондове, местни инвестиционни фондове и по-силно участие на домакинствата и индивидуалните инвеститори. В резултат подобряват кредитните си профили и намаляват уязвимостта към външни шокове.

Унгария дори е изградила целенасочена политика за привличане на дребните инвеститори чрез стимули и доходност, което значително увеличава дела на домакинствата в държавния дълг - тоест, стабилност.

Подобни практики тепърва намират място в България, но засега делът на местните инвеститори остава забележително ограничен.

Гаргян подчерта още един парадокс. Пазарите на акции в региона отбелязват изключителни ръстове през 2024 и 2025 г. – между 35% и 50% само от началото на годината.

Но домакинствата почти не участват в това поскъпване. Делът на притежаваните от тях листнати акции в ЦИЕ варира между 1-5% от БВП, докато в Германия достига 14%.

Това означава, че печалбите от регионалния растеж не остават в региона. Основните бенефициенти са чуждестранните инвеститори, които доминират търговията и в много случаи определят волатилността на пазарите.

„Източна Европа комбинира растежа на нововъзникващите пазари със стабилността на ЕС. Вярвам в растежа и го виждам в България“, казва пред Profit.bg Андрей Джеминиану, управляващ партньор в Morphosis Capital

Румънски капитал търси растеж у нас. Космосът е само началото

Финансите на България като потенциал без платформа

Данните за България неизбежно водят до една и съща констатация. Финансовото богатство расте, но не генерира местен капитал. Пазарът на държавен дълг е на практика несъществуващ. Пазарът на акции е слаб и зависим от външни участници. Делът на домакинствата в инвестиционните активи е минимален. Това не е резултат от липса на пари, а от липса на инструменти, финансова култура и доверие.

Изследването на UniCredit ясно подчертава, че регионът разполага с огромен неизползван потенциал – такъв, който може да бъде освободен чрез по-добра финансова грамотност, по-развити пазари, по-ясни стимули и повече местни институции, готови да поемат ролята на посредници между населението и икономиката.

Сега въпросът е дали ще продължи да стои блокирано в депозити или ще започне да се влива в пазарите, които определят устойчивостта на икономиките. За България това е още по-важно. Страната ни е сред тези с най-нисък дълг, но с висока зависимост от външни инвеститори. Сред тези с най-високи нива на спестявания, но най-ограничено участие в капиталовите пазари. И сред тези с най-големи възможности да променят структурата на растежа си, ако успеят да превърнат спестяванията в реален капитал.