Повече от век германският град Оснабрюк произвежда автомобили - от кабриолети Beetle до Porsche Boxster. В бъдеще обаче може да стане по-известен с противовъздушната отбрана, отколкото с колите.

Миналата седмица Volkswagen постигна споразумение с израелска инвестиционна компания и провинция Долна Саксония, по силата на което заводът на концерна в Оснабрюк трябва да бъде превърнат в център за отбранително производство.

Проектът може да спаси над 1200 работни места и да предложи модел за европейските индустриални компании, които се опитват да се приспособят към засилващата се китайска конкуренция, високите американски мита и растящите енергийни разходи.

Служителите, които доскоро се готвеха заводът да затвори догодина, вече са изправени пред съвсем различна перспектива: да произвеждат системи за противовъздушна отбрана и компоненти за европейските армии, пише The New York Times.

„Заводът е много повече от индустриално предприятие - той е част от идентичността на нашия град“, казва кметът на Оснабрюк Катарина Пьотер.

„Това бележи болезнения край на една епоха на гражданско автомобилно производство. В същото време е проява на индустриална устойчивост.“

Преминаването към военно производство се разглежда като начин да се облекчи натискът върху производителите и техните служители, като същевременно укрепи европейската сигурност в момент, когато континентът увеличава разходите за отбрана заради заплахата от Русия и стремежа да намали зависимостта си от САЩ.

Но отбранителният сектор едва ли ще успее да компенсира загубите в автомобилната индустрия. Само Volkswagen планира да съкрати около 100 000 работни места до 2030 г. Като цяло автомобилният сектор в ЕС осигурява работа на приблизително 14 млн. души и генерира около 7% от икономическата активност в блока.

„Отбраната няма да бъде единственият спасителен пояс за автомобилната индустрия. Това е ясно“, казва пред NYT Макс Бекер, експерт по сигурност и отбрана в Германския съвет за външна политика.

Ръководството, синдикатите и местните власти избягват т.нар. „ядрена опция“, след като последствията от неуспех могат да са по-тежки дори от съкращенията, а съдебните спорове биха се проточили с години, нанасяйки още по-голяма вреда на Volkswagen

Страх и компромис: Как Volkswagen постигна сделка за най-голямата реформа в историята си

Германските автомобилни компании произвеждат в огромни мащаби и наемат стотици хиляди квалифицирани работници. Не е ясно обаче колко от тях ще могат безпроблемно да преминат към производството на сложни оръжейни системи и други военни технологии.

Бекер разказва, че наскоро е посетил европейски завод за производство на взриватели за бойни глави - работа, която според него е толкова специализирана, че напомня сглобяването на швейцарски часовници.

Някои германски работници вероятно ще се колебаят дали да преминат „от семейни ванове към танкове“, добавя той.

За част от проектите служителите ще трябва да получат и разрешение за достъп до класифицирана информация, което може да отнеме година или повече. Компаниите, които навлизат в отбранителния сектор, също трябва да преминат през редица регулаторни процедури.

Двата сектора работят по бизнес модели, които са „толкова различни, колкото конфекцията и висшата мода“, посочва Пол Тейлър, старши гостуващ изследовател в Центъра за европейска политика.

Автомобилните производители разчитат на масово производство на силно конкурентен потребителски пазар, докато отбранителните компании работят по дългосрочни договори за сравнително малки серии, обикновено с едно правителство или ограничен брой национални армии.

Преходът обаче вече е започнал.

След срива на търговските преговори със САЩ Отава обсъжда с Брюксел много по-дълбоко обвързване в отбраната, енергетиката, AI и критичните суровини

WSJ: Марк Карни проучва вариант Канада да стане „асоцииран член“ на ЕС

Mercedes-Benz работи с Tytan Technologies по превозни средства за борба с дронове, базирани на вановете Sprinter, както и по военни версии на SUV моделите G-Class, предназначени да прихващат заплахи срещу критична инфраструктура.

Френският автомобилен производител Renault пък се договори да произвежда военни дронове съвместно с отбранителните компании Thales и Turgis Gaillard.

Макар засега броят им да е малък, служители от автомобилния сектор вече започват да преминават към отбраната. Базираната в Мюнхен Tytan получава значителен брой кандидатури от хора с опит в автомобилната индустрия, голяма част от които инженери, докато се готви да отвори нов завод за дронове прехващачи.

Компанията планира да увеличи персонала си до 250 души през следващата година спрямо едва 35 в началото на 2026 г.

Германският производител на сензори и радари Hensoldt също съобщава, че тази година е наел над сто души от автомобилната индустрия като част от по-широка кампания за набиране на персонал. Компанията изгражда партньорства с доставчици като Bosch и Continental, за да привлече част от техните служители.

