Когато Джаред Къшнър влиза в залата за брифинги, за да представи резултатите от двудневните мирни преговори между Русия и Украйна, той не се опитва да скрие колко трудни са били разговорите.

„Реалността е, че в момента между страните няма доверие“, коментира зетят на Доналд Тръмп и негов доверен пратеник пред POLITICO след срещата. „Имаше доста тежки дискусии.“

Двете делегации, едната ръководена от съветник на Кремъл, а другата – от началника на украинското разузнаване, са обсъдили всички най-сложни въпроси, включително най-трудния от тях – бъдещето на спорните територии. Според присъствали на срещите представители всяка от страните е защитавала твърдо собствените си позиции.

Атмосферата се е променила осезаемо между първия и втория ден. Във вторник, когато преговорите продължили четири часа и половина, запознати с процеса представители в Абу Даби ги определили като „конструктивни“. В сряда обаче срещата приключила само след два часа, а най-положителната оценка за разговорите била, че са преминали в „неутрален“ тон.

Всъщност малцина от украинската страна са очаквали възобновяването на преките преговори тази седмица да доведе до пробив. Най-значимият резултат е свързан с планирана размяна на военнопленници, която според Къшнър може да бъде най-мащабната от началото на войната. Дори по този въпрос обаче страните не са успели да обявят окончателно договорен брой на хората, които ще бъдат освободени.

Въпреки сдържаните оценки, срещата в строго охранявана правителствена резиденция представлява важен момент в продължителния и изпълнен с прекъсвания процес на търсене на мир след близо пет години война.

Първият кръг от преговорите за Украйна приключи без пробив, но с договорка за размяна на военнопленници

Какво обсъдиха страните?

Практически всички въпроси. По думите на Къшнър през двата дни не е останала значима тема, която да не е била поставена на масата за преговори. Той признава, че териториалният въпрос несъмнено ще бъде „най-трудният“ за разрешаване.

Според украинския президент Володимир Зеленски преговарящите от Киев са постигнали важен успех още през първия ден, като са убедили американските представители да приемат тяхната оценка за разположението на фронтовата линия и за това колко по-малко украинска територия е завладяла Русия в сравнение с твърденията на Москва.

Бързо решение на този въпрос изглежда малко вероятно, въпреки че в неофициални разговори американски представители посочват, че и двете страни са демонстрирали известна гъвкавост по отношение на териториалните претенции.

Зеленски продължава да настоява, а американските посредници изглежда споделят позицията му, че въпросите за бъдещето на украинските територии могат да бъдат обсъждани единствено на лидерско равнище. Подобна среща обаче все още изглежда далечна перспектива.

„Очевидно между лидерите няма особено доверие или симпатия“, отбелязва Къшнър.

Какво беше договорено?

Мащабна размяна на военнопленници, потенциално най-голямата от началото на пълномащабната руска инвазия през 2022 г.

Дори тази договореност обаче все още не е окончателна. Къшнър уточнява, че осъществяването ѝ зависи от одобрението на Владимир Путин, което той ще се опита да получи по време на посещение в Москва в четвъртък.

„Един от положителните резултати е, че се договорихме за най-голямото освобождаване на военнопленници по хуманитарни причини. Утре ще уточним окончателния им брой“, обяснява американският пратеник.

Киев приветства промяна в подхода на САЩ по време на преговорите в Абу Даби

Той допълва, че ще пътува заедно със Стив Уиткоф, другия специален представител на Тръмп, за среща с руския президент.

„Утре ще бъдем в Москва, за да се срещнем с президента Путин, да обсъдим въпросите, разгледани днес, и да се опитаме да постигнем допълнителен напредък по някои от тях.“

Според украинските преговарящи „строгите инструкции“ от Москва са ограничили възможностите на руската делегация да постига договорености, което допълнително е усложнило разговорите.

Какво следва?

Посещението в Москва ще бъде от ключово значение.

Къшнър посочва, че друга основна цел на срещата с Путин е да получи съгласието му европейски представители да се включат в следващия кръг от преговорите.

„Надявам се, че утре в Москва Стив и аз ще успеем да постигнем това и президентът Путин ще даде съгласието си. Смятам, че ако той се съгласи, ще можем да отбележим много по-голям напредък“, коментира Къшнър в отговор на въпрос на POLITICO.

След това американските пратеници планират да заминат за Дъблин, където да се срещнат лично със Зеленски и да се опитат да придвижат преговорния процес.

Украинската страна настоява възможно най-скоро да бъде определена дата за следващата среща, тъй като се надява на споразумение преди края на годината. Междувременно Русия засилва ударите срещу украинската електропреносна мрежа и енергийна инфраструктура, а страната е изправена пред поредната зима във военни условия.

Фицо отказва нов заем за Украйна и обвинява Германия, че използва бюджета на ЕС за натиск

Голямата промяна

Вероятно най-съществената промяна през последните дни е в позицията на Съединените щати.

Преговорният процес никога не е бил просто разговор между Русия и Украйна. От завръщането на Тръмп на власт преди близо две години Киев и Брюксел се опитват да убедят Вашингтон да се отнася по-сериозно към аргументите им.

