Великобритания би могла да възстанови тесните си връзки с Европейския съюз чрез споразумение по модела „Швейцария плюс“, което да бъде договорено в рамките на няколко месеца след евентуално политическо решение за задълбочаване на отношенията с блока. Това заявява председателят на комисията по международна търговия на Европейския парламент Бернд Ланге.

Германският евродепутат, който участва активно в преговорите за Брекзит, изразява надежда Обединеното кралство отново да се сближи с ЕС. „Бих се радвал Великобритания да се върне“, казва той, като подчертава, че отсъствието на страната от европейския процес на вземане на решения се усеща заради традиционната ѝ подкрепа за отворените пазари и демокрацията.

Бившият британски премиер Борис Джонсън отхвърли възможността за отношения с ЕС по швейцарски модел, тъй като той предполага свободно движение на хора и съгласуване на регулациите. Подобна договореност обаче често се разглежда като междинен вариант между сегашните отношения на Лондон с Брюксел и пълноправното членство.

Швейцария не е част от ЕС, но миналата година сключи ново рамково споразумение, което затвърди практически безпрепятствения ѝ достъп до единния пазар чрез повече от 100 двустранни договорености. То осигурява на страната участие в европейския пазар на електроенергия, космическите програми, образователната инициатива „Еразъм“, програмата „Цифрова Европа“ и дейността на Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията. В замяна Берн се ангажира да гарантира свободното движение на хора и да внася по 375 млн. евро годишно в икономическите и кохезионните фондове на ЕС.

Според Ланге швейцарският модел може да послужи като основа за ново споразумение с Великобритания, макар че в сегашния си вид той е „пасивен“, тъй като не предоставя участие във вземането на европейски решения.

„Разбира се, има много възможности за постепенно сближаване, но бих искал Великобритания да се върне и в политическия процес на вземане на решения, да участва активно. Разполагаме с швейцарския модел, но аз бих го нарекъл „Швейцария плюс“ – с определена степен на политическо участие, без пълноправно членство“, обяснява той, цитиран от The Guardian.

Евродепутатът подчертава, че изборът за бъдещите отношения с ЕС зависи изцяло от Лондон. Ако британското правителство предпочете вариант, подобен на „Швейцария плюс“, договореност би могла да бъде постигната сравнително бързо, въпреки възможните политически затруднения.

Ланге прави коментарите си по време на посещение в Лондон, където програмата му включва среща с министъра на търговията Анас Сарвар. Той участва в екипа, разработващ новия подход на Великобритания към отношенията с ЕС.

Освен бъдещото сближаване между двете страни, германският евродепутат подкрепя и призива на британския премиер Анди Бърнам Великобритания да не бъде изключвана от европейското законодателство „Произведено в Европа“ (Made in Europe). Предвижданите правила биха могли да ограничат достъпа на британски доставчици до обществени поръчки и определени корпоративни договори, включително за автомобилни паркове.

Според информация от четвъртък Франция и Германия са близо до компромис, който би позволил на британските компании да попаднат в обхвата на инициативата, при условие че Лондон съгласува политиката си с митата, въведени от ЕС през 2024 г. върху китайските електрически автомобили.

По-рано тази седмица ръководителят на Mercedes-Benz предупреди, че изключването на Великобритания от пакета „Произведено в Европа“ би представлявало „съзнателен избор“ за нанасяне на вреда на европейската автомобилна индустрия.

Позицията на Бърнам получава подкрепа от Нидерландия, Германия и Италия. Франция, която стои зад законодателните предложения, първоначално се противопоставя на включването на Великобритания и други съюзнически държави. Париж настоява правилата да бъдат приети възможно най-бързо, за да защитят европейските производители от евтината конкуренция от Китай. Според френските власти разширяването на обхвата им би могло да забави законодателния процес.

Ланге обаче смята, че британските компании трябва да бъдат включени, тъй като страната вече прилага стандарти, съпоставими с европейските, в областта на опазването на околната среда и трудовото законодателство. Той определя позицията на Франция като „нерационална“ и „твърде емоционална“, но допуска, че тя може да е свързана с желанието на управляващите да демонстрират защита на националните интереси преди президентските избори през април догодина. На тях властта би могла да бъде спечелена от Марин льо Пен, която се противопоставя на глобализацията.

Изключването на Великобритания от инициативата крие и риск от правен спор относно Споразумението за търговия и сътрудничество между Лондон и Брюксел. То позволява на британските стоки да се продават на единния пазар без търговски бариери, при условие че отговарят на европейските стандарти.

Очаква се пакетът „Произведено в Европа“, известен още като Законодателен акт за ускоряване на промишлеността (Industrial Accelerator Act), да получи политическо одобрение до края на тази година или в началото на 2027 г. Това оставя ограничено време на Бърнам да осигури включването на разпоредби, които да позволят британските компании да бъдат третирани като европейски за целите на законодателството.

Според Ланге обаче възможността за промени няма да изчезне непременно след постигането на политическо споразумение, тъй като предстои разглеждане на текста в Европейския парламент, където три комисии имат правомощия да го проверяват и изменят.

„Има 5100 предложения за изменения“, посочва той, подчертавайки мащаба на предстоящия законодателен процес. Сред тях вече фигурира и предложение за включване на Великобритания.