Великобритания и Европейският съюз постигнаха съгласие по проект на споразумение за премахване на голяма част от проверките и административните изисквания при търговията с храни, животни и селскостопански продукти, въведени след Брекзит.

Документът обхваща стоки като месни и млечни продукти, растения, цветя и изделия от животински произход. Очаква се той да улесни британските износители и европейските компании, които търгуват с Обединеното кралство, съобщава The Guardian.

Според източници на изданието текстът на споразумението, който е около 200 страници, вече е съгласуван и не се очакват допълнителни преговори по съдържанието му. Предстои документът да бъде разгледан от посланиците на държавите членки на ЕС преди срещата на върха между Лондон и Брюксел на 20 ноември.

Въпреки постигнатия напредък споразумението все още не е окончателно одобрено. Според The Guardian новите правила се очаква да влязат в сила през първото тримесечие на 2028 г., но официална дата засега няма.

Какво ще се промени за бизнеса?

Основната цел е да се намалят административните изисквания и граничните проверки, които оскъпяват търговията между Великобритания и ЕС след излизането на страната от единния пазар.

Споразумението за санитарни и фитосанитарни мерки (SPS) ще позволи повечето животни, животински продукти, растения и растителни стоки да преминават между двете страни без голяма част от изискваните в момента сертификати и проверки.

Това ще улесни британските производители на храни, както и по-малките търговци, които внасят продукти от Европа. Според The Guardian разходите за проверки, въведени след Брекзит, са направили икономически неизгоден вноса на малки количества сирена и други хранителни продукти за някои магазини.

Британското правителство изчислява, че в дългосрочен план споразумението може да донесе икономически ползи, равняващи се на до 5,1 млрд. паунда годишно. Оценката представлява прогнозен икономически ефект, а не преки бюджетни приходи или гарантирани икономии за бизнеса.

Очаква се да отпаднат и редица административни разходи, включително за здравни сертификати при износ, фитосанитарни документи и определени проверки на пристанищата.

Договореността идва на фона на значителния спад в британския износ на храни към ЕС след Брекзит.

През октомври Националният фермерски съюз на Великобритания съобщи, че износът на хранителни продукти към европейския пазар е намалял с около една трета след напускането на ЕС. Сред най-силно засегнатите категории са яйцата, пилешкото месо и картофените продукти.

Защо споразумението се отлага до 2028 г.?

Първоначално Лондон очакваше новите правила да започнат да действат през 2027 г., но политическите промени във Великобритания забавиха процеса.

След смяната на премиера срещата на върха между Великобритания и ЕС беше отложена с шест месеца и вече е насрочена за 20 ноември.

Забавянето е свързано и с необходимостта британското законодателство да бъде приведено в съответствие с европейските стандарти за безопасност на храните и селскостопанското производство.

Въпреки че Великобритания е запазила голяма част от европейските правила след Брекзит, в някои области нормативните изисквания вече се различават.

Сред примерите са определени фунгициди, използвани в селското стопанство, които са разрешени във Великобритания, но не са одобрени в ЕС. За някои продукти се предвижда и допълнителен шестмесечен преходен период.

Съгласуването на законодателството вероятно ще възобнови политическия дебат за независимостта на британската регулаторна система.

Предвижда се Лондон да прилага европейските стандарти в обхванатите от споразумението области, включително бъдещи промени в тях, без да участва пълноправно във вземането на съответните решения в ЕС.

Икономическият компромис след Брекзит

Новото споразумение поставя Великобритания пред познато противоречие. За да улесни търговията с най-големия си съседен пазар, страната трябва отново да се съобразява с част от европейските правила, от които се стремеше да се освободи след Брекзит.

Икономическите ползи от подобна стъпка обаче могат да бъдат значителни.

Според официална оценка на британското правителство споразумението за санитарни и фитосанитарни мерки може да увеличи БВП на страната с до 0,14% в дългосрочен план спрямо сценарий, при който не бъде постигната договореност.

Това се равнява на до 5,1 млрд. паунда годишно спрямо прогнозния размер на британската икономика през 2040 г., става ясно от официален отговор на британското Министерство на околната среда, храните и селските райони до парламента от 5 ноември 2025 г.

Правителството прогнозира също, че обемът на износа на основни селскостопански стоки към ЕС може да бъде с до 16% по-висок, отколкото при сценарий без споразумение. Тази оценка е потвърдена в парламентарен отговор от 23 март 2026 г.

Това обаче не означава, че британският износ ще нарасне с 16% непосредствено след влизането в сила на новите правила. Става дума за дългосрочна прогноза за определени селскостопански продукти, а не за цялата търговия на Великобритания с ЕС.

Оценките не гарантират и че търговията ще се възстанови до нивата отпреди Брекзит.

По-конкретна представа за разходите, които споразумението може да намали, дават данни на британското правителство от декември 2025 г. Според тях здравните сертификати за износ на хранителни продукти могат да струват до 200 паунда, а допълнителните разходи за превозвачи заради граничните процедури обикновено достигат около 200 паунда на пратка.

При определени продукти разходите са още по-високи. Например вземането на проби при проверки може да добави около 1200 паунда към доставката на сирене и 1400 паунда към тази на сьомга.

Това показва защо премахването на част от проверките би било особено важно за по-малките производители и търговци, за които подобни разходи могат да направят износа икономически неизгоден.

За Лондон основното предизвикателство остава да намери баланс между запазването на регулаторната независимост и икономическите ползи от по-тясното сътрудничество с ЕС.

По-тясно сътрудничество в енергетиката и търговията

Споразумението за храните е част от по-широките усилия за подобряване на отношенията между Великобритания и ЕС.

На срещата на 20 ноември се очаква да бъдат обсъдени и други договорености, включително по-тясно сътрудничество в енергетиката и търговията с въглеродни емисии.

Според The Guardian една от възможностите е Великобритания отново да участва във вътрешния електроенергиен пазар на ЕС. Това би улеснило трансграничната търговия с електроенергия и би могло да допринесе за стабилността на доставките.

В замяна Лондон ще трябва да прави финансови вноски в бюджета на ЕС, съобразени със степента на участието му в единния пазар.

Проектът на съвместно изявление предвижда също възможност британските стоки да бъдат освободени от механизма на ЕС за въглеродна корекция на границите (CBAM), при условие че двете страни постигнат необходимото съгласуване на правилата.

Тези договорености все още се обсъждат и не са окончателно одобрени.

Обсъждат се и облекчения за младите хора

Паралелно с търговските преговори Великобритания и ЕС обсъждат схема за младежка мобилност, която би позволила на млади хора временно да живеят, учат или работят на територията на другата страна.

Това обаче не означава възстановяване на свободното движение на хора отпреди Брекзит.

Британският премиер Анди Бърнам заяви, че не планира да предлага подобна промяна на предстоящата среща. Според The Independent той настоява за по-открит обществен дебат за последствията от Брекзит върху миграцията, но смята, че евентуалното възстановяване на свободното движение трябва да бъде одобрено чрез национален референдум.

Засега Лондон и Брюксел се съсредоточават върху конкретни договорености, които могат да намалят икономическите пречки, възникнали след излизането на Великобритания от единния пазар в края на 2020 г.