Съветът за сигурност на ООН одобри предложение, подкрепено от САЩ, което предвижда разполагането на международна стабилизационна мисия и създаването на преходна администрация за Ивицата Газа, опустошена от войната.

Според текста на резолюцията тази временна структура ще управлява Газа, докато международно признато палестинско правителство бъде готово да поеме контрола върху региона, обобщава Financial Times.

Документът, приет с 13 гласа „за“ и нито един „против“, при въздържали се Русия и Китай, създава правна рамка, мандатирана от ООН, за сложен, многофазен преход на анклава от управлението на Хамас - палестинската въоръжена групировка, воювала многократно с Израел, включително в последния двугодишен конфликт.

Резолюцията предвижда и създаването на Международна стабилизационна сила - спорна многонационална военна мисия, моделирана по предишни операции на „сините каски“ и структурирана по принципите, заложени в 20-точковия план на президента на САЩ Доналд Тръмп, който доведе до прекратяване на огъня на 10 октомври.

„Поздравления за света за невероятното гласуване на Съвета за сигурност на ООН преди броени мигове, с което се признава и подкрепя Борд на Мира, който ще бъде оглавен от мен и ще включва най-влиятелните и уважавани лидери по света“, написа Тръмп в социалните мрежи след приемането на резолюцията.

Хамас обаче отхвърли значителна част от текста, заявявайки: „той налага международен механизъм на настойничество над Ивицата Газа, който нашият народ и неговите фракции отхвърлят“.

В изявление на движението се казва още: „Възлагането на задачи вътре в Газа на международната сила, включително обезоръжаването на съпротивата, я лишава от неутралност и я превръща в страна в конфликта в полза на окупацията. Ако бъде създадена, всяка международна сила трябва да бъде разположена само по границите - за разделяне на силите и наблюдение на прекратяването на огъня - и да бъде изцяло под надзора на ООН.“

Групировката контролира цените и налага такси върху частно внесени стоки като гориво и цигари

„Хамас“ тихо възстановява контрола си над Газа, докато преговорите за бъдещето на анклава буксуват

Резолюцията идва повече от месец след като крехкото примирие между Израел и Хамас влезе в сила, в рамките на което всички живи израелски заложници бяха освободени, а телата на всички, освен трима загинали, бяха върнати.

Предстоят множество предизвикателства: нито една държава засега не е заявила готовност да се присъедини към стабилизационната сила; населението на Газа остава изцяло зависимо от международна хуманитарна помощ; а Хамас, макар военно отслабен от израелската офанзива, продължава да контролира почти половината от обсадения анклав.

Докато Тръмп очаква арабски и мюсюлмански държави да осигурят основната част от войските, много правителства посочват, че ще вземат решение едва след като мисията получи официален мандат от ООН.

Американският президент Доналд Тръмп заяви, че „нищо няма да застраши прекратяването на огъня“

Крехкият мир в Газа се пропуква: Израел нанася поредица от въздушни удари (Обновена)

Резолюцията допуска и възможна бъдеща роля за Палестинската автономия, която загуби контрола над Газа през 2007 г. след кратък вътрешен конфликт с Хамас и която днес упражнява ограничено самоуправление в части от окупания Западен бряг.

Документът изисква Палестинската автономия - често критикувана като корумпирана и неефективна, но смятана от арабските държави и европейските партньори за единствения жизнеспособен палестински политически субект - да проведе сериозни реформи, преди т.нар. Борд на Мира, който ще ръководи следвоенния преход, да може да ѝ предаде управлението на Газа.

Не е ясно как ще бъдат решени ключови елементи от плана на Тръмп, включително обезоръжаването на Хамас и евентуалното изтегляне на израелските сили от анклава.

Натискът върху Хамас проработи в Газа, но преди визитата на Зеленски в Белия дом Тръмп все още не е приложил подобен натиск върху Русия

Какво може да направи Тръмп за мира в Украйна след пробива си в Близкия изток

Египетският външен министър Бадр Абдел Ати казва пред Financial Times, че стабилизационната сила ще действа като мироопазваща мисия, наблюдаваща граничните пунктове и работеща съвместно с палестинската полиция, включително чрез обучение.

„Основната роля е да следи за ангажимента на двете страни към примирието. Често едната страна твърди, че другата го е нарушила“, посочва той. „Искаме обективна, неутрална и международна структура на място, която да установява степента, до която страните спазват пълния си ангажимент към прекратяването на огъня.“

Той отказва да потвърди дали Египет ще участва със свои войски. Йордания и Саудитска Арабия също не проявяват ентусиазъм, Израел отхвърли участие на турски сили, а Индонезия - която няма дипломатически отношения с Израел - заяви, че ще обмисли изпращане на войски.