Какво остава от Газа?
Израел превърна големи части от територията в руини. Възстановяването ще отнеме десетилетия и десетки милиарди долари
&format=webp)
Палестинската поетеса Федаа Зейяд дълго се съпротивлява да напусне временния си дом в бежанския лагер Шати, в западната част на град Газа.
Дни наред в началото на септември тя търпи оглушителни експлозии и треперещата земя под краката ѝ, докато израелските сили бомбардират и събарят съседни квартали в гладуващия град – най-големият урбанистичен център в анклава, приютяващ тогава до 1 милион души.
Зейяд се надявала на „чудо“, за да не бъде изселена отново по време на двугодишната война. Но когато бомбардировките достигнали нейната улица, тя се присъединила към потока от стотици хиляди изтощени жители на Газа, поемащи на юг, за да избягат от настъпващите израелски танкове.
„Този път няма да има връщане в град Газа“, казва пред Financial Times Зейяд, която вече е в сравнително незасегнатия град Деир ал-Балах в централната част на ивицата. „Дори да се върна някой ден, това няма да е същият град. Вече голяма част от него е изтрита и унищожена.“
Нейните думи очертават мащаба на предизвикателството, ако войната, започнала след нападението на „Хамас“ срещу южен Израел през октомври 2023 г., приключи. Две години безмилостни бомбардировки и многократни сухопътни офанзиви на Израел са смазали ивицата Газа, превръщайки огромни зони в руини и унищожавайки земеделието и хранителната ѝ система.
„Хамас“ заяви, че е приел част от условията в мирния план на президента на САЩ Доналд Тръмп за Газа
Миналата седмица САЩ представиха план за примирие и следвоенно управление, подкрепен от Израел и арабските държави. Планът е обвързан с разоръжаването на бойците на „Хамас“ и предвижда създаване на надзорен орган – „съвет за мир“, който ще контролира палестински комитет, отговарящ за ежедневното управление.
В петък групировката, управляваща Газа от 2007 г., съобщи в изявление, че ще се съгласи да освободи всички заложници, „както живи, така и починали“, в съответствие с условията, заложени в 20-точковия план. Добавя, че е готова „незабавно да влезе в преговори чрез посредниците, за да обсъди подробностите по този въпрос“.
В изявлението се казва още: „Движението също така подновява своето съгласие да предаде управлението на Ивицата Газа на палестински орган от независими (технократи), въз основа на национален палестински консенсус и с арабска и ислямска подкрепа.“
След изявлението президентът на САЩ Доналд Тръмп призова Израел „незабавно“ да спре бомбардировките над Газа.
Ще са нужни милиарди долари и много години, за да се изчистят над 50 млн. тона отломки
Дори планът да бъде приет и примирието да се запази, според оценки на ООН ще са нужни милиарди долари и много години, за да се изчистят около 54 милиона тона бетонни отломки и да се възстанови жизнената инфраструктура и опустошените градове.
Голяма част от 2,1-милионното население на Газа вече е натъпкано в палатки в лагери, където няма основни услуги като течаща вода или канализация.
Старши служител на международна хуманитарна организация обяснява пред FT, че миналата година е имало надежда за „постепенно възстановяване“ – ремонт и надграждане на съществуващи квартали и обекти. Но днес мащабът на разрушенията изисква подход „от нулата“.
Американският план за Газа, който включва поетапно израелско изтегляне без твърда времева рамка, предвижда Израел да запази буферна зона по периметъра на анклава.
Амджад Шава, директор на Мрежата на палестинските неправителствени организации, смята, че в предложението има сериозни проблеми. „Палестинците обаче се вкопчваме във всяка малка искрица надежда. Приоритетът е да се спре убиването“, коментира той пред FT.
Въпреки че планът на САЩ изрично заявява, че няма да има принудително изселване, мнозина в Газа се опасяват, че опустошението е подготовка за прогонването им от анклава или за това, което израелски официални лица наричат „доброволна емиграция“ – защото родината им е направена необитаема.
