Разделението между САЩ и Китай, ограниченията върху износа и различните правила за данните затрудняват разпространението на технологиите. Европа може да свърже отделните икономически системи, ако наред с регулирането създаде по-добри условия за иновации и технологично развитие.

Световната икономика е изправена пред опасността от появата на „дигитална желязна завеса“, която ще забави технологичния напредък, търговията и обмена на идеи между отделните общества.

За това предупреждава главният изпълнителен директор и президент на Siemens Роланд Буш в есе за Financial Times, в което призовава Европа да се превърне в надеждна връзка между все по-разделените технологични системи на САЩ и Китай.

„Всяка нова бариера затруднява свързването на системите, разпространяването на работещите решения и достигането на по-добри продукти до пазарите. Ако тази тенденция продължи безконтролно, дигиталните граници могат да се втвърдят и да се превърнат в дигитална желязна завеса, която забавя прогреса, търговията и обмена на идеи между обществата“, пише той.

През последните 30 години дигиталните технологии промениха световната икономика и направиха пазарите, производството и търговията много по-свързани. Почти никой сложен продукт, от автомобилите и смартфоните до полупроводниците и индустриалните роботи, вече не се създава изцяло на едно място.

Според главният изпълнителен директор на SAP Кристиан Клайн, въпросът не е дали Европа трябва да бъде суверенна, а как

Напредък не чрез бетон - а чрез код: Лидерът на SAP за дигиталния суверенитет на Европа

Пандемията, енергийната криза, недостигът на работна ръка и геополитическото напрежение обаче разкриха уязвимостта на този модел. Според ръководителя на Siemens компаниите вече преценяват инвестициите, доставките и производството си, като поставят устойчивостта при кризи редом с разходите и ефективността.

В резултат се оформя по-регионална версия на глобализацията, твърди Буш. Производството се приближава до клиентите и отделните пазари, но връзките между предприятията се запазват чрез софтуер, данни и AI.

„Докато първата дигитална революция помогна на компаниите да координират глобалните вериги за доставки, сегашната отново прави производството по-локално. То се приближава до клиентите, но остава свързано чрез мрежа от дигитални връзки в софтуера, данните и AI“, посочва ръководителят на германския индустриален гигант.

Този модел вече носи измерими резултати. В повече от 200 интелигентни производствени обекта, които Световният икономически форум определя като „фабрики фарове“, новите технологии са повишили производителността на труда с около 40% и са намалили приблизително наполовина времето за приспособяване на производствените линии.

Председателят на Еврогрупата предлага държавите да споделят приходите от телекомуникационните честоти с Брюксел

Пари от ефира: Нов план за финансиране на бюджета на ЕС

Възможността тези резултати да бъдат постигнати в по-голям мащаб зависи от това дали машините, фабриките и компаниите могат да обменят данни и да използват повторно вече разработени решения, пише президентът на Siemens.

„Софтуерът, данните и AI се подчиняват на различна икономическа логика от бетона и стоманата. Фабриките, машините и инфраструктурата все още трябва да бъдат изграждани и приспособявани към всеки отделен пазар. Един дигитален модел, софтуерно приложение или AI инструмент обаче може да бъде усъвършенстван на едно място и използван на много други, стига системите да могат да го обменят и да имат достъп до необходимите данни“, отбелязва Буш.

При подходящи условия предприятията могат да приспособяват към местните си нужди разработки, които вече са доказали ефективността си другаде. По-добрите производствени процеси могат да се разпространяват между различни фабрики, а продуктите да достигат до нови пазари, без компаниите да изграждат всяко решение от самото начало.

Според ръководителя на Siemens ползите са достатъчно големи, за да насърчат дори конкуриращи се компании да изграждат връзки, чрез които технологиите им да работят отвъд националните граници.

Най-прекият начин за това, твърди Буш, са общите стандарти, които позволяват на всички участници да следват едни и същи правила от самото начало. Когато такива стандарти липсват, следващото най-добро решение е оперативната съвместимост, при която различни системи могат да работят заедно, без да имат еднаква архитектура.

„Не бива да задушавате скоростта на иновациите в името на суверенитета“, казва Роланд Буш

„Ще бъде катастрофа“: Шефът на Siemens критикува курса на ЕС към AI суверенитет

Като пример Буш посочва скорошна европейско-японска инициатива, която свързва отделни индустриални мрежи в автомобилния сектор, като всяка от тях запазва собствената си структура.

„Докато компаниите изграждат мостове, геополитиката все по-често прокарва граници. Технологическото разделение между САЩ и Китай променя средата в целия свят, тъй като правителствата се стремят към по-голям контрол върху технологиите, данните и веригите за доставки“, добавя той.

Ограниченията върху износа, изискванията данните да се съхраняват в конкретна държава и различните правила за киберсигурност затрудняват свързването на системите и разпространението на успешните решения, предупреждава още президентът на Siemens.

Европа, която се намира между двете технологични суперсили, има особено голям интерес от запазването на тези връзки. Според Буш Европейският съюз може да се превърне в надежден свързващ център, в който компании, технологии и данни от различни региони да работят заедно.

За целта обаче Европа трябва да изгради екосистема, към която останалите държави и компании действително да искат да се присъединят.

„Европа не може да се превърне в световния свързващ център, ако е известна преди всичко с регулирането на технологиите, вместо с тяхното създаване. Тя трябва да осигури подходящите условия, така че компаниите да могат да правят това, в което са най-добри“, посочва главният изпълнителен директор.

„Оперативната съвместимост трябва да се превърне в стратегически приоритет за ЕС“, настоява Буш.

Сред необходимите стъпки той поставя изграждането на действително единен пазар за дигитални продукти и услуги.

Когато липсват общи стандарти, европейските компании, индустриалните обединения и публичните институции трябва да разработват интерфейси, които позволяват преминаването между различни системи.

Европа трябва да превърне оперативната съвместимост и в основен елемент на икономическата си дипломация. Като възможен модел Буш посочва оформящото се партньорство за дигитална търговия с икономики от Тихоокеанския регион, сред които Япония, Австралия и Канада.

Подобно сътрудничество може да се превърне в модел за свързване на различни технологични екосистеми.

„Най-големият въпрос остава глобален: ще изграждаме ли устойчивост чрез връзки, или чрез системи, създадени така, че да се изолират една от друга? Отговорът ще определи дали нашият по-регионален свят може да остане свързан“, заключава Буш.