Народното събрание прие окончателно промени в Гражданския процесуален кодекс, които въвеждат по-силна защита срещу т.нар. SLAPP дела.

SLAPP е съкращение от Strategic Lawsuits Against Public Participation, или стратегически дела срещу публичното участие – т.нар. „дела шамари“. Обикновено това са съдебни производства, използвани не толкова за спечелване на делото, колкото за натиск, сплашване или финансово изтощаване на журналисти, медии, активисти, неправителствени организации и други участници в обществения дебат.

Euronews посочва, че подобни дела често са свързани с твърдения за клевета или накърняване на репутацията. Обикновено те се завеждат от страни, които разполагат с достатъчно ресурси за продължителни съдебни процедури.

Какво ще се промени?

Според Асоциацията на европейските журналисти – България новите правила позволяват явно неоснователни искове, свързани с публичната дейност на ответника, да бъдат прекратявани още на ранен етап.

Затягат се и условията за налагане на обезпечителни мерки като запори, които могат да окажат сериозен финансов натиск върху журналисти, граждански активисти и малки медии.

Предвижда се също организации с нестопанска цел да могат да подпомагат ответниците чрез представяне на доказателства, дори когато самите те не са страна по делото, посочват от АЕЖ-България.

Според Euronews съдилищата ще трябва да се произнасят в кратки срокове по някои от тези производства.

Новите правила ще се прилагат и към вече започнали дела, по които все още не е проведено първо съдебно заседание.

Промените въвеждат европейска директива от 2024 г., насочена към защитата на хора, участващи в обществения дебат, от явно неоснователни или злоупотребяващи съдебни производства.

Срокът за въвеждането ѝ в националното законодателство изтече на 7 май 2026 г.

Европейските правила изискват защита основно при дела с трансграничен характер. България обаче разширява механизмите и към граждански и търговски производства, водени изцяло в страната.

От АЕЖ-България и останалите организации в Българската анти-SLAPP коалиция подчертават, че това надхвърля минималните изисквания на европейската директива и е важно, защото отговаря на реалния характер на подобни дела у нас.

България остава предизвикателна среда за независимата журналистика и доверието в медиите е ниско

Защо промените са важни?

Според Българската анти-SLAPP коалиция през последните години срещу български журналисти, медии и активисти са водени дела за значителни суми, които често продължават с години.

„Приетите законодателни промени са сериозна крачка напред“, коментира адвокат Александър Кашъмов, директор на фондация „Програма достъп до информация“, в позицията на коалицията, разпространена от АЕЖ-България.

По думите му в съдилищата в момента има множество граждански искове за десетки и дори стотици хиляди евро, които имат „смразяващ“ ефект върху свободата на словото.

Душата на журналистиката принадлежи на човека – но коя е истинската битка в редакцията

Какво остава нерешено?

Новите правила не обхващат всички възможни форми на съдебен натиск.

Организациите от Българската анти-SLAPP коалиция посочват, че все още трябва да се търсят решения за наказателните дела от частен характер за клевета и обида, както и за някои административни производства, които могат да бъдат използвани за натиск срещу журналисти и активисти.

Според Кашъмов това трябва да бъде следващата стъпка.

Приетите промени дават на журналисти, медии и граждански активисти повече инструменти за защита, но ефектът им ще зависи и от начина, по който съдилищата ги прилагат на практика.

Euronews отбелязва, че реформата идва на фона на продължаващи проблеми със свободата на медиите в България. В последната класация на „Репортери без граници“ страната е на 71-во място сред 180 държави, а организацията определя медийната свобода у нас като „крехка и нестабилна“.