Роберт „Мадяр“ Бровди – бившият търговец на зърно начело на украинската армия от дронове
Той прилага бизнес подход, за да направи операциите с дронове на Украйна по-ефективни и смъртоносни
,fit(1001:538)&format=webp)
В подземен бункер на километри от бойното поле украински командир следи картина на живо от дрон, забелязва руски войник, който се промъква между дърветата, и нарежда на пилота да го атакува. Минути по-късно войникът изчезва в облак дим.
След това се задейства административната машина.
Кратък видеозапис автоматично се изпраща за проверка на нанесените поражения. Системата регистрира всички параметри на мисията, от вида на използвания дрон и боеприпас до точния час, мястото и участниците в операцията. Анализът на тези данни позволява на командирите да избират пилоти за конкретни мисии, да преценяват кои дронове си струва да бъдат закупени и да следят разположението на руските сили.
Екраните в украинския команден бункер показват картина на живо от дроновете на 414-а отделна бригада за безпилотни системи „Птиците на Мадяр“.
Този до голяма степен автоматизиран процес е помогнал за превръщането на украинските сили за безпилотни системи в едно от най-смъртоносните военни формирования в света, разказва The Wall Street Journal. Според данни на украинската армия през един от дните на миналата седмица те са убили или ранили рекордните 806 руски военнослужещи. Операциите им са част от украинските отбранителни усилия, които почти са спрели руското настъпление през петата година от войната.
От началото на руската инвазия през 2022 г. Украйна разчита на технологичния напредък при дроновете, за да компенсира превъзходството на значително по-мощната руска армия. Първоначално украинците сглобяват оборудването си от свободно достъпни компоненти, досущ като Макгайвър. Днес се стремят към ефективност и стандартизация по модела на „Макдоналдс“, пише WSJ.
„Убил си 10 души. Добре, това е хубаво число. Колко дрона си използвал за целта?“, казва пред WSJ Роберт Бровди, известен с позивната „Мадяр“, командир на украинските Сили за безпилотни системи, обобщавайки подхода си.
Бровди, бивш търговец на зърно и колекционер на произведения на изкуството, пренася принципите на бизнеса, основан на анализ на данни, във военното дело.
Подходът на Бровди е помогнал за превръщането на украинските сили за безпилотни системи в едно от най-смъртоносните военни формирования в света.
51-годишният Бровди се присъединява към украинската армия след руското нахлуване. Създава собствен екип за работа с дронове и привлича многобройни последователи в интернет със саркастичните си публикации и смущаващите видеозаписи от бойното поле.
Във вторник Бровди публикува снимки на оръжия, използвани при дръзка атака срещу моста, свързващ окупирания украински полуостров Крим с Русия. В операцията участват и сили за безпилотни системи.
„Свещеният мост се умори; време е за гумени лодки“, написа той в приложението Telegram. „Мирише, направо вони на историческия позор на империята: „царски“ удар по царя в навечерието на важни геополитически маневри.“
Днес Бровди, който пуши цигара след цигара и постоянно пие чай, отново работи в нещо като офис. Само че ръководи организация, която е едновременно технологична компания и машина за убиване, пише WSJ.
Ефективността е особено важна за Украйна, която не може да се мери с ресурсите на Русия. Кремъл залага на непрекъснат поток от войници, придвижващи се пеша или с малки превозни средства, от скутери до АТВ-та, с надеждата да завоюва достатъчно територия, за да обърне хода на войната в своя полза. Украйна разполага с многократно по-малко пехотинци за защита на фронтовата линия и разчита на дроновете, за да спира руските атаки.
Подходът дава резултати. Според командването на Бровди силите за безпилотни системи представляват под 3% от украинските военнослужещи, но извършват над една трета от ударите по руски цели.
За да проследят как работи тази система, журналисти на WSJ са получили ексклузивен достъп до един от десетките центрове за анализ и управление, които координират операциите на украинските дронове. Те са прекарали там една 12-часова смяна.
В тези центрове така наречените „бойни капитани“ наблюдават множество екрани в търсене на руски военнослужещи, координират украинските оператори на дронове и им помагат да определят кои цели да атакуват. До тях работят офицери от разузнаването, специалисти по радиоелектронна борба и противовъздушна отбрана, както и служители, които проверяват и регистрират резултатите от ударите.
Екипите използват специално разработен софтуер, в който качват данните за своите мисии. Информацията помага на командирите да решават какви оръжия да купуват, как да подобряват оборудването и къде руските сили разполагат различните видове бойна техника.
„Разполагаме с човешки, технически и финансови ресурси. Въпросът е как да ги използваме възможно най-ефективно“, казва ръководителят на центъра, известен с позивната „Юпитер“.
„Само че в нашия случай целта не е да печелим пари, а да ги превръщаме във възможно най-много убити противници.“
След обработката резултатите от мисиите се появяват на екран в средата на помещението, който отчита успешните удари на подразделението по руски военнослужещи и техника.
На по-малък екран наблизо се показват и други показатели, включително средната цена за убиването на един руски войник. През октомври тя е била 817 долара спрямо около 1000 долара през май. Средно за постигането на този резултат са били необходими три дрона.
Основната дейност на подразделението е унищожаването на противника, но атмосферата в командния център напомня тази на динамична технологична компания.
Кафемашина с логото на подразделението осигурява кофеин на млади мъже, облечени със суитшърти и обути с гумени сандали. Екраните по стените контрастират с произведения на изкуството, сред които оригинална картина с цветя на украинската художничка Мария Примаченко. По библиотеките са подредени книги за изкуствен интелект, мениджмънт, изкуство и дизайн, разказва WSJ.
Командният център за дронове е украсен с произведения на изкуството и разполага с библиотеки, пълни с книги.
На входа са изписани имената на загиналите военнослужещи от подразделението. Те напомнят за цената на работата им преди началото на всяка смяна. През последната година Силите за безпилотни системи като цяло са загубили по-малко от 0,5% от личния си състав.
Бровди е усвоил и друга важна част от ролята на ръководител на технологична организация: активното и самоуверено присъствие в социалните мрежи. Той и подразделенията му публикуват видеозаписи от успешни удари, показвайки на стотиците хиляди свои последователи последните мигове от живота на руски военнослужещи. Някои от тях отчаяно бягат, други хвърлят предмети по приближаващите дронове. В една от последните компилации руски войник дори хвърля дрон в безуспешен опит да спре атакуващия апарат.
Управлението на талантливите хора е друга съществена част от работата на командира. Един опитен пилот се оплакал на Бровди, че от години изпълнява разузнавателни мисии, докато на новобранци се възлагат задачи по бомбардиране.
Бровди решил да предостави на разузнавателните пилоти време за „свободен лов“. Така, ако забележат превозно средство близо до предварително поставени мини зад вражеските линии, те могат да ги взривят.
Подобни промени помагат най-добрите военнослужещи да бъдат задържани на позициите, в които са най-полезни, обяснява Бровди.
„Всъщност имахме нужда от неговия опит, защото никой друг не може да задържи дрона във въздуха час и половина толкова добре, колкото той.“
,fit(334:224)&format=webp)
,fit(334:224)&format=webp)
,fit(334:224)&format=webp)
,fit(334:224)&format=webp)
,fit(334:224)&format=webp)
)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)