Русия, Саудитска Арабия и Австралия са трите държави с най-голям исторически принос към въглеродните емисии от изнесени изкопаеми горива. Това показва нов анализ на добива и международната търговия с въглища, петрол и природен газ от 1850 г. насам, цитиран от The Guardian.

Начело е Русия, чиито огромни залежи от изкопаеми горива са превърнали страната в един от водещите световни доставчици на енергийни ресурси.

До края на 2025 г. изнесените от нея горива са довели до отделянето на над 70 гигатона въглероден диоксид (CO₂) при изгарянето им в други държави. На второ място се нарежда Саудитска Арабия с приблизително 60 гигатона CO₂, следвана от Австралия с над 25 гигатона, малко повече от Венецуела.

Резултатите идват във важен момент за Австралия, която има водеща роля в преговорите на климатичната конференция COP31 в Анталия, Турция.

Страната обаче все още не е определила краен срок за прекратяване на използването или износа на изкопаеми горива, които формират около 40% от износа ѝ.

Кой носи отговорност за емисиите?

Анализът, изготвен от специализираната платформа Carbon Brief и предоставен на The Guardian, свързва емисиите с държавата, в която са добити изкопаемите горива, а не с тази, в която са изгорени, както е при традиционните оценки.

Този подход променя представата за историческата отговорност за климатичните промени. Държавите, които изнасят големи количества петрол, газ и въглища, често изглеждат сравнително малки замърсители според националните си емисии, въпреки че техните ресурси водят до отделянето на значителни количества CO₂ в други части на света.

САЩ и Китай, които в момента са двата най-големи източника на парникови газове, все пак имат по-голям исторически принос към емисиите от Русия, Саудитска Арабия и Австралия. Причината е, че освен вносни горива, двете икономики използват и значителни количества от собствените си залежи.

Луиз Хътчинс, координатор на международната коалиция Make Polluters Pay, смята, че резултатите разкриват основно противоречие в глобалните климатични преговори.

По думите ѝ правителствата твърдят, че не разполагат с достатъчно средства за справяне с климатичната криза, докато държави с огромни приходи от изкопаеми горива запазват значително политическо влияние.

Тя посочва Австралия като пример. Когато се включат емисиите от изнесените горива, приносът на страната към глобалното затопляне се увеличава повече от два пъти. В същото време Канбера ръководи преговори, в които финансирането на климатичните мерки остава основен спорен въпрос.

Според Хътчинс държавите и компаниите, реализирали големи печалби от изкопаемите горива, трябва да поемат финансова отговорност за причинените щети.

Австралия призовава за енергиен преход, но продължава да разширява добива

COP31 се провежда от 9 до 20 ноември. Турция е домакин и председател на конференцията, а Австралия ръководи преговорите. На 16 ноември Канбера представи първи проект на заключителния документ, който призовава за незабавен преход от изкопаемите горива в енергийните системи.

Текстът надгражда споразумението от COP28 в Дубай през 2023 г., когато държавите се ангажираха с преход към отказ от изкопаемите горива, но без конкретен график.

Постигането на ново споразумение обаче остава трудно. Саудитска Арабия и други държави са втвърдили позициите си, а отсъствието на САЩ при управлението на Доналд Тръмп намалява натиска за компромис.

Русия, Саудитска Арабия и техни съюзници се противопоставят дори на изготвянето на общ заключителен документ, което допълнително затруднява преговорите.

Междувременно анализ на Climate Analytics показва, че Австралия не планира съществено ограничаване на собствения си добив на изкопаеми горива.

Продължават да се издават разрешителни за въглищни мини, които могат да работят до 2088 г., десетилетия след срока за постигане на нетни нулеви емисии.

„Има дълбоко противоречие в позицията на правителство, което защитава амбициозни климатични цели в чужбина, но планира да продължи износа на изкопаеми горива“, коментира изпълнителният директор на Climate Analytics Бил Хеър, цитиран от The Guardian.

Според него разрешителните за нови мини и газови находища ще позволят добивът да продължи още десетилетия.

Темата е политически чувствителна за австралийския премиер Антъни Албанезе. Правителството му е под нарастващ натиск от партия One Nation, която отхвърля целта за нетни нулеви емисии и оспорва научните заключения за климатичните промени.

Саудитска Арабия оспорва отговорността на износителите

Саудитското министерство на енергетиката отхвърля идеята емисиите от изнесени горива да се приписват изцяло на държавите производителки. В позиция пред The Guardian ведомството посочва, че на Саудитска Арабия се падат приблизително 1% от историческите световни емисии на CO₂, отделени на нейна територия.

Според министерството държавите, които купуват саудитски петрол, сами решават как да го използват, какви технологии да прилагат и как да управляват произтичащите емисии.

Рияд уточнява, че това не освобождава производителите от отговорността да намаляват замърсяването. Министерството се позовава на научни изследвания, според които добивът на саудитски петрол е със сравнително ниска въглеродна интензивност, както и на данни на Международната агенция по енергетика за относително ниските емисии на метан при добива на нефт и газ в страната.

Въпросът за отговорността за климатичните промени обаче остава спорен и надхвърля националните статистики.

Асад Рехман, изпълнителен директор на природозащитната организация Friends of the Earth, призовава за прекратяване на зависимостта между производителите на изкопаеми горива и държавите, които ги използват.

Според него богатите страни трябва да осигурят публично финансиране и достъп до технологии, за да подпомогнат най-засегнатите от климатичните промени държави в прехода към по-чисти енергийни източници.

Основният въпрос в преговорите остава не само колко бързо светът може да намали зависимостта си от изкопаемите горива, но и как да бъде разпределена финансовата отговорност между производителите и потребителите.