Кой определя външната политика на Европа? Неуспехът на Кая Калас разкрива институционалните противоречия в ЕС
Отказът на европейските лидери да включат Калас в преговорния екип за Украйна поставя въпроси за влиянието на европейската дипломация и нарастващата роля на националните правителства при вземането на ключови външнополитически решения
,fit(1001:538)&format=webp)
Върховният представител на Европейския съюз по външната политика Кая Калас се оказва все по-изолирана от ключовите дипломатически процеси в Европа, след като европейските лидери отхвърлиха кандидатурата ѝ за специален пратеник в преговорите за прекратяване на войната в Украйна. Решението, взето на неформалната среща на върха в Дъблин миналата седмица, поставя под въпрос реалното влияние на поста, който тя заема, и разкрива задълбочаващите се разногласия около начина, по който ЕС координира външната си политика, пише Euronews.
Откакто пое поста на ръководител на европейската дипломация, Калас се сблъсква с редица политически неуспехи и откази да бъдат подкрепени нейни инициативи. Последният случай обаче се откроява със значението си за бъдещата роля на Европейския съюз в преговорите с Русия.
По време на срещата в ирландската столица тя настоя да бъде определена за специален европейски представител в дипломатическите усилия за прекратяване на руската инвазия в Украйна. Основният ѝ аргумент беше, че европейските лидери вече са ѝ възложили подобна отговорност при разпределянето на висшите постове в ЕС през юни 2024 г.
„През юни 2024 г. лидерите взеха решение кой представлява ЕС по въпросите на сигурността и външната политика. Тогава беше обсъдено, че през следващите пет години ще има преговори с руснаците“, припомни Калас.
Тя допълни, че държавните и правителствените ръководители имат право да променят постигнатата договореност, но според нея усилията трябва да бъдат насочени към същността на преговорите, а не към разпределянето на отговорностите.
Аргументите ѝ обаче не получиха необходимата подкрепа.
Според източници, запознати със закритите дискусии, италианският премиер Джорджа Мелони е изразила мнение, че Калас не разполага с достатъчна институционална тежест, и се е противопоставила на кандидатурата ѝ.
В крайна сметка европейските лидери се споразумяха за разширен съвместен преговорен екип със седем представители, сред които Калас не намери място. Европейското участие ще бъде осигурено от представители на Франция, Германия, Италия, Полша и Великобритания, както и на институциите на ЕС и НАТО.
Още по-показателно е, че представителството на европейските институции ще бъде поделено между Европейския съвет и Европейската комисия чрез високопоставени служители от екипите на техните председатели Антонио Коща и Урсула фон дер Лайен. Европейската служба за външна дейност, която Калас ръководи, остава извън този формат.
Попитани за отсъствието ѝ от преговорния екип, нито Коща, нито Фон дер Лайен изразиха публична подкрепа за нея.
Така върховният представител, на когото европейските договори възлагат провеждането на общата външна политика и политика на сигурност, остава извън един от най-значимите дипломатически процеси за континента след края на Студената война.
Защо Калас губи влияние в Брюксел?
Според дипломати, цитирани от Euronews, неуспехът на Калас в Дъблин не е изолиран случай, а резултат от натрупано недоволство от нейния стил на работа и политически подход.
През последните месеци тя предизвика напрежение с позиции по чувствителни въпроси, включително отношенията с Китай и Израел, както и с инициативи, които не са били предварително съгласувани с националните правителства. Сред примерите е предложението за създаване на експертна група по отбраната, чието представяне беше отменено в последния момент през септември след възражения от Италия, Франция и други държави.
Недоволството доведе и до предложения за промяна на институционалната структура. Германия например предложи Калас да бъде поставена под по-прякото ръководство на Урсула фон дер Лайен, по подобие на отношенията между министър-председател и външен министър в националните правителства.
Позицията на Калас предизвиква критики заради противоречието между досегашното ѝ противопоставяне на преките преговори с Русия и сегашното ѝ желание да оглави европейското участие в тях. Макар скептицизмът ѝ към готовността на Москва за конструктивен диалог да се смята за основателен, подходът ѝ се възприема като недостатъчно дипломатичен и съобразен с позициите на останалите държави членки. Категоричният стил, който ѝ донесе популярност като министър-председател на Естония, се оказва по-малко подходящ за настоящата ѝ роля, изискваща координация и постигане на общоевропейски консенсус.
Преговорите за Украйна променят баланса на властта
Неуспехът на Калас обаче има и по-дълбоки институционални причини, които надхвърлят личните отношения и политическия ѝ стил.
Войната в Украйна се превърна в определящ въпрос за почти всички основни направления на европейската политика – от отбраната и сигурността до търговията, енергетиката, финансите, технологиите, санкциите и разширяването на ЕС.
Европейските държави вече са предоставили милиарди евро бюджетна, военна и хуманитарна помощ на Киев, а условията за прекратяване на конфликта ще имат дългосрочни последици за бъдещето на континента. Това обяснява и необичайно активното участие на държавните и правителствените ръководители, които все по-често поемат въпроси, традиционно попадащи в правомощията на външните министри.
Създаването на т.нар. Коалиция на желаещите по инициатива на Франция и Великобритания е един от най-ясните примери за тази тенденция.