„Чувствам, че ни изкореняват, не просто ни изселват временно“, казва Шава. „Това пълно опустошение на земята цели да прекъсне връзката ни с нея, за да могат да наложат идеята, че няма към какво да се върнем.“
Последиците от войната за обществото в Газа не се измерват само в броя на убитите, ранените или изселените, а и в унищожаването на жизненоважната инфраструктура и ресурси, поддържали живота в анклава.
Последната оценка на ООН от 6 август, базирана на сателитни изображения, показва, че:
78% от сградите в Газа са повредени, повече от половината – напълно разрушени.
98,5% от земеделските площи са разрушени или изискват възстановяване. Големи масиви от земя са станали недостъпни, тъй като се намират в забранени за достъп военни зони, контролирани от Израел.
90% от училищата са унищожени или тежко пострадали, нито един университет не е останал цял. Учениците са загубили вече втора учебна година и никой не знае кога или как образованието ще може да бъде подновено.
Освен това повече от 80% от територията на Газа е включена във военни изключителни зони или подлежи на заповеди за принудително изселване. Половината от тези зони са напълно унищожени, сочат данни на хуманитарни организации.
Така милиони жители на анклава са натъпкани в палатки в централната част или в южния прибрежен район Мауа̀си, където няма вода, канализация или основни услуги.
Всичко е загубено и много малко е останало
През февруари Световната банка изчисли, че за възстановяването и реконструкцията на щетите, нанесени само през първата година от войната до октомври 2024 г., ще са нужни около 53 милиарда долара. Оттогава насам оценката не е актуализирана, но почти няма кътче в ивицата, което да е пощадено от ожесточените бомбардировки на израелската армия.
„Всичко е загубено и много малко е останало“, казва Амджад Шава от Мрежата на палестинските НПО. „Щетите този път са несравними с която и да е от предишните войни в Газа. Мястото трябва да бъде възстановено от нулата“, добавя той.
Травмата, загубата на човешки животи, честите принудителни изселвания на изтощени хора, съчетани с ограничения върху влизането на хуманитарна помощ, са довели до истинска хуманитарна катастрофа. През август наблюдател на ООН за глада обяви, че в град Газа и околните райони вече има настъпил глад, който вероятно ще се разпространи и в други части на анклава.
Комисия, назначена от ООН, и правозащитни организации обвиниха Израел в извършване на геноцид в Газа – твърдения, които израелските лидери отхвърлят, настоявайки, че водят необходима война срещу тероризма.
Израел твърди, че унищожава инфраструктурата на „Хамас“, използвана за тунели, нападения срещу войници и укриване на оръжие, и отрича да руши цели палестински градове и квартали, за да предотврати завръщането на цивилните след края на бойните действия.
Премиерът Бенямин Нетаняху заяви миналата седмица пред ООН, че Израел „унищожава терористичния режим на Хамас“ из цяла Газа и се справя със „стотици километри терористични тунели под земята и безброй терористични кули над земята“.
По данни на местните здравни власти израелската офанзива е убила повече от 66 000 палестинци. При нападенията на „Хамас“ срещу южен Израел през октомври 2023 г. загинаха 1200 души, според официалните данни. Тогава „Хамас“ отвлече и 250 заложници, от които все още държи 48, като едва 20 се смятат за живи.
Израел премахва цели квартали чрез контролирани взривове и булдозери
В град Газа, както и в други части на ивицата, цели жилищни блокове са сринати – бомбардирани, булдозирани или взривени с дистанционно управлявани бронирани машини, натъпкани с експлозиви. Систематичните разрушения започнали от източните и южните части на града месеци преди Израел да нареди пълна евакуация на жителите на 9 септември, последвана седмица по-късно от сухопътна офанзива.
Ако примирието не се постигне и евакуацията се осъществи докрай, град Газа вероятно ще бъде „напълно унищожен“, предупреждава пред FT представител на хуманитарна организация.
В сряда министърът на отбраната Израел Кац заяви, че Израел затяга обсадата на град Газа и е наредил на всички останали жители да напуснат. Който откаже, ще бъде третиран като „терорист или поддръжник на терора“, предупреди той.
