Китайският президент Си Дзинпин ще завърши седмица на интензивна дипломация с историческа тристранна среща с американския си колега Доналд Тръмп и руския държавен глава Владимир Путин в южния китайски град Шънджън в четвъртък.

Очаква се тримата лидери да обсъдят ядреното разоръжаване, както и войните в Иран и Украйна. От особено значение обаче е символиката на срещата, която някои наблюдатели вече определят като „Ялта 2.0“. Сравнението препраща към конференцията от 1945 г., когато лидерите на Великобритания, САЩ и Съветския съюз се събират, за да обсъдят следвоенния световен ред.

Разговорите ще се проведат в рамките на срещата на върха на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (APEC), което обединява 21 икономики, съобщава Financial Times.

В откриващото си обръщение Си призова за „отворено и интегрирано, а не изключващо или фрагментирано“ сътрудничество в Азиатско-тихоокеанския регион. Думите му бяха възприети като критика към търговската политика на Тръмп. Китайският лидер подчерта необходимостта от създаване на „отворена, справедлива и недискриминационна среда“.

От своя страна американският президент посочи, че САЩ ще продължат да работят за насърчаване на икономическия растеж, стабилността, суверенитета, просперитета и мира в региона.

Преди тристранните разговори Тръмп проведе кратка двустранна среща с Путин, която не беше предварително обявена от Белия дом.

При влизането си в залата американският държавен глава поздрави говорителя на Кремъл Дмитрий Песков, като похвали работата му. След това се приближи до руския президент, представяйки го като свой „приятел“, и двамата се ръкуваха, преди да започнат разговорите при закрити врата.

По-рано Тръмп каза, че поддържа добри отношения с Путин от много години.

Руският президент също използва форума на APEC, за да подчертае икономическите връзки на Москва с азиатските държави. В изказването си пред участниците той заяви, че търговията на Русия със страните от Азиатско-тихоокеанския регион е нараснала с близо една трета през първите осем месеца на 2026 г., предаде руската държавна информационна агенция ТАСС.

Значителна част от този растеж се дължи на Китай. Двустранният стокообмен достигна рекордни равнища след началото на пълномащабната руска инвазия в Украйна през 2022 г. За задълбочаването на икономическите отношения допринесоха изтеглянето на западни компании от руския пазар и засиленото търсене на китайски продукти, включително дронове и медицинско оборудване.

Търговските противоречия между Вашингтон и Пекин

След краткия си разговор с Путин Тръмп пристигна в държавната резиденция Kylin Villa в Шънджън за двустранна среща със Си Дзинпин.

Китайският президент го посрещна пред сградата, където двамата размениха няколко думи пред камерите. „Твърдо съм убеден, че трябва да работим заедно“, обърна се Си към американския си колега.

Тръмп благодари за „изключително топлото посрещане“ и подчерта, че двамата имат „отлични лични отношения“.

Въпреки демонстрираната близост между лидерите разговорите им се провеждат на фона на продължаващи търговски противоречия. Сред основните теми са ограниченията върху износа на редкоземни елементи и критични минерали, както и достъпът до съвременни полупроводникови технологии.

Вашингтон обвинява Пекин, че не изпълнява договореностите от търговското примирие, постигнато през октомври миналата година в Южна Корея и впоследствие удължено през септември до 10 януари.

Според американските власти Китай не е облекчил в достатъчна степен ограниченията върху доставките на редкоземни елементи и критични минерали за САЩ и техните съюзници, особено Япония.

Пекин отхвърля обвиненията и на свой ред изразява недоволство от последните американски мерки за контрол върху износа на усъвършенствани чипове.

Друг спорен въпрос е търговията със селскостопанска продукция. Преди началото на разговорите при закрити врата Тръмп посочи, че ще поиска от Си да направи повече за американските фермери.

Администрацията във Вашингтон е разочарована от факта, че Китай не е увеличил в очакваната степен покупките на американски селскостопански стоки след постигнатото преди година споразумение.

Това е третата двустранна среща между двамата президенти през 2026 г. Предишните им разговори се състояха през май, когато Тръмп посети Пекин, и през септември, когато Си пътува до Вашингтон. Очаква се те да се срещнат отново през декември в Маями по време на форума на Г-20.

Въпреки интензивните дипломатически контакти анализатори не очакват съществен пробив в отношенията между двете най-големи икономики в света.

Райън Хас, експерт по Китай в американския мозъчен тръст Brookings Institution, смята, че Пекин не се стреми към значително подобряване на двустранните отношения. Според него основната цел на китайското ръководство е да удължи максимално периода на крехка стабилност, за да спечели време за укрепване на собствените си позиции и намаляване на зависимостта от външни партньори, цитира FT. 

Хас допълва, че ако постигането на тази цел изисква демонстриране на уважение към предпочитанията на Тръмп за церемониалност и дипломатическо внимание, китайските власти са готови да платят тази цена.

Ядреното разоръжаване и технологическите въпроси

Наред с икономическите разногласия американският президент възнамерява да постави въпроса за контрола върху въоръженията по време на тристранната среща със Си и Путин.

Пред Fox News Тръмп потвърди, че иска да обсъди темата с китайския лидер в присъствието на руския президент.

В интервюто той коментира и напускането на главния изпълнителен директор на Nvidia Дженсън Хуанг, който подаде оставка миналата седмица след разкрития за множество извънбрачни връзки, включително с Алис Хуанг, ръководен кадър в Megaspeed.

Според някои представители на американското разузнаване има подозрения, че тя е била вербувана от китайските служби. Тези твърдения обаче не са потвърдени.

Тръмп разкри, че е обсъдил оттеглянето на Хуанг със Си по време на официалната вечеря при откриването на срещата на APEC, като определи случилото се като „трагедия“.

Американският президент отново изрази съмнение относно предполагаемите разузнавателни връзки на Алис Хуанг и отбеляза, че я възприема като бизнесдама, която е купувала чипове.

Той добави, че САЩ позволяват и дори насърчават подобни покупки, тъй като страната има икономически интерес от тях.