Снимките от масовите демонстрации в подкрепа на обществените медии в Чехия през последните седмици привличат вниманието с един необичаен детайл, който озадачава чуждестранните наблюдатели – протестиращи, носещи малки шапки, сгънати от вестници.

За чехите обаче този символ е добре познат. Шапката принадлежи на Вечерничек (Večerníček) – малко анимационно момче, което се появява по Чешката телевизия всяка вечер в 18:45 ч.

Всеки, който е израснал в Чехия, отглеждал е дете там или просто е прекарвал време около чешки деца между 18:45 и 18:55 ч., със сигурност познава Вечерничек, пише The Guardian. 

Анимационният герой сваля шапката си, пожелава на децата в страната dobrý večer („добър вечер“) и се изкачва по малка стълба в небето, като разпръсква вестници, които носи под мишница. Името му е умалителна форма на večerník – думата за някогашния вечерен вестник.

След това момчето язди люлеещо се конче, управлява малка кола и накрая кара едноколесен велосипед под звуците на необичайна музикална композиция с вибрафон, електрически орган и флейта. Предаването се излъчва от 1965 г.

Следва кратка анимационна приказка за лека нощ. Сред най-обичаните герои са разбойникът Румцайс, огромното куче Максипес Фик и, разбира се, малката къртица Къртек, чиито плюшени изображения днес могат да бъдат открити сред сувенирите на летището в Прага.

За чешките семейства това е ежедневен ритуал, който бележи прехода от игрите към времето за сън. Родителите в цялата страна очакват познатата мелодия, а предаването завършва с традиционното dobrou noc („лека нощ“).

Зад този разпознаваем глас стои 68-годишният Михал Цитави, който днес води живот на дигитален номад. Заедно със съпругата си Зузана управлява туристически бизнес и прекарва времето си между Югоизточна Азия, Европа и Южна Африка.

Макар гласът му да е познат на поколения чехи, самият той не следи особено внимателно протестите в родната си Прага. От края на октомври стотици хиляди хора излизат по улиците, за да се противопоставят на плановете на правителството да премахне таксите за обществената телевизия и радио и вместо това да финансира двете медии пряко от държавния бюджет. Критиците на предложението се опасяват, че подобна промяна ще отслаби редакционната им независимост.

„Дъщерите ми разказаха какво се случва, така че знаех за протестите. Но не съм ги следил особено“, споделя пред The Guardian Цитави от дома си в близост до природен резерват, на около 50 километра североизточно от Претория в Южна Африка.

Една от дъщерите му е участвала в неделната демонстрация, която се оказа най-голямата от падането на комунистическия режим в тогавашна Чехословакия през 1989 г.

Самият Цитави обаче ясно си спомня как записва двете реплики – dobrý večer и dobrou noc – през 1964 г., когато е едва шестгодишен.

„Всъщност беше през август, по време на лятната ваканция. Бях при баба ми и дядо ми във вилата им недалеч от Прага. Хората от филмовата компания имаха нужда от дете, което да каже „Добър вечер, лека нощ“. Предполагам, че съм бил единственият наоколо през ваканцията, при това сравнително близо до града“, разказва той. Като дете Цитави има и няколко телевизионни роли.

„Изпратиха кола да ме вземе, откараха ме в телевизията, където повтарях тези проклети четири думи, след което ме върнаха обратно. И това беше всичко. Тогава, а и доста дълго след това, изобщо не се замислях за случилото се.“

През следващите десетилетия Вечерничек преживява редица исторически сътресения – от съветската инвазия в Чехословакия през 1968 г. през Нежната революция до разпадането на страната през 1993 г.

Превръщането му в символ на протестите срещу правителствените планове за Чешката телевизия и Чешкото радио има особено значение. Героят олицетворява споделено културно преживяване, което обединява поколения чехи, а не конкретна политическа кауза.

Но дали Михал Цитави не се изкушава да разказва на хората, че именно неговият глас звучи в началото и края на любимото предаване?

„Опитвам се да не говоря много за това. Когато бях тийнейджър, направо го мразех. Сега вече не ми пука особено. Съпругата ми обаче обича да го разказва“, признава той.

„Тя винаги казва, че има съпруг, когото абсолютно всички познават и биха разпознали. Това обърква хората“, допълва Цитави, който има три пораснали дъщери.

„Но когато пътувах по работа, винаги ми беше приятно да знам, че въпреки разстоянието мога да им пожелавам лека нощ всяка вечер.“