Над 50 нетрадиционни заплахи за сигурността са регистрирани в Централна и Източна Европа от октомври насам
Кибератаки, инциденти с кораби в Черно море и климатични кризи очертават нарастващите рискове за региона, като според изследователи държавни структури стоят зад повече от половината случаи
,fit(1001:538)&format=webp)
Хладилници в супермаркети, нагрети до 50 градуса вследствие на хакерски атаки. Товарни кораби със зърно, унищожени от дронове в Черно море. Недостиг на вода в Карпатския басейн, който застрашава туризма, селското стопанство и електроснабдяването. През последните дни зачестяват съобщенията за подобни инциденти, а през последните месеци все по-често се наблюдават заплахи, които излизат извън рамките на традиционните военни действия.
Изследователи от Групата за глобална сигурност към Института за глобални изследвания на университета „Корвинус“ в Будапеща са регистрирали над 50 т.нар. нетрадиционни предизвикателства пред сигурността в Централна и Източна Европа от октомври насам.
Базата данни е публично достъпна на страницата Geo-Polemic в платформата Substack, като създателите ѝ възнамеряват редовно да я актуализират.
Според ръководителя на изследователския екип регионът е изложен едновременно на последиците от климатичните промени и войната в Украйна.
„Не бих казал, че този регион непременно се откроява съществено от останалите, но той е особено важен в този контекст заради специфичните си уязвимости“, коментира Петер Мартон пред Euronews.
Той обръща внимание на демографските предизвикателства, остаряващата критична инфраструктура и по-високата степен на енергийна зависимост в сравнение с други региони.
„Това оправдава необходимостта да му се отдели специално внимание“, допълва експертът.
Държавни структури стоят зад повече от половината инциденти
Мартон, който е доцент в университета „Корвинус“, посочва, че държавни субекти са отговорни за повече от половината случаи, документирани от изследователския екип.
„Чрез използването на военни средства, дори когато участието в подобни действия се отрича напълно, могат да бъдат нанесени щети на други страни с неконвенционални методи“, обяснява той, като дава за пример Черно море, където кораби са били повреждани и потапяни.
„Особено тъжно е да виждаме как се губят значителни количества зърно в момент, когато състоянието на световните продоволствени доставки далеч не е успокояващо. Само вчера кораб с товар от 3000 метрични тона зърно беше изгубен в български териториални води.“
Хибридната война на Русия заема важно място в новинарския поток, но Москва не е единственият държавен участник в подобни действия на европейска територия. Франция например обвини Иран, че стои зад кибератаката срещу хладилните системи на нейни супермаркети.
Климатът, енергетиката и престъпността също представляват заплахи
Недържавните участници също имат съществена роля, подчертава Мартон.
„След лятото на 2026 г. е лесно да осъзнаем каква заплаха могат да представляват климатичните промени, както и какви рискове за икономиката произтичат от енергийната зависимост и необходимостта от внос на енергийни ресурси“, отбелязва той.
Организираната престъпност, тероризмът и редица други фактори също попадат в категорията на нетрадиционните заплахи за сигурността.
Изследователите планират да разширяват и редовно да актуализират базата данни, а след няколко месеца да направят първите по-задълбочени изводи въз основа на събраната информация.
Те се надяват резултатите да бъдат полезни за политиците и институциите при разработването на по-ефективни мерки за противодействие на нетрадиционните заплахи или поне да допринесат за по-доброто им разбиране.
&format=webp)
,fit(334:224)&format=webp)
)
,fit(334:224)&format=webp)
&format=webp)
,fit(334:224)&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)