За първи път: Зеленски отваря вратата към гаранции за сигурност за Русия – ключът е в ролята на Европа
„Можем да обсъдим концептуалните въпроси с руснаците чрез американско посредничество. Но ако преминем към формата на гаранциите за сигурност и се съгласим, че ще изискват участието на Европа, тя трябва да е част от дискусиите“, заявява той
,fit(1001:538)&format=webp)
Володимир Зеленски за първи път признава, че Русия се нуждае от гаранции за сигурност като част от бъдещо споразумение за прекратяване на войната в Украйна – значителна промяна на фона на подновените усилия на САЩ за възобновяване на мирните преговори между Киев и Москва, съобщава Financial Times.
Президентът на Украйна смята, че западните сили могат да обсъдят исканията на Москва за гаранции за сигурност, но настоява, че първо трябва да бъдат удовлетворени собствените нужди на Киев в тази област.
Досега страната и нейните западни съюзници отхвърляха исканията на Русия за гаранции за сигурност от НАТО и за коренна промяна в европейската архитектура на сигурността като опити да се възстанови сферата на влияние на Москва и да се подкопае суверенитетът на съседите ѝ.
„Първо трябва да решим въпроса с тази война и едва след това да търсим отговори на въпросите, които Русия поставя въз основа на собствените си виждания и очаквания относно сигурността“, заявява Зеленски пред репортери в Киев.
Преговорните екипи на Украйна, Русия и САЩ трябва да се срещнат в началото на ноември в Абу Даби за това, което украинският президент описва като технически преговори за мерки за деескалация, включително трудно постижимо енергийно и морско примирие, и обсъждане на гаранции за сигурността на Украйна.
Зеленски настоява, че в дискусиите за следвоенно уреждане и гаранции за сигурност трябва да бъде включена и Европа: „Можем да обсъдим концептуалните въпроси с руснаците чрез американско посредничество. Но ако преминем към формата на гаранциите за сигурност и се съгласим, че ще изискват участието на Европа, тогава Европа трябва да е част от тези дискусии“, допълва той.
Коментарите на Зеленски идват часове след като президентът на Финландия Александър Стаб и министър-председателят на Норвегия Йонас Гар Стьоре проведоха телефонен разговор с Владимир Путин – първият пряк разговор с европейски лидери от юли миналата година.
Зеленски заявява, че е разговарял със Стуб и Стьоре вечерта преди разговора им с Путин и веднага след него. Двамата лидери са останали с впечатлението, че Москва подхожда „сериозно“ към планираните преговори между украинските, руските и американските преговорни екипи в Абу Даби, според Зеленски.
Руският външен министър Сергей Лавров обаче коментира с осмиване опитите на скандинавските лидери „да се намесят в преговорния процес“ и заяви, че по време на разговора с Путин „не е било обсъдено нищо ново“. Войната, казва Лавров, „ще продължи и, дори бих казал, вероятно ще ескалира“.
От своя страна Зеленски отбелязва, че призивът на европейците към Путин е дошъл в момент на възобновяване на контактите между Русия и САЩ, като Москва се стреми да предложи на САЩ „нещо като „икономически брак““.
Преговарящите от САЩ обсъждат големи бизнес сделки с Русия в опит да я убедят да сложи край на войната в Украйна, допълва FT.
Преговарящите са обсъдили потенциални съвместни бизнеси между големи американски и руски петролни компании, повторното отваряне на руското въздушно пространство за транзит и прелитане на американски авиокомпании, и възобновяване на сътрудничеството с Русия в производството и доставките на титан.
Сделките ще влязат в сила едва след края на войната, заявяват пред FT запознати източници.
Според Зеленски срещата в Анкъридж, Аляска през 2025 г. между Владимир Путин и Доналд Тръмп, е „сложила край на дипломатическата изолация на Русия“ и се опасява, че след „сделката за дизелово гориво“, сключена този месец между САЩ и Русия, ще последват и други споразумения.
Той повтаря и отдавнашното изискване териториалните въпроси да се обсъждат единствено на ниво лидери. Потвърждава, че Украйна е била „готова“ да обсъди предложението на САЩ за демилитаризирана зона от двете страни на фронтовата линия.
Коментарите относно руските изисквания за сигурност и подновените преговори между Запада и Москва подчертават нарастващото безпокойство на Киев от най-новото сближаване между Русия и САЩ, допълва FT.
Украинският президент заявява, че е „уловил сигнали“ относно възможно намаляване на американските войски в Европа. „По мое мнение, гаранциите за сигурност за Русия, така, както Русия ги разбира, означават промяна на рамката за сигурност в Европа и в света“, отбелязва той.
През август миналата година Зеленски отхвърли руските искания за гаранции за сигурност на пресконференция с генералния секретар на НАТО Марк Рюте: „Когато Русия повдига въпроса за гаранциите за сигурност, честно казано, все още не знам кой ги заплашва. Те ни нападнаха, те са на нашата територия. Не разбирам съвсем какви гаранции са необходими на агресора. Гаранции за какво?“
Рюте и ключови лидери на НАТО отдавна отхвърлят руските искания за преговори за гаранции за сигурност, преди да бъде постигнато окончателно мирно споразумение с Украйна, както и всякакви дискусии за европейската сигурност, водени без тяхното участие и съгласие.
Три месеца преди да започне мащабната си инвазия в Украйна през февруари 2022 г., Владимир Путин поиска значителни ограничения за НАТО, включително забрана за разширяване на военния алианс, ръководен от САЩ, изтегляне на войски и техника от страните, граничещи с Русия, ограничения върху военни разположения и учения. Европейските правителства отхвърлиха предложенията като нарушение на суверенитета им.
Руското искане за гаранции за сигурност „не е нов въпрос“, признава Зеленски.
Лидерите на Франция, Германия и Великобритания, заедно с него, се споразумяха през юни за съвместна декларация, в която се посочва: „Европейските интереси в областта на сигурността трябва да бъдат защитени във всяко споразумение за мир в Украйна. Елементите на всякакви преговори, свързани с ЕС и НАТО, биха изисквали съгласието съответно на ЕС и неговите държави-членки, както и на съюзниците от НАТО.“
Отношенията между Вашингтон и Киев се влошиха рязко през октомври, след като Доналд Тръмп притисна Украйна да спре ударите си с дронове с голям обсег срещу руската нефтена промишленост.
Украински официални лица се оплакаха от закъснения в доставките на жизненоважни ракети за противовъздушна отбрана, от преустановяване на обмена на разузнавателна информация за предстоящи атаки и от ограничения върху системата за спътникова комуникация Starlink, припомня FT.
Въпреки че обменът на разузнавателна информация и достъпът до Starlink в крайна сметка бяха възстановени, тези прекъсвания подхраниха опасенията, че Вашингтон може изцяло да оттегли подкрепата си за Украйна.
Зеленски заявява още, че тази година САЩ са доставяли средно едва 12 противоракетни ракети месечно за украинските системи за противовъздушна отбрана Patriot. В началото на октомври той оцени, че Русия е натрупала запас от около 700 балистични ракети и произвежда 130 всеки месец.
Украинският президент признава, страната е намалила темпото на атаките срещу руските нефтопреработвателни заводи, след като Тръмп обяви енергийно примирие: „През тези дни нашите момчета вероятно се опитваха да бъдат малко по-предпазливи“, лаконичен е Зеленски.
,fit(334:224)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(334:224)&format=webp)
,fit(334:224)&format=webp)
&format=webp)
)
,fit(334:224)&format=webp)
&format=webp)
,fit(334:224)&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)