Предстоящата в петък среща на върха между Европейския съюз и Великобритания в Брюксел едва ли ще доведе до радикална промяна в отношенията между двете страни, въпреки критиките на противниците на британското лейбъристко правителство.

На масата за преговори са сравнително ограничени инициативи – схема за трудова заетост и мобилност на млади хора, съгласуване на механизмите за ценообразуване на въглеродните емисии и облекчаване на търговията с хранителни продукти.

Обсъжда се и намаляване на университетските такси за студенти от ЕС във Великобритания в замяна на достъп на Лондон до европейска програма за подкрепа на производството. Дори по тези въпроси обаче не се очаква всички подробности да бъдат уточнени до срещата, пише BBC.

Британският премиер Анди Бърнам определи инициативите като „стъпка“ към по-тясно сътрудничество с Европа, но на този етап не става дума за завръщане в ЕС.

Сред другите възможности са повторното присъединяване на Великобритания към европейския електроенергиен пазар и участие в подкрепена от съюза схема за отбранителни заеми.

„Малки стъпки, които да направят и двете страни по-силни“, коментира ръководителят на европейската дипломация Кая Калас. Тя обаче предупреждава, че Брекзит е оставил дълбоки последици и възстановяването на отношенията няма да бъде лесно.

По-значимите въпроси вероятно ще бъдат разгледани след срещата. Сред обсъжданите възможности са връщане на Великобритания в митническия съюз или единния пазар, а в по-далечна перспектива – дори нов референдум за членство. Подобни инициативи обаче не се очакват преди следващите парламентарни избори.

Дебатът във Великобритания засега се съсредоточава върху желанията на Лондон. Значително по-малко внимание се отделя на позицията на Брюксел и на промените, през които самият Европейски съюз премина след Брекзит.

Европейският съюз вече е различен

Поредица от международни кризи през последното десетилетие промениха европейските приоритети.

Пандемията от COVID-19 наруши глобалните вериги на доставки и разкри зависимостта на Европа от Китай за ключови продукти. Руската инвазия в Украйна през 2022 г. показа колко силно някои държави, особено Германия и Италия, разчитат на руски енергийни ресурси.

Войната засили необходимостта от развитие на европейската отбранителна индустрия, докато двата президентски мандата на Доналд Тръмп убедиха лидерите на ЕС, че не могат безусловно да разчитат на САЩ в областта на търговията и сигурността. Конкуренцията от евтини китайски автомобили и стомана допълнително засили протекционистичните настроения.

В резултат Брюксел все по-ясно поставя акцент върху икономическата самостоятелност, диверсификацията на доставките и защитата на стратегическите отрасли.

Преди десетилетие Франция беше сред малкото големи държави, настояващи за протекционистични мерки. Днес все повече правителства приемат, че икономическата ефективност понякога трябва да отстъпи пред сигурността на доставките.

Тази промяна поражда въпроси дали Великобритания би искала да се обвърже с ЕС, който е по-склонен към протекционизъм и общо задлъжняване.

Но и британската политика се е променила. Когато ЕС въведе мита върху китайската стомана, Лондон предприе подобни действия. Сега Брюксел налага високи тарифи върху китайските електромобили, а Великобритания също обмисля ограничения.

„Всички станаха малко повече като французите“, обобщава Чарлз Грант, директор на Центъра за европейска реформа.

Друга съществена промяна е нарасналата готовност за споделяне на национален суверенитет при извънредни обстоятелства, отбелязва Джорджина Райт, старши съветник в Германския фонд „Маршал“.

По време на пандемията ЕС предприе историческа стъпка към общо заемане на средства от името на държавите членки. Сега се обсъжда ново съвместно финансиране за отбраната на фона на руската агресия и американските намерения за ограничаване на военното присъствие в Европа.

Според някои европейски представители подобни решения едва ли биха били възможни, ако Великобритания беше останала в съюза.

Политическите промени могат да усложнят сближаването

Наред с икономическата трансформация ЕС е изправен пред потенциално политическо пренареждане.

Националистически и евроскептични партии набират подкрепа в някои от най-големите държави членки. Във Франция Марин льо Пен води в социологическите проучвания преди президентските избори през пролетта, а подобни политически сили в Италия, Испания и Полша настояват за промяна на ЕС отвътре.

