Израел не трябва да разчита, че европейските лидери бързо ще забравят смъртта на десетки хиляди палестинци в Газа, дори ако мирното споразумение на Доналд Тръмп успее да сложи край на войната.

Това е искреното мнение на дипломати, политици и служители в Брюксел, Лондон и други европейски столици, които са убедени, че усилията им да окажат натиск върху Тел Авив за прекратяване на огъня са дали резултат, но трябва да продължат.

Две години след началото на конфликта мнозина са облекчени, че израелските заложници са освободени и че се появява реална надежда за мир. Но, както споделят пред POLITICO, част от ключовите елементи в плана на американския президент будят съмнение. По думите им е твърде рано да се намалява дипломатическият натиск върху израелското правителство – не на последно място защото европейската общественост все още не е готова просто да продължи напред.

Разрушението на Газа и смъртта на над 60 000 палестинци изискват отчетност, справедливост и добре финансиран план за възстановяване, заявиха европейски дипломати, след като в Египет беше подписано споразумение за прекратяване на войната.

„Натискът ни все още е важен“, коментира служител на ЕС. „Ако искаме да премахнем целия натиск, тогава Израел трябва да изпълни обещанията си.“

През последните две години войната в Газа раздели европейското общество, както и политиците на най-високо равнище в Европейския съюз. С влошаването на хуманитарната криза в ивицата пропалестински протести обхванаха европейските градове, а антисемитските атаки срещу синагоги и други еврейски обекти се увеличиха.

Големият залог на Тръмп: Да се справи с неразрешимите проблеми на Близкия изток

С течение на времето лидерите на блока загубиха търпение и обвиниха правителството на израелския премиер Бенямин Нетаняху, че е създало „изкуствена гладна криза“ в Газа под претекста на борбата с „Хамас“.

Френският президент Еманюел Макрон оглави инициативата за признаване на държавата Палестина на специална конференция на ООН миналия месец, засилвайки международния натиск върху Израел да прекрати атаките си и да позволи доставката на хуманитарна помощ.

Европейската комисия предложи серия от санкции и ограничения, насочени към търговските и институционални отношения с Израел. Но 27-те страни членки не успяха да постигнат съгласие за прилагането им, въпреки че плановете остават в сила.

Разногласията между европейските столици вероятно ще продължат, докато ЕС обсъжда дали да се откаже от заплахата за санкции или да я използва като инструмент за влияние върху Тел Авив.

Възможност за ново начало

Предложеното от американската администрация споразумение за мир отвори възможност за ново начало в отношенията между Израел и Европа. Тази седмица новият посланик на Израел в ЕС заяви пред POLITICO, че ЕС трябва да отмени всичките си заплахи за санкции и да възстанови пълното двустранно сътрудничество, тъй като примирието означава, че няма причина ограниченията да останат в сила.

На въпрос дали Брюксел споделя тази позиция, говорителка на Европейската комисия отговори предпазливо. В понеделник тя отбеляза пред журналисти, че промяната в ситуацията на място може да доведе до преразглеждане на вече наложените мерки срещу Израел, но не преди срещата на министрите от държавите членки следващата седмица.„Все още не сме стигнали дотам.“

Еврокомисарят по хуманитарната помощ Хаджа Лахбиб също призова за умереност. В публикация в X (бивш Twitter) тя нарече освобождаването на израелските заложници „само първа стъпка“, като подчерта: „Помощта трябва спешно да достигне до палестинците в Газа, а предстоящата мирна среща на върха в Египет трябва да доведе до трайни политически решения.“

Лидерите на ЕС ще се съберат в Брюксел на 23 октомври, но в дневния ред засега не фигурира обсъждане на промяна в подхода на блока към Израел.

Хамас освободи 20 живи израелски заложници (обновена)

Дипломати твърдят, че европейският натиск върху Израел е имал значение, особено усилията на Макрон за признаване на държавата Палестина, и че не желаят да се откажат от това влияние. „Без да искам да преувеличавам, мисля, че европейските усилия са били част от механизма, който е довел до този резултат“, настоя един европейски дипломат.

