Лидерите на Европейския съюз ще настояват британският премиер Анди Бърнам да увеличи приноса на Великобритания за отбраната на Украйна през 2027 г. по време на предстоящата среща на върха в Брюксел.

Според европейски представители Обединеното кралство, Канада и Япония трябва да поемат по-голяма част от финансовата тежест за подкрепата на Киев. Досегашните призиви към тези държави от Г-7 за допълнителна помощ, отправени на последните международни срещи, обаче са останали без отговор, посочват от Брюксел.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен ще отправи подобно искане към канадския премиер Марк Карни по време на срещата на върха ЕС–Канада в Монреал следващата седмица. Целта е Отава да помогне за покриването на очертаващия се недостиг на средства за Украйна.

Очаква се въпросът да бъде поставен и пред британския министър-председател на 20 ноември, когато той ще се срещне с Фон дер Лайен и председателя на Европейския съвет Антониу Коща в Брюксел. Разговорите ще се проведат в рамките на дългоочакваната среща на върха между ЕС и Великобритания, пише The Guardian. 

Сред обсъжданите варианти са емитирането на нов общ дълг и използването на замразените руски активи, но високите разходи по заемите и разногласията между държавите членки затрудняват постигането на решение

Украйна се нуждае от допълнителни 70 млрд. евро, а ЕС обсъжда възможностите за осигуряването им

Натискът идва в момент, когато британският финансов министър Джон Хийли подготвя първия си бюджет, който трябва да представи следващата седмица. Той е изправен пред множество искания за увеличаване на държавните разходи, докато разходите по обслужването на дълга растат, а икономическите перспективи се влошават.

По-рано този месец Хийли посочи, че правителството търси различни възможности за засилване на подкрепата за Украйна във военно, дипломатическо и икономическо отношение.

Украйна изчислява, че през 2027 г. ще се нуждае от допълнителни 70 млрд. евро, за да финансира отбраната си и гражданските нужди на страната.

По данни на Европейската комисия ЕС и неговите държави членки в момента покриват 80% от финансовите потребности на Киев. Брюксел обаче смята, че справедливото разпределение на тежестта би означавало европейският блок да осигурява две трети от необходимите средства, а останалата една трета да идва от други съюзници.

„Ще продължим да бъдем водещият партньор, но спешно се нуждаем от по-голям ангажимент от останалите“, подчерта Фон дер Лайен пред журналисти миналата седмица, без да посочва конкретни държави.

Миналата година ЕС договори заем от 90 млрд. евро за Украйна, предназначен да покрие две трети от финансовите нужди на страната през 2026 и 2027 г. Разходите на Киев обаче продължават да нарастват, докато Русия засилва атаките си, а войната навлиза в петата си зима.

Затова европейските представители насочват усилията си основно към държавите от Г-7 извън ЕС, най-вече Великобритания, Канада и Япония. Същевременно Брюксел разширява кръга на потенциалните партньори, от които може да поиска допълнителна помощ, включително Швейцария, Южна Корея, Австралия и Нова Зеландия.

Британското правителство посочва, че досега е поело ангажименти за предоставяне на общо 29,9 млрд. евро на Украйна, от които 19,1 млрд. евро са предназначени за военна подкрепа.

Според базата данни Ukraine Support Tracker на германския Институт за световна икономика в Кил Великобритания е четвъртият по големина донор на Киев след САЩ, Германия и Франция.

Председателят на комисията по международна търговия на Европейския парламент Бернд Ланге смята, че ново партньорство може да бъде договорено в рамките на няколко месеца, без да предполага пълноправно членство в блока

Нов път за Великобритания към ЕС чрез споразумение по швейцарски модел

Съпоставката обаче изглежда различно, когато помощта се разглежда като дял от брутния вътрешен продукт.

Изследователите от Кил изчисляват, че британската подкрепа се равнява на 0,86% от националния доход, докато при Франция този дял достига 1,1%, а при Германия – 1,5%.

И трите големи европейски икономики отделят значително по-малко средства в относително изражение от северните и балтийските държави. Дания например е предоставила помощ, равняваща се на 4,2% от националния ѝ доход, а Естония – 3,8%.

Ако обаче се изключат вноските на Франция и Германия в общите програми на ЕС, британският принос става по-съпоставим с този на двете държави.

Украйна и сближаването след Брекзит

Подкрепата за Киев ще бъде само една от темите на срещата на върха между ЕС и Великобритания. Очаква се лидерите да постигнат три споразумения, насочени към задълбочаване на двустранните отношения след Брекзит.

Първото предвижда договорености в областта на безопасността на храните и здравето на животните (SPS), които да намалят административните изисквания при търговията между двете страни.

Второто е свързано с обвързването на европейската и британската системи за търговия с емисии (ETS). Целта е британската индустрия да бъде защитена от въглеродните такси, налагани от ЕС.

Третото споразумение засяга младежката мобилност и трябва да позволи на хора на възраст между 18 и 30 години да живеят, работят, пътуват и учат от двете страни на Ламанша.

Допълнителните 45 млрд. евро (50 млрд. долара), които ЕС е обещал за 2027 г. няма да стигнат за нуждите страната, поради което Блокът опитва да осигури средства от Норвегия, Швейцария, Канада, Япония или Великобритания

ЕС търси допълнителни средства за Украйна на срещите на МВФ и Г-7

Положителен сигнал за британските преговарящи е предложението на Европейската комисия да отложи решаването на въпроса за университетските такси, който остава едно от последните сериозни препятствия пред договарянето на пакета.

Лондон настоява студентите от ЕС, които се обучават в британски университети, да заплащат таксите за чуждестранни студенти. Те са приблизително четири пъти по-високи от сумите, дължими от местните студенти.

Брюксел, където немалко представители на европейските институции са завършили британски университети, предпочита връщане към условията отпреди Брекзит, когато студентите от ЕС плащаха същите такси като британските граждани.

За да избегнат провал на срещата на върха, представители на Комисията предлагат спорният въпрос да бъде решен чрез технически преговори в рамките на шест месеца след 20 ноември.

Въпреки това високопоставени европейски източници смятат, че ЕС запазва силни позиции в бъдещите разговори. Причината е, че споразуменията за храните и търговията с емисии няма да влязат в сила, докато не бъде постигната договореност за младежката мобилност, приемлива за европейската страна, включително по отношение на университетските такси.

„Трите елемента са своеобразен подарък за Великобритания, но не чак толкова голям“, коментира пред The Guardian европейски дипломат.

По думите му ЕС ще продължи да разполага с инструменти за натиск в преговорите за таксите.

„Предимството ни е, че Великобритания се нуждае от останалите споразумения“, допълва той.

Допълнителен фактор е стремежът на Лондон да договори с ЕС споразумения за икономическа сигурност, които да предпазят британската индустрия от косвените последици от европейските защитни мерки срещу Китай.

Британските власти се опасяват, че без подобни договорености местните производители могат да понесат щети от ограничения, насочени първоначално срещу китайския внос.

Друг европейски дипломат обаче предупреждава, че сред 27-те държави членки все още няма единодушие по предложението въпросът за университетските такси да бъде отложен за след срещата на върха.

„Няма ясно мнозинство, което да казва, че трябва да оставим този проблем настрана за шест месеца“, уточнява той.