Американският президент Доналд Тръмп защити близките си отношения с лидерите на Русия и Китай след четиридневното си посещение в Азия, като представи личните контакти с Владимир Путин и Си Дзинпин като предимство за външната политика на САЩ. На пресконференция в Белия дом в петък той коментира войните в Украйна и Иран, перспективите за нови търговски споразумения и намерението си да ограничи изграждането на американски центрове за данни в чужбина.

Въпреки оптимистичния тон по отношение на международните си контакти, Тръмп не представи подробни планове за разрешаване на основните конфликти, в които Вашингтон участва пряко или дипломатически. Някои от икономическите му предложения също останаха без яснота относно начина, по който биха могли да бъдат приложени.

Продължилата около 90 минути пресконференция се състоя на фона на вътрешнополитически предизвикателства за администрацията, включително технологични сривове, нарастващи опасения около изкуствения интелект и предстоящата работа с новите демократични мнозинства в Конгреса.

Личната дипломация с Путин и Си на преден план

Тръмп многократно подчерта значението на отношенията си с руския и китайския президент, отхвърляйки критиките, че близостта му с двамата лидери противоречи на американските интереси.

„Имаме много добри отношения. Някои хора в тази зала казват: „О, ужасно е, че се разбират“. Аз се разбирам с Русия. Разбирам се с Китай. Разбирам се с много хора“, посочи той, цитиран от CNN. 

Американският президент определи срещите си с Путин и Си като положително развитие и похвали посрещането си в Китай. Той изтъкна и значението на тристранната среща между лидерите на САЩ, Русия и Китай, макар тя да не доведе до съществен напредък по основните спорни въпроси.

По време на посещението трите държави приеха съвместна декларация, в която поеха ангажимент да поддържат стратегическата стабилност и международната сигурност. Те очертаха и общи намерения за реформиране на ООН и ограничаване на влиянието на Международния наказателен съд.

Тръмп защити и решението си да нарича Путин „приятел“, като определи отношенията им като „фантастични“. На въпрос дали руският президент е приятел и на Съединените щати той обаче направи разграничение между личните си контакти и отношенията между двете държави.

„Не мога да говоря от името на Америка“, отговори той.

Държавният секретар Марко Рубио също защити дипломатическия подход на президента, като посочи, че добрите отношения между тримата лидери могат да създадат по-благоприятна среда за постигане на конкретни споразумения в бъдеще.

Украйна остава без яснота за гаранциите за сигурност

Въпреки редовните си разговори с Путин Тръмп призна, че усилията за прекратяване на войната в Украйна продължават да срещат сериозни затруднения.

По думите му руският президент е изразил желание конфликтът да бъде разрешен по дипломатически път, но дълбокото противопоставяне между него и украинския държавен глава Володимир Зеленски възпрепятства постигането на споразумение.

„Проблемът е, че президентът Зеленски и президентът Путин изпитват огромна омраза един към друг, а това никога не е лесно.“

Той добави, че Вашингтон се опитва да помогне на двете страни да намерят изход от конфликта, но според него нито една от тях не знае как да го прекрати.

Американският президент отново изрази изненада от продължителността на войната, която според него е трябвало да приключи само за един ден. Той определи част от противопоставянето между Москва и Киев като „пиар война“, без да представи нов подход за преодоляване на разногласията.

На въпрос за бъдещите гаранции за сигурност на Украйна Тръмп посочи, че темата все още не е на дневен ред.

„Не искаме засега да говорим за гаранции за сигурност, защото първо трябва да постигнем споразумение.“

Така от изявленията му не стана ясно каква роля биха поели Съединените щати за гарантиране на сигурността на Украйна след евентуално мирно споразумение.

Твърда позиция към Иран, но без конкретен план за край на войната

По отношение на Иран американският президент потвърди, че администрацията му няма намерение да отстъпва от целта си да предотврати придобиването на ядрено оръжие от Техеран.

„Иран никога няма да има ядрено оръжие. Никога“, категоричен беше той.

Държавният глава призна, че войната е повлияла отрицателно на обществените нагласи в САЩ и е нанесла политически щети на Републиканската партия. Въпреки това защити действията на Вашингтон и подчерта, че не съжалява за решенията си.