Облекчаването на натиска върху Тел Авив ще зависи основно от това дали палестинците ще получат необходимата им хуманитарна помощ.„Всичко зависи от това дали доставките най-накрая ще стигнат до хората в Газа“, обобщи дипломат от европейска страна. „Ако това се случи, Комисията ще оттегли предложението си.“

Справедливост и отговорност

Докато Тръмп и Нетаняху си разменяха взаимни поздравления в Израел в понеделник, някои служители в Брюксел наблюдаваха сцената с чувство на тревога. В един момент американският президент дори предложи неговия колега да бъде помилван във връзка с обвиненията в корупция, с които се сблъсква в родината си – ход, който допринесе за усещането, че Тръмп иска да гледа напред, а не назад.

Цитираният по-горе служител подчерта, че Израел трябва да бъде държан отговорен за стореното в анклава, които някои определят като геноцид. „Много важно в мирния процес е да бъде възстановена справедливостта и да бъде поета отговорност. Нека не забравяме, че 60 000 невинни хора са били убити, а ивицата е разрушена.”

В разгара на хуманитарната катастрофа Германия наложи забрана за износ на оръжия за Израел, които могат да бъдат използвани в Газа. Сега германските министри обмислят дали ситуацията позволява тези ограничения да бъдат частично отменени.

В Париж, където правителството се сблъсква с вътрешна политическа нестабилност, позицията остава твърда. „Трябва да запазим заплахата от санкции и ясно да поставим условия за тяхното отменяне. Всичко, което Нетаняху е направил досега, е резултат от натиск. Не е моментът той да отслабва“, заяви бивш френски дипломат. „Това би било прекалено прибързано.“

Подобно мнение изрази и депутат от управляващата Лейбъристка партия във Великобритания: „Имам силното усещане, че натискът върху Израел ще остане необходим още дълго време.“

Тръмп говори пред Кнесета за „историческия изгрев на новия Близък изток“

Ролята на Европа

Европейските представители настояват да имат активна роля в следвоенния процес, като искат място в предложената от Доналд Тръмп „миротворческа комисия“, която трябва да наблюдава управлението на Газа. В понеделник Тръмп не даде подробности за състава на съвета и насочи въпросите към своя пратеник Стив Уиткоф, който отбеляза, че „има много кандидати“.

В Брюксел обаче приемат идеята с известен скептицизъм. В неофициални разговори дипломати предполагат, че новият орган може да се превърне по-скоро във възможност за западни строителни компании да печелят от възстановяването на Газа, отколкото в реален механизъм за стабилизация, пише POLITICO.

Разходите по възстановяването се изчисляват на над 50 милиарда долара. Европейският съюз е основен донор на палестинската територия, а неговата финансова подкрепа ще бъде решаваща за следвоенните усилия. Но европейските лидери подчертават, че искат не просто да финансират, а и да участват във вземането на решения.

Високопоставен британски служител изрази известна тревога: „Нашият проблем е, че САЩ ще искат да контролират процеса. Как тогава Великобритания може да вземе участие?“

За съжаление, неспособността на ЕС досега да се споразумее за налагането на санкции срещу Израел изглежда е отслабила позициите му в региона. Според дипломат от държава от Персийския залив блокът е „отсъствал“ по време на кризата. 

Хиляди изтощени палестинци се завръщат в разрушената Газа под крехко примирие

Същевременно европейските лидери са наясно, че не могат да си позволят да изглеждат безсилни или пасивни, защото политиката към Близкия изток вече се превръща във въпрос от особено значение за избирателите. Терористичната атака срещу синагога в Манчестър по-рано този месец напомни колко дълбоко войната в Газа е разделила обществото в Обединеното кралство. В цяла Европа десетки хиляди демонстранти излизат по улиците в подкрепа на палестинците.

„Политиката на Близкия изток ще бъде част от националните избори“, категоричен е представител на ЕС. „Тя е изключително поляризираща. Така че, ако Европа не играе положителна роля, сама ще плати цената.“

Младите поколения, които вече имат право на глас, са израснали, гледайки ужасите на войната на своите смартфони. „Ето защо, ако няма справедливост и отговорност, не знам какво ще се случи не само в Близкия изток, но и в Европа“, допълни представителят. „Това не е краят. Това е началото.“