Ако имотните планове на едно милиардерско политическо семейство се осъществят, остров в една от най-бедните европейски държави ще се превърне в луксозен хотелски комплекс, който ще засегне части от богатия на биоразнообразие природен резерват отсреща.

Въпреки липсата на обществено обсъждане, проектът вече започва да става реалност. От близо две седмици Албания е разтърсена от ожесточени протести, след като в чувствителната влажна зона се появиха огради и тежка техника, бележещи старта на подготвителните дейности за туристическия обект на Иванка Тръмп и съпруга ѝ Джаред Къшнър.

Недоволството от корупцията в страната, както и международният интерес към бизнес начинанията на семейството на американския президент, допълнително засилват напрежението. В основата на конфликта обаче стои същото противопоставяне между опазването на природата и краткосрочния икономически растеж, което се наблюдава в различни части на Европа, пише The Guardian. 

„Това, че районът е убежище за дивата природа, вероятно се губи сред всички останали аспекти на историята, но именно то предизвика голямото обществено възмущение“, казва Александър Трайче, изпълнителен директор на най-голямата природозащитна организация в Албания PPNEA. „Ако искате да видите Средиземноморието такова, каквото е било преди масовият туризъм да го промени, това е едно от последните – ако не и последното – места, където все още можете да го откриете.“

Блата, пясъчни дюни, лагуни и солници се простират в динамичната делта на свободно течащата река Вьоса, която през 2023 г. беше обявена за първия национален парк на дива река в Европа. Районът се намира по важен миграционен маршрут и е дом на около 12% от зимуващите водолюбиви птици в Албания. Там живеят още евразийски видри, главести морски костенурки, афали и албански водни жаби, а фламингите внасят ярки розови нюанси в сините плитчини.

Европейската комисия изрази тревога за потенциални нарушения на екологичните стандарти, докато демонстранти настояват проектът да бъде отменен

Проектът на семейство Тръмп поставя на изпитание европейските амбиции на Албания

Непубликувани природозащитни данни, цитирани от The Guardian, показват, че 279 от общо 2529 вида в делтата са международно застрашени. Биологът от Тиранския университет Алеко Михо, който всяка година проучва района със свои студенти, посочва:

„Това са важни местообитания. Няма значение кой стои зад проекта. Значение има натискът, който той оказва върху защитената територия.“

В защитената зона Пиша Поро–Нарта, разположена в рамките на ландшафтния комплекс Вьоса–Нарта, вече са забелязани машини, но все още не е ясно каква част от екосистемата ще бъде засегната от предвиденото строителство.

Проектът все още не е получил разрешение за строеж и не е преминал оценка за въздействие върху околната среда. Албанското правителство, което подкрепя инвестицията, твърди, че текущите дейности са свързани с технически проучвания и екологични измервания, а не със строителство.

„Междувременно булдозерите напредват“, отбелязва Трайче. „Унищожават дюните. Прокарват нови пътища. Районът е ограден. Ситуацията наподобява Дивия запад.“

Албания е сред най-бедните държави в Европа, но същевременно разполага с едни от най-дивите природни пейзажи на континента. Именно тази комбинация привлича туристи, търсещи достъпни почивки. През 2025 г. страната е посетена от рекордните 12 милиона туристи. Наред с това правителството успява да привлече и интереса на свръхбогатите инвеститори.

През май Иванка Тръмп разказва, че е останала „напълно запленена“, след като е доплувала до остров Сазан и се е изкачила боса до най-високата му точка.

„Това дори не е просто бизнес за мен, въпреки мащаба на проекта“, твърди тя в подкаст. „По-скоро е предизвикателство – кулминация на целия ми опит в сферата на недвижимите имоти, на всички мои пътувания и на размишленията ми за начина, по който искам да живея и по който все повече хора искат да живеят.“

Екологични организации от години предупреждават, че проектът може да застраши биоразнообразието в района и да наруши миграционните маршрути на птиците

Протестите срещу луксозния курорт в Албания, свързван с Джаред Къшнър, се разрастват

Мнозина обаче се опасяват, че стремежът на Албания да развива туризма кара правителството да пренебрегва опазването на природата. През 2022 г. границите на защитената зона са променени, за да бъде позволено изграждането на летището във Вльора. Две години по-късно природозащитното законодателство е облекчено, така че да допуска строителството на петзвездни хотели дори в защитени територии.

Страната е под натиск да засили екологичните си регулации, за да изпълни изискванията за присъединяване към Европейския съюз до 2030 г. Европейската комисия вече призова Тирана да се въздържа от действия, които биха могли да навредят на кандидатурата ѝ, и да приложи без забавяне действащите екологични правила.

Същевременно 96 организации на гражданското общество изпращат писмо до албанския парламент с искане да бъде отменена поправката в закона за опазване на околната среда от 2024 г., като предупреждават, че тя може да затрудни присъединяването на страната към ЕС.

От кабинета на министър-председателя Еди Рама заявяват, че ограждането на частна собственост е законно право на нейния собственик и оспорват твърденията, че размерът на защитената зона е бил намален заради летището.

„Нито една европейска държава, включително Албания, не изхожда от разбирането, че развитието и опазването на природата взаимно се изключват“, подчертава говорител на правителството. „Предизвикателството не е в избора между двете, а в намирането на баланс.“

Междувременно представители на инвестиционната компания на Къшнър настояват, че тя не участва пряко в проекта и че инвеститорите действат в лично качество. От дружеството Sazan Real Estate Development LLC, което разработва проекта, уверяват, че уважават всички обществени и институционални процедури.

Председателят на компанията Ашър Абехсера заявява:

„Фокусът ни остава върху отговорното управление, подобряването на околната среда, създаването на работни места и генерирането на дългосрочна полза за местните общности.“

Макар екосистемата Вьоса–Нарта да не е напълно недокосната от човешка дейност – в района има изоставена електроцентрала, къщи за гости, ресторанти и дори музикален фестивал – учените подчертават, че тя е избегнала голяма част от замърсяването и свръхзастрояването, характерни за други части на средиземноморското крайбрежие.

Според Алеко Михо самолетите, автомобилите и строителните дейности, които неизбежно съпътстват подобен мащабен туристически комплекс, ще нарушат една екосистема, останала сравнително незасегната в сравнение с други средиземноморски дюни и лагуни.

„Птиците със сигурност ще отлетят“, предупреждава той.