В резултат външните министри нерядко остават в ролята на участници в продължителни дискусии, докато окончателните решения се вземат на най-високо политическо равнище. При преговорите за Украйна европейските лидери разчитат предимно на своите съветници по национална сигурност, които са част от най-близките им екипи.
Подобен подход се наблюдава и във Вашингтон. Президентът на САЩ Доналд Тръмп възложи ключови дипломатически задачи на специалните си пратеници Стив Уиткоф и Джаред Къшнър, вместо на държавния секретар Марко Рубио, който заема по-твърда позиция спрямо Москва.
Калас, чийто пост е съпоставим с този на Рубио, се оказва в сходна ситуация. По-рано тази година тя представи списък с мащабни искания, които според нея европейските държави трябва да поставят пред Русия в рамките на преговорите.
Макар документът да беше поверителен, върховният представител многократно се позоваваше на него, включително по време на срещата в Дъблин. Външните министри го обсъждаха подробно, но европейските лидери не му отделиха публично внимание и продължиха собствените си консултации, без да го превърнат в основа на общата позиция.
„Реалността е, че нито един външен министър няма очевидна водеща роля в този процес. Не защото външните министри са без значение, а защото решенията далеч надхвърлят традиционната външна политика“, обяснява пред Euronews дипломат.
Според него става дума за въпроси, които изискват прякото участие на държавните и правителствените ръководители, тъй като единствено те могат да осигурят съгласуваност между различните политики и да поемат отговорност за произтичащите ангажименти.
Друг дипломат обобщава ситуацията с призив Европа да съсредоточи усилията си върху изграждането на „последователна, единна позиция“ за преговорите, вместо да губи време в непродуктивни спорове за конкретни имена.
Институционален проблем или личен политически неуспех
Ограниченото влияние на върховния представител по външната политика не е нов проблем за Европейския съюз. През годините многократно са възниквали съмнения относно ефективността на този пост, макар прогнозите за неговото обезсилване никога да не са се оправдавали напълно.
Според преобладаващото мнение сред дипломатите основната причина се крие в сложната институционална архитектура на ЕС. Върховният представител трябва да съгласува позициите на държавите членки в област, в която решенията често изискват единодушие, но не разполага с достатъчно правомощия да налага изпълнението им.
Повечето дипломати обаче са единодушни, че стилът на работа на Калас допълнително усложнява ситуацията.
Липсата на достатъчна подкрепа както от Европейската комисия, на която тя е заместник-председател, така и от държавите членки я прави уязвима при политически конфликти.
Извън Брюксел картината е различна. Калас продължава да се радва на значителна популярност, а категоричните ѝ позиции срещу Русия често получават одобрение и широко разпространение в социалните мрежи. Нейните поддръжници използват открито враждебното отношение на Кремъл към нея като аргумент, че изпълнява ефективно задълженията си.
Попитана от Euronews дали съжалява за настойчивото си желание да бъде определена за специален пратеник, Калас остана непреклонна.
„Стоя зад думите си и съм готова да изпълня тази задача“, подчерта тя, като призова европейските лидери да спазват договорите на ЕС със същата последователност, с която защитават върховенството на закона.
В същото време тя призна, че изпитва и известно облекчение от факта, че дискусията вече не е съсредоточена върху въпроса кой трябва да представлява Европа.
Финландия настоява Европа да поеме по-активна роля
Решението за състава на преговорния екип идва на фона на засилващи се призиви европейските държави да участват пряко в разговорите с Москва, вместо да разчитат основно на посредничеството на Вашингтон.
В интервю за Financial Times финландският президент Александър Стуб предупреди, че европейските лидери твърде дълго са оставяли контактите с Русия в ръцете на Съединените щати.
„Твърде дълго прехвърляхме европейското участие в отношенията с Русия на други и смятам, че това е безотговорно.“
Според Стуб европейските държави трябва да разговарят директно с Владимир Путин, като представят обща позиция и съгласувани послания.
Финландският президент, който миналия месец проведе телефонен разговор с руския държавен глава заедно с норвежкия премиер Юнас Гар Стьоре, смята, че Европа се е забавила с организирането на собственото си дипломатическо участие.
Той очерта и по-широкия геополитически риск пред континента, като направи паралел между Ялтенската конференция от 1945 г., довела до разделянето на Европа на сфери на влияние, и Хелзинкските споразумения от 1975 г., които утвърждават принципите на държавния суверенитет и териториалната цялост.
По думите му не е ясно в коя посока ще се ориентира американската администрация, но това не бива да възпрепятства европейските дипломатически усилия.
Стуб подчерта, че бъдещите преговори трябва да обхванат гаранциите за сигурността на Украйна, териториалните въпроси, следвоенното възстановяване, мерките за изграждане на доверие и евентуалното прекратяване на огъня. Същевременно той призна, че окончателното споразумение ще зависи от политическите лидери, а не само от техните съветници по национална сигурност.
„Трябва да бъдем реалисти, че няма да има споразумение без съгласието на Путин. Той е човекът, който взема решенията в Русия.“
,fit(334:224)&format=webp)
,fit(334:224)&format=webp)
,fit(334:224)&format=webp)
,fit(334:224)&format=webp)
,fit(334:224)&format=webp)
)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(334:224)&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)