Канадският премиер Марк Карни ускорява опитите да преориентира страната към Европа след най-тежката търговска конфронтация със САЩ в съвременната история на двете държави.

Според информация на The Wall Street Journal Карни е разговарял през последните месеци с почти всички водещи европейски лидери и е наредил на специалния си пратеник за Европа да проучи най-амбициозните възможности за политическо сближаване, които не стигат до пълноправно членство в ЕС или присъединяване към единния пазар.

Карни дори е предложил ново определение за бъдещия статут на страната: „асоцииран член на Европейския съюз“.

По данни на WSJ представители и на двете страни твърдят, че Брюксел е отворен към идеята.

Обсъжданията далеч надхвърлят традиционно търговско споразумение. Канадски и европейски представители разглеждат възможности страната да се включи много по-дълбоко в европейските вериги за доставки в отбраната, енергетиката, AI, полупроводниците и критичните минерали.

В най-амбициозния вариант канадски стоки, услуги и специалисти в тези сектори биха могли да се движат с минимални ограничения между Канада и ЕС. В разговорите с Франция е била повдигната дори възможността канадците да получат право да живеят и работят в Европа без визи, твърдят запознати пред WSJ.

На масата са още подводни кабели между Канада и Европа, общи центрове за данни, облачна инфраструктура и сателитни мрежи, които да намалят зависимостта от американските технологични гиганти. Карни настоява и за нова инфраструктура, която да позволи на Канада да пренасочи повече природен газ към Европа.

Обсъжда се и по-тясно свързване на научните институции от двете страни на Атлантика, както и присъединяване на Канада към европейските програми за студентски обмен.

Мащабът на тази промяна е огромен. Около две трети от канадския износ в момента отива към САЩ. В продължение на десетилетия икономиките на двете страни се интегрират все по-дълбоко, а администрацията във Вашингтон разчита именно тази зависимост в крайна сметка да върне Отава на масата за преговори.

Карни залага, че може постепенно да намали тази зависимост чрез Европа.

Финландският президент Александър Стуб, който редовно разговаря с Карни, обобщава промяната с шега: „Не би ли било чудесно Канада да е 28-ият член на ЕС вместо 51-вият щат на САЩ?“

Пътят обаче е пълен с препятствия. По-дълбок достъп до европейския пазар обикновено върви с приемане на европейски правила, финансови ангажименти и свободно движение на служители.

Освен това икономиката на ЕС расте значително по-бавно от американската и трудно може изцяло да замени огромния пазар непосредствено на юг от Канада. Десет държави от ЕС, сред които и България, все още не са ратифицирали търговското споразумение CETA с Канада, договорено преди десетилетие.

В Брюксел съществуват и подозрения дали Отава не използва Европа като коз в преговорите с Вашингтон. След Брекзит европейските представители внимават да не предложат на Канада толкова привилегирован режим, че държави членки да започнат да искат подобни условия извън ЕС.

Въпреки това висши европейски представители вече разглеждат Канада като тест дали ЕС може да създаде по-гъвкава форма на интеграция за близки демократични партньори.

Ако разговорите успеят, страната може да получи по-тесни отношения със съюза от всяка друга държава извън Европа, посочва WSJ.

Има и показателен детайл за промяната в настроенията. Според изданието някои канадски и европейски представители тихомълком са спрели да използват американски платформи като Gmail и WhatsApp за чувствителна комуникация заради нарастващото недоверие към САЩ и американските технологични компании.

Тръмп ускори завоя

Карни има силни лични връзки с Европа - учил е там, срещнал е съпругата си във Великобритания и в продължение на седем години ръководеше Английската централна банка. Още след финансовата криза от 2008 г. той започва да предупреждава, че световната икономика е прекалено зависима от САЩ и долара.

Истинският катализатор за сегашния завой обаче се оказва Доналд Тръмп. Заплахите му Канада да стане „51-вият щат“ помогнаха на Карни да обърне изоставане от 25 процентни пункта в социологическите проучвания преди изборите. Самият Карни вече определя отношенията със САЩ като „разрив, а не преход“ и предупреждава, че политическата промяна във Вашингтон вероятно ще надживее мандата на Тръмп.

Първоначално част от европейските лидери са били предпазливи, за да не провокират Вашингтон. Според WSJ опитът на Тръмп да придобие контрол над Гренландия и войната му с Иран са накарали повече европейски правителства да приемат логиката на Карни.

Дори италианският премиер Джорджа Мелони, която първоначално е избягвала конфронтация с американския президент, вече разговаря по-често с Карни, отколкото с Тръмп, твърдят европейски представители пред WSJ.

Канада вече превръща част от тези идеи и в реални сделки. Карни и германският канцлер Фридрих Мерц са финализирали канадска поръчка за германски подводници на стойност 25 млрд. долара, а канадски дипломати са водили разговори в Берлин за по-широко сътрудничество в отбраната.

Зад част от идеите стои и далеч по-неформален кръг, според WSJ.

Карни получава съвети от група влиятелни фигури от бизнеса и политиката, с които е участвал в литературен клуб в Отава. Членовете му се шегуват с правилото от популярния филм Fight Club: „Първото правило на клуба е да не говориш за клуба.“

Един високопоставен канадски представител описва пред WSJ случващото се като „тектонична промяна чрез работни групи и бюрокрация“. Зад сухите технически преговори стои много по-голям залог: Канада постепенно да започне да гледа на себе си като на трансатлантическа държава, след половин век, в който икономическият ѝ център на тежестта беше почти изцяло насочен към САЩ.