Според него иранските власти искат да постигнат споразумение със Съединените щати, но все още не са предложили приемливи условия.

„Искаме истинско споразумение, а не фалшиво“, заяви Тръмп, обвинявайки Техеран, че не води преговорите добросъвестно.

Той предупреди също, че Вашингтон няма да позволи на Ислямската република да разработи т.нар. мръсна бомба, позовавайки се на непотвърдени информации за подобни разработки.

Въпреки категоричната позиция относно иранската ядрена програма Тръмп не обясни как възнамерява да постигне окончателен край на военните действия и да изведе САЩ от конфликта в Близкия изток.

Той коментира и икономическите последици от войната, като каза, че е очаквал значително по-сериозно поскъпване на петрола.

„Мислех, че цената ще достигне 300 долара за барел.“

Тръмп прогнозира по-нататъшно понижение на цените на бензина, но уточни, че развитието им до голяма степен зависи от изхода на конфликта.

Нови ограничения за центровете за данни

Едно от малкото нови предложения на Тръмп беше намерението му да наложи сериозни данъчни санкции на американски компании, които изграждат центрове за данни извън Съединените щати.

Според президента инфраструктурата, необходима за развитието на изкуствения интелект, трябва да остане на американска територия, вместо инвестициите да се насочват към други държави.

Той обаче не уточни размера на евентуалните санкции, правния механизъм за въвеждането им или сроковете за прилагане. Американският лидер призна, че все още не е обсъдил предложението със собствените си съветници.

Инициативата идва в момент, когато изграждането на центрове за данни среща нарастваща обществена съпротива в САЩ. Проучванията показват, че американците са по-скоро обезпокоени от разширяването на тази инфраструктура, отколкото ентусиазирани от новите инвестиции.

Президентът също така защити министъра на търговията Хауърд Лътник, който е подложен на критики заради съпротивата си срещу допълнителни ограничения върху продажбите на високотехнологични чипове за Китай.

Търговските преговори и новият баланс в Конгреса

Тръмп коментира и отношенията със северноамериканските търговски партньори на Вашингтон, като посочи, че САЩ се приближават към споразумение с Мексико след разговорите с президента Клаудия Шейнбаум. Той обаче настоя, че няма да приеме договорености, които позволяват на мексиканската страна да поддържа излишък в двустранната търговия.

Относно Канада американският президент отбеляза, че предстои още работа, и поиска допълнителни отстъпки от Отава. По думите му премиерът Марк Карни проявява интерес към възобновяването на проекта за петролопровода Keystone, но подобно развитие ще зависи от условията, които канадската страна е готова да приеме.

Във вътрешнополитически план Тръмп очерта два възможни подхода към работата с новите демократични мнозинства в Конгреса през оставащите две години от мандата си – сътрудничество по определени законодателни инициативи или използване на президентското вето.

Сред потенциалните области за компромис той посочи здравеопазването, имиграцията, данъчните стимули за филмовата индустрия и правилата за приходите на университетските спортисти. Президентът обаче не представи подробности за евентуалните договорености с демократите по най-спорните въпроси.

Пресконференцията предостави възможност за публична изява и на двама от потенциалните претенденти за президентската номинация на Републиканската партия през 2028 г. – вицепрезидента Джей Ди Ванс и държавния секретар Марко Рубио.

Тръмп също така отхвърли информациите за напрежение между него и Ванс след коментарите на вицепрезидента, че войната с Иран е допринесла за загубите на републиканците на междинните избори.

На този фон американският президент демонстрира подкрепата си за новия началник на кабинета на Белия дом Стивън Милър, известен с твърдите си позиции по отношение на имиграцията, като го определи като „най-влиятелния човек в залата“.

Така пресконференцията очерта контраста между увереността на Тръмп в личната му дипломация и липсата на конкретни решения по част от най-важните въпроси пред администрацията. Докато президентът представи отношенията с Путин и Си като възможност за бъдещи договорености, перспективите за мир в Украйна, край на войната с Иран и прилагане на новите икономически ограничения останаха неясни.