Разрушения са извършвани в различни части на ивицата, за да се сринат сгради и да се изчистят терени от всякаква инфраструктура. Израелски резервист, служил в Газа, разказва пред Breaking the Silence – НПО, посветена на прекратяването на окупацията – за метод, наречен „Kung Fu Panda“, използван за взривяване на сгради:
„Това е вид бронирана машина, вече извън употреба, натъпкана с експлозиви. Вкарваш я в къща, детонираш и къщата вече я няма,“ казва той. „Пейзажът е напълно изравнен – виждаш само руини.“
По целия периметър на Газа израелската армия е разрушила цивилни постройки, за да изгради разширена буферна зона, която навлиза средно на един километър навътре в анклава. Всички сгради са съборени и в поне четири широки военни коридора, които разсичат ивицата, включително коридора Моран, показват сателитни снимки.
Унищожено земеделие и поминък
Организацията на ООН по прехрана и земеделие (FAO) публикува сателитна оценка през август, която разкрива „шокиращата реалност“, че с настъпването на глада в Газа 98,5% от обработваемата земя е или повредена, или недостъпна, или и двете.
От 15 000 хектара обработваема земя преди войната, само 232 хектара все още могат да се използват, съобщава FAO. Освен това около 83% от напоителните кладенци са повредени, а животновъдството е почти унищожено.
Разрушаването на земеделската земя, казва Нийл Марсланд, старши технически съветник във FAO, не е само резултат от изгорени култури и изкоренени дървета, а и последица от бомбардировки и замърсяване от повредена санитарна инфраструктура.
Танкове и тежка техника са увредили почвата на места дотолкова, че земеделието е станало невъзможно, добавя той.
ООН изчислява, че на всеки квадратен метър в Газа има средно по 383 килограма отломки.
„Без съмнение конфликтът е замърсил почвата и подпочвените води. Но преди да започне възстановяването на почвата и водата, трябва да се премахнат отломките“, казва Марсланд.
Макар че много жители на Газа разчитаха на хранителна помощ и преди войната, почти 15% от калориите идваха от местно производство, основно протеини от животни, птици и мляко, обяснява Марсланд. Сега е оцеляло само 1,4% от птиците, 3,8% от говедата и 26% от овцете.
„Земеделието не беше важно само за храна, но и за поминък“, казва той.
FAO изчислява, че преди войната една четвърт от жителите на Газа са получавали изцяло или частично препитание от земеделие и риболов. През февруари организацията оцени, че възстановяването на сектора ще струва 7,4 милиарда долара – сума, която вероятно вече е по-висока.
„След конфликта може да започне постепенно възстановяване на земеделието през следващото десетилетие, но мащабното, безопасно обработване и пълното възстановяване ще отнемат няколко десетилетия“, казва още Марсланд.
Неясно бъдеще
Палестинците в Газа не само живеят в постоянна травма, глад и разруха на обществото си, но и бъдещото им съществуване в разбитата им родина остава несигурно.
Крайнодясното правителство на Израел прие спорен план, обявен за пръв път от Тръмп през февруари, който предвижда масово изселване на населението в Египет и Йордания и превръщането на ивицата в „Ривиерата на Близкия изток“.
Тръмп впоследствие се отказа от ексцентричното си предложение. В най-новия му план за прекратяване на огъня изрично се изключват израелска окупация или анексия. Планът съдържа и разпоредби за икономическо развитие и възстановяване.
Но всички срокове остават неясни – включително дали и кога израелските сили ще се изтеглят от анклава. Израел все пак ще запази своята буферна зона по периметъра на Ивицата Газа.
Преди обявяването на плана на Тръмп, Нетаняху често говореше за „доброволна емиграция“ на палестинците и в последните седмици остро критикува Египет, че лишава жителите на Газа от „човешкото право“ да напуснат военна зона.
Преди две седмици крайнодесният финансов министър Безалел Смотрич, който нападна Нетаняху заради съгласието му с примирието, представи Газа като потенциален „имотен рай“, който можел да се сподели със САЩ.
Нетаняху също така обеща, че Израел ще си „довърши работата“ в Газа, ако Хамас не се съгласи на сделката, ръководена от САЩ.