Една независима европейска нация е изправена пред труден политически избор: да запази достъпа си до единния пазар на ЕС, но само срещу финансови плащания, приемане на мигранти и споделяне на съдебна власт.

Този път въпросът не засяга Великобритания след Брекзит, а Швейцария. След повече от десетилетие на изтощителни преговори с Брюксел, алпийската страна постигна споразумение за запазване и подобряване на достъпа си до единния пазар на ЕС.

Но споразумението, което ще бъде подложено на референдум, включва същите трудни въпроси, които сложиха прът в колелата на отношенията между Обединеното кралство и ЕС, включително бюджетни вноски, миграционна политика и ролята на чуждестранните съдии.

Почти 1000 страници текст, представени миналия месец след подписването на споразумението през декември, най-накрая ще закрепят Швейцария по-здраво към най-големия единен пазар в света. Шестте споразумения за достъп, които се опитват да въведат ред в плетеницата от предишни договори, ще останат в допълнение към около 120 допълнителни секторни такива, които остават в сила.

Бомбастичен доклад препоръчва на правителството на страната по-тясно сътрудничество с ЕС и НАТО

Защо Швейцария е готова да загърби 500 години неутралитет?

Ако бъде одобрена, новата рамка задължава Швейцария да отразява промените в законодателството на ЕС в области като регулирането на стоките, миграцията, електроенергията и транспорта – или да се изправи пред ответни мерки. Берн ще има малко влияние върху развитието на правилата, но ще бъде задължен да плаща 375 млн. евро годишно в бюджета на ЕС.

Пакта в много отношения прилича на борбата на Обединеното кралство да балансира суверенитета си с достъпа до пазара на ЕС. През май Брюксел и Лондон се споразумяха за редица промени - от рибарството до енергетиката - като част от „презареждането“ на отношенията.

„Наблюдава се засилено участие и интерес от страна на британците в преговорите, които водим с Брюксел“, казва пред Financial Times швейцарски служител.

Преговорите се провеждат в момент, в който както Лондон, така и Берн търсят по-дълбоки връзки с блока в областта на отбраната и сигурността, след като президентът Доналд Тръмп заплаши да оттегли гаранциите на САЩ, които са в основата на европейската сигурност от Втората световна война насам.

„Публичната позиция на ЕС отдавна е, че преговорите с Швейцария и Обединеното кралство са отделни, но на практика преговарящите от блока се стремяха да избегнат създаването на прецеденти в едните преговори, които биха могли да повлияят на другите“, обяснява Антон Списак, асоцииран сътрудник в Центъра за европейска реформа.

По думите му „не е изненада“, че едни и същи служители на ЕС участват в преговорите със Швейцария и в неотдавнашното презареждане на отношенията между Обединеното кралство и блока. Резултатите по въпроси като безопасността на храните и управлението в двете споразумения са почти идентични.

Сега Швейцария ще трябва да приеме или отхвърли споразумението - процес, който ще отнеме няколко години. Първо ще се проведе обществено допитване до есента, след което текстът – вероятно с някои изменения – ще бъде предаден на парламента, за да започне дебатът през следващата година. Правителството планира да проведе референдум до юни 2027 г., в противен случай националните избори по-късно през същата година ще го отложат за 2028 г.

55% от британците смятат, че страната им трябва да се преориентира от САЩ към ЕС при втория мандат на Тръмп, 17% - обратното

8 години след Брекзит: Хората от двете страни на Ламанша отново искат да са заедно

„Динамичното привеждане в съответствие“ – автоматичното приемане на промени в законодателството на ЕС – се отнася до шест ключови области: взаимно признаване на стандартите за стоки, електроенергия, безопасност на храните, въздушен и сухопътен транспорт и свобода на движение. Берн може да лобира пред Брюксел и членовете на ЕС, когато те работят по актуализирането на тези правила, но няма право на глас в окончателния резултат и е изправен пред санкции, ако не приложи промените.

Това ще бъде неприятно за много швейцарци, като се има предвид дълбоко вкоренената им система на пряка демокрация.

„Швейцарците винаги са следвали тези актуализации. Но те искат да имат възможност да избират. Това е ключовата разлика за нас“, казва финансист от Цюрих пред Financial Times.

Споразуменията включват арбитражна клауза, която гарантира, че споровете се разрешават от независим панел, а не едностранно от съдилищата на ЕС, за да се отговори на опасенията на Швейцария относно суверенитета и правната автономия. Но когато казусът засяга правото на ЕС, арбитражният панел трябва да поиска от Европейския съд, най-висшата съдебна инстанция на блока, обвързващо тълкуване.

„Арбитрите са правно задължени да се обърнат към съда на европейския съюз в най-важните случаи, а решението е правно обвързващо за арбитражния състав. По същество това е камуфлаж“, казва той.