За британското левоцентристко правителство засилването на крайната десница може да направи сближаването с Брюксел по-малко привлекателно.

Съществува обаче и противоположен аргумент. Евроскептичните партии обикновено подкрепят връщането на повече правомощия на националните правителства и превръщането на ЕС в по-свободно обединение, основано предимно на икономически интереси. Подобен модел би могъл да се окаже по-приемлив за част от британското общество.

Евентуална победа на Льо Пен във Франция би могла да задълбочи вътрешните разногласия около европейската интеграция, подкрепата за Украйна и общия бюджет. При такъв сценарий преговорите с Великобритания вероятно ще отстъпят на заден план.

Според Райт именно затова Лондон трябва да използва възможността за сближаване преди френските избори.

Проучване на Националния център за социални изследвания, публикувано този месец, показва, че 42% от британците отдават приоритет на по-тесните връзки с Европа пред отношенията със САЩ. Само 9% предпочитат обратното.

Иска ли Брюксел Великобритания обратно?

Въпреки възможностите за сближаване остава въпросът доколко ЕС действително желае завръщането на Обединеното кралство.

Някои британски политици смятат, че геополитическата несигурност предоставя на Лондон по-силна позиция в преговорите. Според лидера на либералдемократите Ед Дейви британските военни и ядрени способности биха могли да помогнат за постигане на по-амбициозно споразумение.

Илке Тойгюр, преподавател в университета IE в Мадрид, обаче отбелязва, че европейските държави вече си сътрудничат тясно с Великобритания в областта на отбраната чрез НАТО и подкрепата за Украйна. Следователно военното влияние на Лондон не е непременно решаващо предимство, пише BBC. 

Икономическите аргументи също са противоречиви.

Завръщането на Великобритания би увеличило икономическата тежест на ЕС. Същевременно привържениците на оставането извън блока изтъкват слабия растеж в Германия, Италия и Франция, докато британската икономика отчита най-бързото си разширяване от две години благодарение на инвестициите в изкуствен интелект.

Европейските дипломати обаче смятат, че Великобритания има по-голяма нужда от ЕС, отколкото съюзът от нея.

„Великобритания сама по себе си е средна сила в свят на гиганти“, коментира дипломат от голяма европейска държава. Според него конкуренцията между САЩ и Китай прави самостоятелното отстояване на британските интереси все по-трудно.

Бившият главен преговарящ на ЕС за Брекзит Мишел Барние подчертава, че докато Великобритания остава извън съюза, не може да избира единствено предимствата на членството.

Брюксел не желае да обезценява единния пазар чрез специални изключения за Лондон, които впоследствие биха поискали и други държави. Въпреки това Барние определя Обединеното кралство като ценен съюзник и търговски партньор.

Според Тойгюр британското правителство трябва да промени подхода си. Вместо да подчертава единствено икономическите ползи за страната, Лондон би могъл да постави акцент върху общите предимства от сътрудничеството в условията на конкуренция между САЩ, Китай и Русия.

Сближаване, но без прибързано завръщане

Засега сред европейските държави няма особено силно желание за цялостно предоговаряне на съществуващото търговско споразумение с Лондон. Брюксел предпочита постепенни промени с конкретни ползи за двете страни.

Икономистът Хедър Грабе от мозъчния тръст Bruegel обаче смята, че сближаването е неизбежно заради общите предизвикателства – застаряващо население, климатични промени, природни бедствия и хибридни атаки от Русия.

Въпреки положителните публични реакции на европейските представители зад кулисите остава недоверие към дългосрочните намерения на Лондон.

Един от основните проблеми е липсата на гаранции, че евентуалните договорености ще бъдат запазени при смяна на британското правителство. Заместник-председателят на Консервативната партия Алекс Бъргхарт вече обеща, че ако партията му се върне на власт, ще отмени предстоящите споразумения с ЕС.

Затова европейските представители настояват Великобритания първо да постигне вътрешнополитически консенсус за отношенията си с Брюксел и да се придържа към него.

Това е същото изискване, което ЕС поставяше преди десетилетие, когато британците гласуваха за Брекзит, без да има ясен политически план за бъдещите отношения.

Така, въпреки променената международна обстановка и нарастващата необходимост от сътрудничество, основният въпрос остава същият: преди да договори ново място в Европа, Великобритания трябва да реши какво точно иска от отношенията си с Европейския съюз.