Владимир Путин може и да беше неприятно изненадан от нахлуването на Украйна в руската област Курск, но този уикенд той вероятно ще празнува териториални придобивки далеч на запад - в Германия.

Приятелски настроените към Русия партии в три източни германски провинции - Бранденбург, Саксония и Тюрингия - са напът да постигнат значителни успехи на регионалните избори през септември, два от които са насрочени за неделя.

Проруската партия „Алтернатива за Германия“ (AfD) има големи шансове да заеме първото място и в трите провинции, а наскоро сформираният ляв алианс „Сара Вагенкнехт“ (BSW) се издига рязко нагоре, което означава, че Москва ще възстанови силната си позиция в обширна част от бившата Източна Германия - регион, в който тя доминираше в продължение на десетилетия.

Ако прогнозите се потвърдят на изборите, резултатите със сигурност ще предизвикат дълбока тревога в цяла Германия. Победа на екстремистките партии ще разкрие до каква степен усилията на германския политически естаблишмънт да затвори разделението между Изтока и Запада в страната са се провалили и ще разклати и без това нестабилната тристранна коалиция в Берлин из основи, пише в свой анализ POLITICO.

Според изданието една подобно развиети би означавало и лична победа за Путин: руският лидер е бил шпионин на КГБ през 80-те години на миналия век в Дрезден - опит, който му е оставил трайно очарование към всичко германско.

Общо взето, според последните проучвания на общественото мнение, приятелски настроените към Москва партии, които се намират в крайнодясната и крайнолявата част на политическия спектър, се очаква да спечелят поне 50% от гласовете в регионите. В една от провинциите, Тюрингия, прогнозите са, че партиите ще съберат до 65%, като AfD ще завърши на първо място с около 30%.

Макар че не всички от тях са толкова открито проруски настроени, колкото AfD, те споделят два общи наратива, прокарвани от крайната десница: че НАТО има обща вина за войната в Украйна и че мирно решение е било възможно, ако Западът се беше заел сериозно с дипломация.

Демография и икономика: Защо източногерманците подкрепят крайни партии

Основните управляващи партии в Германия на национално ниво - социалдемократите (SPD), Зелените и Свободните демократи (FDP) - бяха изтласкани в ролята на „втора политическа сила“, като социологическите проучвания прогнозират кумулативен резултат от около 12% в Саксония и Тюрингия и 27% в Бранденбург. Дори ако се включи и най-голямата центристка сила в Германия - консервативните християндемократи (CDU), общият резултат на основните партии не надхвърля 50%.

Това е изключителен спад за центристите, които формират политическия живот на Източна Германия от обединението насам. В началото на 90-те години на ХХ век западногерманските истаблишмънт сили на практика колонизираха Изтока, като изпратиха свои политически ветерани да управляват Саксония и други провинции. Дори и днес повече от 40% от висшата политическа класа в източните провинции на Германия произхожда от Запада.

Бързият възход на AfD и други популистки партии в Изтока показва, че този подход се е обърнал срещу тях. Според последните социологически проучвания както Зелените, така и FDP, най-малката от трите партии в националната коалиция на Германия, са изправени пред възможността да бъдат изключени от парламентите на трите провинции. За да получат места, партиите трябва да съберат поне 5% от гласовете.

„Демократичните партии така и не успяха да се наложат на Изток по същия начин, както на Запад, и това, разбира се, улеснява много партия като AfD да се промъкне и да се възползва от по-нестабилния електорат“, казва Йоханес Кийс, социолог от Лайпцигския университет, пред POLITICO.

Въпреки че обединението промени из основи икономиката на бившата Източна Германия, повишавайки жизнения стандарт до ниво, непостижимо по времето на комунизма, в много краища на страната продължава да се усеща недоволство от фактическото ѝ завладяване от Запада. След обединението регионът е загубил 15% от населението си, тъй като много бивши източногерманци, особено жени, са се преместили в запада част.

Разочарованието от тези събития често се засилва от националните политици, които третират региона, който днес е само 1/5 от размера на бившата Западна Германия по отношение на населението, като „другия“.

