България е сред 17-те държави от Европейския съюз, които настояват финансирането за земеделие и кохезионна политика да бъде запазено в следващия дългосрочен бюджет на блока за периода 2028-2034 г.

Лидерите на страните са изпратили писмо до ирландския премиер Михол Мартин, чиято страна в момента председателства Съвета на ЕС. Те настояват земеделието да остане сред основните приоритети преди следващата ревизия на преговорната рамка, чрез която председателството постепенно стеснява различията между държавите по бъдещия бюджет.

Към България се присъединяват Кипър, Хърватия, Естония, Гърция, Италия, Латвия, Литва, Малта, Полша, Португалия, Чехия, Румъния, Словакия, Словения, Испания и Унгария. Първи подписали писмото са италианският премиер Джорджа Мелони и румънският президент Никушор Дан, предава Euronews.

„Напълно осъзнаваме, че Европейският съюз се намира в променяща се стратегическа среда, която носи нови предизвикателства, но и нови възможности за съвместни европейски действия“, се посочва в писмото.

Според лидерите следващата Многогодишна финансова рамка трябва да позволи на Европа да отговори на нарастващите разходи за сигурност и отбрана, конкурентоспособност, свързаност, енергийна сигурност и устойчивост.

Германският канцлер Фридрих Мерц и още четирима европейски лидери се противопоставиха на испанския министър на икономиката Карлос Куерпо

Германия и Испания влизат в сблъсък за бюджета на ЕС

„В същото време това не трябва да става за сметка на политиките, залегнали в договорите, които остават гръбнакът на европейската интеграция и самите те допринасят за справянето с новите предизвикателства“, пишат европейските лидери.

Според тях общият размер на бюджета, заложен в преговорната рамка на предишното кипърско председателство, трябва да остане отправна точка за покриването на всички тези финансови нужди.

„Сега не е моментът Европа да намалява амбициите си“, подчертават те.

Берлин и още пет столици настояват Брюксел да съкрати планираните разходи със „стотици милиарди“ евро

Германия поставя ултиматум за бюджета на ЕС

Земеделието и кохезията под натиск

Според 17-те държави Общата селскостопанска политика и кохезионната политика са сред най-дългогодишните европейски политики, но целите им днес са по-актуални от всякога.

Те насърчават сближаването между държавите и регионите, укрепват единния пазар и подпомагат селските и по-слабо развитите райони. Освен това допринасят за конкурентоспособността и продоволствената сигурност на Европа и осигуряват пряка подкрепа за милиони европейски граждани.

Според подписалите писмото и двете политики многократно са се адаптирали към новите икономически и социални реалности, без да се отклоняват от основните си цели. Те носят и преки, и косвени ползи за икономиката на целия ЕС.

„Затова смятаме, че общото финансиране за кохезионната политика и ОСП трябва да бъде запазено в следващата Многогодишна финансова рамка“, заявяват лидерите.

Те припомнят, че още в съвместна декларация от 26 май са предупредили, че предложението на Европейската комисия на практика води до намаляване на средствата за тези политики в реално изражение, въпреки увеличението на общия размер на бюджета.

Есенната прогноза залага на 3% ръст през 2026 г. и забавяне до 2,5% през 2027 г.; Фискалният съвет приема рамката за бюджета, но предупреждава за оптимизъм при растежа, петрола и лихвите

МФ вижда икономика на по-ниска скорост - растежът се топи, инфлацията остава

„Допълнително съкращаване няма да модернизира бюджета на ЕС. То просто ще го отслаби и ще създаде риск от подкопаване на обществената подкрепа за европейския проект“, се казва още в писмото.

Според тях новите европейски приоритети трябва да бъдат финансирани с допълнителни ресурси, вместо средствата за земеделие и кохезия да бъдат пренасочвани към тях.

По-бавно изплащане на NextGenerationEU

Групата заявява готовност да обсъжда и промени в приходната част на европейския бюджет, включително нови собствени ресурси на ЕС, които да намалят прекия натиск върху националните бюджети.

„Тези ресурси трябва да бъдат реални, справедливи, прости и да не бъдат регресивни“, посочват лидерите, като добавят, че внимателно ще разгледат промените в предложенията, които Европейската комисия се е ангажирала да представи.

Сред вариантите, които според тях трябва да бъдат обсъдени, е и по-постепенното погасяване на заемите по NextGenerationEU, европейския фонд за възстановяване след пандемията. Това би могло да освободи допълнително пространство в бюджета за 2028-2034 г., макар че първо трябва да бъде оценено как подобна стъпка ще се отрази върху общата цена на обслужването на дълга.

Лидерите допускат и използването на ограничени и целево насочени европейски дългови инструменти за ясно определени стратегически приоритети.

Заводи затварят, инженерни центрове се свиват, а държавата поставя под въпрос едно от малкото сигурни преимущества - предвидимото облагане

България губи старите си предимства за бизнеса. А нови още няма

Край на националните отстъпки

Другото искане на 17-те държави е в следващия бюджет да отпадне сегашната система на т.нар. отстъпки, чрез която някои страни получават корекции на вноските си в бюджета на ЕС.

Тези механизми първоначално са въведени, за да компенсират прекомерната тежест върху определени държави. Според подписалите писмото обаче обстоятелствата, които са оправдавали подобни корекции, вече са се променили фундаментално.

При определянето на националните вноски трябва да се отчита не само абсолютният им размер, но и различното равнище на благосъстояние в отделните държави и относителното усилие, което се изисква от всяка от тях, посочват лидерите.

Те заявяват, че остават готови да работят с ирландското председателство за намиране на компромис по следващия дългосрочен бюджет на ЕС.