„Това е изнудване“: Европейски дипломати обвиняват Белия дом в натиск за повече дизел
След заканите на Вашингтон страните от Г-7 обявиха, че ще освободят 100 млн. барела дизел и суров петрол от стратегическите си резерви
,fit(1001:538)&format=webp)
Кампанията на администрацията на Доналд Тръмп за оказване на силен натиск върху Европа да освободи количества дизел от стратегическите си резерви, под заплахата от забрана за американския износ преди зимата, раздели и разгневи европейските лидери. Ходът въвлече петролните компании и породи зад кулисите обвинения в „изнудване“.
Изглежда обаче, че подходът е дал резултат.
Високопоставени представители на Белия дом са оказали натиск върху европейските правителства да започнат освобождаване на горива от стратегическите си резерви, разказват пред POLITICO ръководители от петролната индустрия и представители на европейски правителства, пожелали анонимност.
В крайна сметка страните от Г-7 обявиха, че през следващите четири месеца ще освободят 100 млн. барела дизел и суров петрол от стратегическите си резерви.
Цените на дизела достигнаха рекордни нива заради войната срещу Иран, започната от администрацията на Тръмп по-рано тази година, както и заради войната на Русия срещу Украйна. И двата конфликта нанесоха сериозни щети на рафинерии в Близкия изток и Европа.
Европейски дипломат е определил искането на Белия дом за освобождаване на резерви, отправено под заплахата от американска забрана за износ, директно като „изнудване“, разказва пред POLITICO представител, запознат с разговор между европейски енергийни представители рано в петък.
„Държавите от ЕС приеха искането на САЩ като изнудване и го разглеждат като част от по-широк проблем за сигурността“, казва той.
По време на разговора европейските представители са обсъждали как да удовлетворят Тръмп, без да създадат впечатление, че се поддават на заплахите му. Някои са поставили и въпроса дали може да се разчита, че президентът няма да забрани износа на дизел дори ако Европа изпълни исканията му.
Европейските дипломати действително са били силно разгневени от позицията на Белия дом. Някои столици, включително Берлин, са се противопоставили на искането по време на извънредни разговори, като са заявили, че ултиматумът на администрацията е опит да се успокоят американските избиратели, недоволни от високите цени на енергията преди предстоящите междинни избори.
Тръмп неведнъж е казвал, че обмисля забрана за износа, за да понижи цените на дизела в САЩ.
„Европейците разполагат с различен тип стратегически резерви от САЩ“, казва директорът на Националния икономически съвет Кевин Хасет пред POLITICO. „Те имат огромни, наистина огромни количества рафинирани горива, особено дизел, и според нас имат възможност да помогнат на световната икономика в този момент.“
Според европейски представител в енергийния сектор цялостният американски подход е бил „хаотичен“.
Вместо да отправят исканията си чрез Международната агенция по енергетика, която традиционно координира подобно освобождаване на резерви, американските представители са контактували двустранно с отделни държави по телефон или лично, като предложенията са се променяли почти всеки ден.
В сряда американският министър на енергетиката Крис Райт е отправил в Берлин искане за освобождаване на 120 млн. барела, разказва още изданието. Късно вечерта на следващия ден американски представители са се свързали директно с френския президент Еманюел Макрон с искане за освобождаване на 100 млн. барела, според източниците на POLITICO.
Освен това по време на посещението си в Ню Йорк за Общото събрание на ООН миналата седмица Райт е повдигнал темата неофициално пред друг високопоставен европейски представител в енергийния сектор.
Въпреки че в четвъртък големите държави от ЕС са били решени да дадат твърд отговор и да отнесат въпроса към Международната агенция по енергетика, само ден по-късно Г-7 обяви договорката за освобождаване на 100 млн. барела.
Точно тук обаче започва спорът какво всъщност представлява договорката - ново освобождаване на резерви, поискано от Вашингтон, или повторно потвърждение на вече поет ангажимент от март.
Някои дипломати от ЕС, запознати с извънредните разговори в петък, твърдят, че освобождаването на нови количества всъщност не представлява истинска победа за САЩ.
Според тях става дума по-скоро за потвърждение на поет още през март ангажимент за освобождаване на 400 млн. барела. По-голямата част от тези количества така и не са достигнали до европейските пазари, тъй като не са могли да се конкурират с по-евтиния американски суров петрол.
Тази оценка противоречи на твърденията на американската страна, че европейските държави, най-вече Германия и Франция, не са изпълнили задълженията си, тъй като са освободили само малка част от общите си резерви.
Според законодателството на ЕС стратегическите запаси трябва да са достатъчни за покриването на поне 90 дни нетен внос или 61 дни потребление.
Анализатори от ClearView Energy Partners отбелязват в доклад от петък, че формулировката в декларацията на Г-7 е достатъчно неясна и изглежда препраща към решението от март.
„Изразът „ангажименти, които вече са изпълнени“ може да означава, че част от обявените 100 млн. барела всъщност представляват количества по предишното колективно решение, които все още не са доставени“, посочват от ClearView.
Не е ясно и каква част от количествата ще бъдат осигурени от Г-7, колко ще дойдат от Европа като цяло и колко от други партньори на Международната агенция по енергетика. Не е ясно и какво количество дизел ще бъде освободено още в началото, допълват анализаторите.
Макрон отхвърли твърденията, че Белият дом е принудил лидерите от Г-7 да посегнат към стратегическите си резерви чрез заплахи.
„Тонът на разговора ни не беше заплашителен, а конструктивен“, заяви Макрон.
„Всички заедно се ангажирахме да освободим тези стратегически резерви в пропорциите, които споменах. Няма да има забрана за износ. Президентът Тръмп беше пределно ясен по този въпрос.“
Крис Райт публично се обявява против забрана за износа, като предупреждава, че в крайна сметка подобна мярка би довела до по-високи цени на горивата.
Финансовият министър Скот Бесънт, на когото Тръмп миналия месец възложи да проучи как подобна забрана би се отразила на икономиката, също смята, че спирането на американския износ на дизел би било лоша идея.
Според няколко представители на американската петролна индустрия той все пак би изпълнил решението на президента, ако Тръмп го вземе.
Райт и Бесънт са се срещнали през изминалата седмица и с ръководители на петролни компании.
Двамата членове на кабинета са притискали ръководителите на компаниите да се свържат със своите европейски партньори и да ги убедят да освободят дизел от запасите си, за да бъдат свалени цените, предава POLITICO.
„Опитват се да използват контактите си с ръководителите в индустрията, за да окажат натиск върху ЕС“, казва представител на сектора малко преди Г-7 да обяви решението си.
По думите му посланието на администрацията е било в общи линии: „По-добре натиснете приятелите си в ЕС, иначе тази забрана ще ви удари жестоко.“
Петролната индустрия от своя страна се опитва да убеди Белия дом, че забраната за износ на дизел може първоначално да понижи цените на горивата в САЩ, но много бързо ще доведе до обратен ефект.
Причината е, че американските рафинерии ще бъдат принудени да намалят производството, ако изгубят ключовите си външни пазари.
Подобна забрана би нанесла и сериозни икономически щети на Европа и Латинска Америка, които са сред големите купувачи на американски бензин и дизел.
,fit(334:224)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)