„Човек трябва да обяснява нещата малко повече на Изток, отколкото на Запад, но аз с удоволствие го правя и обичам да ходя там“, казва лидерът на CDU Фридрих Мерц в интервю през май, визирайки твърдата позиция на партията си по отношение на Русия.

Тогава Мерц заявява, че се стреми към първо място и в трите провинции, но сега това вероятно е недостижимо. Дори в Саксония, където CDU изглежда води с малка разлика, AfD изпреварва в някои от последните проучвания.

Въпреки че партията му остава конкурентоспособна там, тя може би успява да го направи само защото саксонският премиер Михаел Кречмер се противопоставя на изразходването на милиарди за военна помощ за Украйна и превърна в централна тема на кампанията си застъпничеството за мирни преговори между Москва и Киев. Той също така направи посещение в Москва през 2021 г., като покани Путин да върне визитата в Дрезден, където руският лидер е бил настанен при падането на Берлинската стена.

Превръщат ли се европейските младежи в поколението “Чужденците вън!”

„За мен ще бъде голяма чест, ваше превъзходителство, да ви посрещна в Саксония“, казва тогава Кречмер на Путин.

Десетилетия на антизападна пропаганда

Фактът, че дори водещ германски консерватор от Изтока е готов да се поклони на Путин, подчертава степента, до която руските разкази са се наложили в региона. Дори повечето германци там да нямат илюзии за Путин, населението все още не е преодоляло десетилетията на антизападна пропаганда. За мнозина Москва не е по-лоша от Вашингтон, който популистки настроени политици обвиняват, че работи зад кулисите, за да преследва собствените си цели в Украйна.

„САЩ са свръхсила в упадък, която се бори за запазване на глобалната си хегемония“, заявява миналия месец лявата Сара Вагенкнехт, която оглавява едноименната партия BSW.

В по-голямата си част левите политици на Изток са концентрирани в BSW и „Левицата“, наследник на бившата източногерманска комунистическа партия, и са по-малко за Путин, отколкото за мира.

„Нуждаем се от европейски мирен ред, който да включва Русия“, заявява този месец Бодо Рамелов, настоящият премиер на Тюрингия и един от най-критичните гласове към Русия в партията. „Всички участващи страни трябва да се споразумеят за пакт за ненападение и да създадат отбранителна общност.“

Критиците отхвърлят подобни призиви като наивни. Те казват, че настояването Западът да прекрати доставките на оръжие, докато казва на Украйна да спре борбата си и да отстъпи територия, в крайна сметка играе за Москва и легитимира нейното нахлуване в Украйна.

По-голямата заплаха обаче остава AfD. Тя би предизвикала политическо земетресение, което би се отразило далеч отвъд границите на Германия, ако спечели и в трите провинции - перспектива, която според някои е по-вероятна след нападението с нож в Золинген миналата седмица, за което се твърди, че е извършено от сириец с предполагаеми връзки с „Ислямска държава“.

Връзките на AfD с Москва са добре документирани. Преди изборите за Европейски парламент през юни германските власти разкриха руска операция за влияние, в която е участвал един от водещите кандидати на AfD. Въпреки това партията завърши на второ място с 16% и се представи особено добре на изток.

Много високопоставени фигури от AfD не крият привързаността си към авторитарния режим на Путин. Бьорн Хьоке, лидерът на AfD в Тюрингия, когото мнозина смятат за духовен кръстник на партията, неведнъж е казвал, че ако някога стане канцлер на Германия, първото му пътуване ще бъде до Москва.

Преди отношенията между Москва и Берлин да се влошат, Путин често посещаваше Германия - включително бившия си „роден“ град в Източна Германия.

„Ще бъда честен, идвам в Дрезден със специално чувство“, казва той пред публика по време на посещение там през 2009 г., за да получи ордена „Свети Георги“ - награда в чест на видни личности, които „се борят за доброто в света“. „Това без съмнение е един от центровете на европейската култура, град с богата история и със свой особен чар“.