Германия се кани да намали наполовина военната си помощ за Украйна за 2025 г., според предложения бюджет на страната. Германското правителство ще отпусне едва четири милиарда евро в бюджета за 2025 г. – почти половината от 7,5 милиарда, които отпусна през 2024. Предложението за бюджет, което коалиционното правителство финализира миналия петък след продължителни преговори, сега трябва да бъде разгледано от германския парламент.

Ако това съкращение бъде потвърдено, предупреждава пред Euronews изследователят в областта на отбраната Ален дьо Нев от Кралската военна академия на Белгия, въздействието ще бъде значително.

„Очевидно е, че това ще окаже влияние, особено във финансово отношение. Що се отнася до конкретната военна помощ, свързана с доставеното оборудване, можем да видим, че Полша изпреварва Германия на това ниво“, обяснява той. „Можем ясно да видим, че именно съседните на Украйна държави участват най-много в тази помощ. Трябва да отбележим и конкретния случай на Обединеното кралство, което също има много по-голям принос, отколкото Франция, Испания или Италия“.

От 2022 г. насам ЕС и неговите държави членки са предоставили 38 млрд. евро военна помощ, от които 28 млрд. евро са дошли от Германия, главно под формата на „средства за инициативата за изграждане на капацитет за сигурност“, в допълнение към 5-те милиарда евро за въоръжение, изпратени от нейните въоръжени сили.

„Няма по-добър символ или начин за използване на парите на Кремъл от това да направим Украйна и цяла Европа по-сигурно място за живеене“, заяви Урсула фон дер Лайен

Първи трансфер от замразените руски активи: ЕК преведе 1,5 млрд. евро на Украйна

Замразени руски активи

Г-7, която обединява седемте най-големи икономики в света, обсъжда възможността за използване на част от замразените руски активи в размер на 300 млрд. долара за снабдяване на Украйна с военно оборудване.

Политическите и техническите детайли, които трябва да обсъдят лидерите на Канада, Франция, Германия, Италия, Япония, Обединеното кралство и САЩ, обаче няма да са лесни за разрешаване, смята Ален дьо Нев.

„Не, това наистина не би могло да представлява устойчив ресурс за подкрепа на украинците в тяхната съпротива срещу Русия. Трябва да осъзнаем, че тези около 300 млрд. долара в крайна сметка ще трябва да бъдат разпределени между няколко държави. И именно на срещата на Г-7 този въпрос ще бъде обсъден и договорен“, добавя той. „Все още не знаем какъв пакет ще бъде разпределен между различните държави. Дори не знаем дали ще има споразумение за мобилизиране на този резерв. И още веднъж, този резерв ще бъде единичен. Той няма да бъде структурна мярка, която може да се прилага в дългосрочен план“.

Единствено Съединените щати предоставят на Украйна по-голяма военна помощ от Германия, но на страната ѝ предстоят избори през ноември. Настоящата администрация обеща да запази сегашното ниво на подкрепа за Украйна, но кандидатът на републиканците Доналд Тръмп заплаши да оттегли американското финансиране за Киев, ако бъде избран.

„Основната опасност, която може да съществува, е, че европейското намаляване - макар и ограничено - на помощта за Украйна може да бъде съпроводено от особено забележимо намаляване на помощта от САЩ, ако Доналд Тръмп дойде на власт“, предупреждава де Нев. „Въпросът е: може ли Европа да поеме контрола в настоящата ситуация? Много е трудно да си го представим. Ясно е, че ще има области, в които Европа няма да може да компенсира липсата или намаляването на американската военна и финансова помощ. Въпреки това от известно време тя знае, че въпросът за войната между Украйна и Русия е преди всичко европейски въпрос“.

Според негови ключови съветници той ще притисне двете страни да седнат на масата за преговори както със заплахи, така и със стимули

Тоягата или морковът? Какъв е потенциалният план на Тръмп за мир в Украйна

Укрепване на отбранителната промишленост

Осъзнавайки този факт, през февруари миналата година лидерите на ЕС решиха да създадат нов механизъм за Украйна на стойност 50 млн. евро, които ще бъдат изразходвани до 2027 г., за да подкрепят възстановяването на страната и реформите, които тя трябва да предприеме като кандидат за членство в блока.

От друга страна, Съюзът разбра, че трябва да инвестира повече в собствената си отбранителна индустрия, за да помогне на Украйна и да възпре Русия да нападне някой от членовете му, особено тези, които имат граница с нея.

„Европейците, като цяло, се намират между чука и наковалнята. От една страна, има помощ, която трябва да се предостави на Украйна, за да може тя да устои на руския натиск“, казва дьо Нев. „От друга, има нужда от европейско превъоръжаване и повече икономически ресурси. Бюджетните ресурси по дефиниция са ограничени. Така че всички европейски държави, по един или друг начин, през следващите месеци, през следващите години, ще трябва да направят избор, който понякога може да бъде болезнен.“

За да се ориентира в тази тема, председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен иска един от членовете на новата ЕК да бъде посветен изключително на ресора отбрана. Той ще отговаря за управлението на първата европейска стратегия за отбранителната индустрия, насочена към подобряване на готовността и сигурността на Европа.

Междувременно политиката за сигурност и отбрана на блока ще остане в ръцете на главния дипломат на ЕС, като бившият министър-председател на Естония Кая Калас беше избрана от лидерите на ЕС да замени Жозеп Борел.