Швейцария не желае да участва във войни, но обича да печели пари. Сблъсъкът между тези ценности - плюс опасенията, че руският президент Владимир Путин представлява риск за цяла Европа - кара страната да преосмисли позицията си в областта на отбраната.

В бомбастичен доклад, публикуван в четвъртък, група експерти препоръчват на правителството на страната, която е неутрална от 1515 г., да работи за „обща отбранителна способност“ с ЕС и НАТО.

„След руското нападение над Украйна неутралитетът отново стана обект на политически дебати както в страната, така и в чужбина. Натискът върху Швейцария да изясни позицията си нараства“, се казва в доклада, цитиран от POLITICO, който призовава за „преразглеждане“ на политиката на неутралитет.

Един от многото фактори е свързан с това как неутралитетът на Швейцария се е отразил на продажбите на оръжие, а друг - как да се защити по-добре една страна, заобиколена от две групировки, към които не принадлежи.

Потенциалните промени в позициите на Швейцария са още един знак за това как пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през 2022 г. променя пейзажа на сигурността в Европа. Непровокираното нападение вече накара Швеция и Финландия да се откажат от неутралитета си и да се присъединят към НАТО.

Експертите, подготвили въпросния доклад - сред които дипломати, висши служители, бивш ръководител на швейцарската армия и Волфганг Ишингер, бивш директор на Мюнхенската конференция по сигурността - са предали заключенията си на швейцарския министър на отбраната и сигурността Виола Амхерд, която е и президент на Конфедерацията за 2024 г. Препоръките ще послужат за основа на стратегията за сигурност на Швейцария до 2025 г.

Разрешаване на износа на оръжие

Износът на оръжия от Швейцария намаля миналата година с 27% до по-малко от 700 млн. швейцарски франка (746 млн. евро) в сравнение с 2022 г. - както поради строгите разпоредби за износ на оръжия, така и заради еднократния ефект от прекратяването на покупките на системи за противовъздушна отбрана от Катар, свързани с домакинството му на Световното първенство по футбол през 2022 г.

Берн забранява продажбата на оръжия на държави, които са във война, и това се отрази на отношенията с други страни, които искат да изпратят оръжия на Украйна, включващи швейцарски компоненти.

„Забраната за реекспорт трябва да бъде отменена“, се призовава в доклада.

Швейцария е блокирала доставката на оръжия и боеприпаси за Украйна от няколко европейски държави. Бяха необходими месеци на натиск, за да се съгласи страната да изпрати излишни танкове Leopard в Германия, за да замени изпратените в Украйна. Отказът на Берн да разреши произведени в Швейцария боеприпаси, които се намират в складовете на Германия, да бъдат изпратени на Украйна за използване в дарените зенитни системи Gepard, принуди германския оръжеен производител Rheinmetall да увеличи производството на боеприпаси в Германия.

Експертите също така искат да укрепят швейцарската оръжейна промишленост чрез засилване на офсетната политика и получаване на достъп до програмите на ЕС и НАТО за въоръжаване.

„Взривоопасни“ предложения

Докладът беше оспорван още преди да бъде публикуван, тъй като опозиционните партии обвиниха Амхерд, че е назначил в експертната комисия предимно ентусиасти от НАТО и ЕС.

Той вероятно ще срещне отпор в швейцарския парламент, особено от пацифистките леви партии и националистическата крайна десница. Още повече, че Амхерд вече е подложен на обстрел заради все по-тесните връзки на страната с НАТО.

„Докладът ясно показва, че Швейцария е западна държава и следователно подкрепя западните ценности“, коментира Жан-Марк Рикли, ръководител на отдела за глобални и нововъзникващи рискове в Женевския център за политика на сигурност. “Въпреки това призивите за засилено военно сътрудничество с НАТО и ЕС много вероятно ще предизвикат много дебати в Швейцария. Докладът е потенциално взривоопасен във вътрешен план”.

Експертите не са категорични Швейцария изцяло да се откаже от неутралитета си и да се присъедини към НАТО, но настояват за по-задълбочени връзки с военния алианс и ЕС по отношение на съвместното обучение, защитата срещу балистични ракети и двустранните и многостранните учения. Докладът също така призовава военните разходи да достигнат 1% от БВП до 2030 г. Понастоящем страната изразходва 0,76% от БВП за отбрана - много по-малко от всеки член на НАТО с изключение на Исландия, която няма армия.

Въпреки че е малко вероятно Швейцария да бъде нападната, според доклада страната вече е обект на хибридна война, включително дезинформация, шпионаж и кибератаки. Експертите препоръчват да се премине към „глобална отбрана“, което означава подготовка на цялото общество - не само на военните - за потенциален конфликт.

Уютни отношения с ЕС и НАТО

През последните месеци Федералният съвет на Швейцария, който управлява страната, сигнализира за готовност да се сближи както с НАТО, така и с ЕС в областта на сигурността и отбраната.

В сряда швейцарска делегация отпътува за Люксембург, за да се срещне с Агенцията за поддръжка и снабдяване на НАТО (NSPA). Една от целите на срещата е да се оценят потенциалните синергии и възможностите за сътрудничество с агенцията.

По-рано този месец федералният съвет одобри и участието в два от проектите на ЕС за постоянно структурирано сътрудничество (PESCO) - един за военна мобилност, който има за цел да улесни преминаването на границите, и друг за киберотбрана.

Според Рикли Швейцария иска да докаже, че играе своята роля, в случай, че се нуждае от военна помощ от страните от ЕС или НАТО.

„Съществува елемент на репутацията на Швейцария, която може да бъде разглеждана като „свободен ездач“, който не си сътрудничи с европейските държави“, казва той. „Ако иска да се възползва от помощта на европейските си партньори обаче, тя трябва да даде нещо в замяна.“