В Оснабрюк, известен като един от градовете, в които се водят преговорите, довели до Вестфалския мир от 1648 г. и края на Тридесетгодишната война, планът предизвиква и обществен спор.

Идеята за група, която да изготви доклад за укрепване на отбранителните способности и за пропуски в стратегическите инвестиции, беше отхвърлена в последния момент. А комисарят по външна политика все повече губи подкрепата на евролидерите

Кая Калас влезе в челен сблъсък с нова дипломатическа грешка – експертна група по европейска отбрана

Според кмета Пьотер част от жителите имат „дълбоко вкоренени“ пацифистки убеждения. Проектът обаче съответства на решение на градския съвет от тази година, което подчертава необходимостта от защита на демокрацията, свободата и местната общност.

„Фокусът на завода няма да бъде върху производството на нападателни боеприпаси“, казва тя.

Очаква се там да се произвеждат „системи за противовъздушна отбрана, предназначени конкретно да прихващат ракети и дронове и така да защитават цивилното население“.

По думите ѝ много работници и жители приемат, че активната защита и готовността за отбрана вече са необходима предпоставка за запазването на мира в Европа.

Оснабрюк едва ли ще бъде последният европейски град, изправен пред подобна дилема.

Зад рекордните бюджети и договори за дронове се крие историята на бивши автомобилни производители, които се преквалифицират за бойното поле, и град, който се надпреварва да строи по-бързо, отколкото позволява собствената му система за разрешителни

Бумът на отбраната: Превъоръжаването на Германия трансформира индустрията в Мюнхен

Volkswagen може да потърси отбранителна компания, която да поеме и друг проблемен завод - например в Хановер или Емден - докато концернът разглежда възможности и в сектори като роботиката и съхранението на енергия, казва пред NYT Стюарт Пиърсън, ръководител на автомобилните анализи в Oxcap Analytics.

По думите му Stellantis, производителят на Peugeot, Opel и други марки, също може да обмисли подобен ход за завод в Германия или Франция.

Работническият съвет на Volkswagen подчертава, че не разглежда „новите бизнес възможности в други индустриални сектори като заместител на съществуващите ангажименти“. В същото време представителите на служителите са готови да разглеждат подобни възможности, ако се появят.

Предварителното споразумение предвижда Aurelius Capital, Долна Саксония и Rafael Advanced Defense Systems - компанията зад израелската система за противоракетна отбрана „Железен купол“ - да превърнат завода в център за противовъздушна отбрана.

Aurelius ще бъде мажоритарен собственик, а Rafael ще предостави технологична експертиза. Възможни са и допълнителни партньорства.

Стремежът на ЕС към по-голям суверенитет се сблъсква с нарастващата зависимост от израелски отбранителни компании

От ПВО до киберсигурност: Европа все повече разчита на израелски технологии

Проектът е само част от стратегията на Volkswagen след споразумението с профсъюзите от по-рано този месец за най-мащабното преструктуриране в 89-годишната история на компанията.

Новото производство в Оснабрюк вероятно няма да изисква всичките 1800 души, които работят там в момента, затова синдикалните представители се опитват да осигурят работа за стотиците служители, за които няма да има позиции в бъдещия завод.

Отбранителната индустрия има дълга история на сътрудничество с автомобилните производители.

По време на Втората световна война Volkswagen произвежда оръжия и военно оборудване в завода си във Волфсбург, използвайки принудителен труд.

След като американските войски освобождават предприятието през 1945 г., компанията преминава към гражданско производство.

В САЩ заводът Willow Run на Ford произвежда по един бомбардировач B-24 Liberator на всеки 63 минути като част от мащабната военна мобилизация.

Повече от осем десетилетия по-късно Ford отново се стреми към по-голяма роля в отбраната. Висши ръководители на компанията се срещнаха с представители на Пентагона по-рано тази година, за да обсъдят дали автомобилната индустрия може да помогне с производството на компоненти.

В Европа Ford участва в конкурси за разработване на автомобили за британската армия и се опитва да увеличи продажбите на пикапите Ranger за силите на НАТО.

ЕС има амбицията да преквалифицира 600 000 души за работа в отбранителния сектор, докато автомобилните компании потенциално са изправени пред съкращаването на още стотици хиляди работни места.

Така двата сектора отново започват да се сближават.

Според доклад на Европейската комисия значителен неизползван производствен капацитет в автомобилната индустрия, машиностроенето, металообработването и химическия сектор може да бъде пренасочен към отбранително производство и да помогне за ограничаване на индустриалния спад в Европа.