Според европейските съюзници на Украйна тези дипломатически усилия вече дават резултат.

Къшнър и Уиткоф настояват европейски представители да участват в следващия кръг от преговорите, което би позволило обсъждането на един от въпросите, на които Путин отдава особено значение – отношенията с НАТО и бъдещата архитектура на европейската сигурност.

„Трябва да включим европейците на масата за преговори“, подчертава Къшнър пред POLITICO.

„Няколко пъти сме обяснявали директно на президента Путин и на неговия екип, че единственият начин да постигнем споразумение е европейците да бъдат до нас. Смятам, че те са склонни да приемат тази идея.“

Украинските преговарящи отбелязват, че руската позиция е започнала да се смекчава и Москва е демонстрирала по-голяма готовност за диалог едва след като САЩ са предложили обсъждане на следвоенни договорености и за двете страни.

Американското отношение към Украйна също се е променило.

На прага на нова тежка зима Украйна търси международна подкрепа за възстановяване на енергийната си система

Само преди няколко седмици Тръмп настояваше Зеленски да бъде сменен на фона на остър спор, предизвикан от украинските критики към споразумението за доставки на дизелово гориво между американския президент и Путин. Тогава Тръмп твърдеше, че позицията на Русия по отношение на Украйна е била „приемлива“.

Сега обаче Къшнър внимателно подчертава усилията на украинската делегация и оценява високо участието ѝ в разговорите в Абу Даби.

„Смятам, че те защитаваха изключително настойчиво своите интереси, подходиха много конструктивно и срещата беше много продуктивна.“

Украинските представители от своя страна също са изразили благодарност към американската делегация.

Големият въпрос пред Европа

Едно е европейските държави да получат покана за участие в същинските преговори между Русия и Украйна – възможност, която все още не им е предоставена. Съвсем друго е да успеят да окажат реално влияние върху дискусиите, когато се включат в тях.

За тази цел Европа трябва внимателно да избере кой ще я представлява.

Зеленски настоява да бъде консултиран при определянето на европейския представител и смята, че това трябва да бъде един човек. Украинският президент иска решението да бъде взето до края на месеца.

Засега обаче европейският подход далеч не е единен.

За първи път: Зеленски отваря вратата към гаранции за сигурност за Русия – ключът е в ролята на Европа

В Абу Даби, паралелно с основните преговори, са присъствали представители на Европейската комисия, Европейския съвет, НАТО, Великобритания, Франция, Германия и Италия.

Къшнър дипломатично определя това представителство като „силно“, но добавя:

„Ако Европа успее да избере един човек, който да говори от нейно име, това ще бъде по-голямо постижение от убеждаването на руснаците да я допуснат до преговорите.“

Рисковият момент за Европа

След месеци на опасения, че може да остане изолирана от дипломатическия процес, Европа вече има перспектива да се включи пряко в едни от най-деликатните преговори в съвременната история на континента. Това обаче продължава да зависи от съгласието на Путин.

Един от ключовите въпроси е доколко разговорите за промяна на европейската архитектура за сигурност, в чиято основа стои НАТО, ще бъдат обвързани с мирните преговори за Украйна.

Европейските държави отдавна настояват Киев да получи възможно най-силни гаранции за сигурност, които да предотвратят нова руска агресия след края на войната.

Американските представители от своя страна искат да проучат възможността за споразумение с Украйна за колективна отбрана, подобно на механизмите на НАТО, при което дори самият Алианс би могъл да бъде сред гарантите.

Според представители в европейските столици последователността на преговорите ще бъде решаваща.

След срещата Путин – Уиткоф: Тръмп вижда пробив за Украйна, Кремъл – твърде малко съдържание в новите предложения

Европейската страна е демонстрирала готовност да обсъди по-широката система за сигурност на континента, за да отговори на опасенията на Русия, като тези разговори се водят успоредно с мирния процес за Украйна.

В същото време европейските държави не желаят да поемат ангажименти за по-мащабни промени, преди да бъде постигнат мир.

„Опитват се да оцелеят“

Къшнър обяснява, че целта е всички спорни въпроси да бъдат разгледани и след това да се намери начин за едновременното им разрешаване.

„Смятам, че провеждането на тези разговори е много важно. Но прилагането на следвоенните договорености за сигурност няма да започне, докато не бъде постигнато споразумение за териториите и всички останали двустранни въпроси“, уточнява той.

Ако тази позиция бъде запазена, тя би могла да бъде приемлива за Европа.

В крайна сметка обаче всяка договореност, постигната между представителите на преговарящите страни, остава предварителна. Един телефонен разговор между Путин и Тръмп би могъл да промени ситуацията.

Някои европейски представители остават предпазливи.

Германски служители, участвали в разговорите в Абу Даби, виждат много малко потенциални ползи от процеса и го възприемат като „руски капан“, целящ да създаде погрешно впечатление, че Москва действително е готова да постигне мир.

„Европейците просто се опитват да оцелеят в този процес“, обобщава представител, запознат с преговорите.