Какво ще се случи, когато светът, както се очаква, опасно надхвърли договорените температурни прагове? На климатичните преговори на ООН държавите са призовани да се обърнат към технологии, които биха могли да обърнат тази тенденция чрез извличане на въглероден диоксид директно от атмосферата.

Привържениците на технологиите за отстраняване на въглероден диоксид (Carbon Dioxide Removal, CDR) засилват усилията си този подход да получи признание в заключителния документ на климатичната конференция COP31, която се провежда в Анталия, Турция.

Методът предвижда извличането на задържащия топлината въглероден диоксид от атмосферата и последващото му съхранение дълбоко под земята, в океаните или в продукти като газирани напитки.

На територията на мащабния форум сравнително малка, но активна група поддръжници на CDR разполага със собствен павилион, наречен Think Negative. Там се обсъждат планове за значително увеличаване на количествата отстранен въглероден диоксид като начин светът да се върне към по-безопасни температурни равнища след очакваното надхвърляне на международно договорените прагове, пише The Guardian. 

Междувременно рекордните 700 лобисти на конференцията защитават друга, свързана с този подход технология – улавяне и съхранение на въглероден диоксид (Carbon Capture and Storage, CCS). При нея емисиите се улавят директно от промишлени съоръжения, преди да попаднат в атмосферата, след което се съхраняват под земята.

Според Центъра за международно екологично право (CIEL) броят на тези лобисти надхвърля общия брой делегати на 50-те най-малки национални делегации.

Технологията CCS среща по-слаба подкрепа сред природозащитниците заради високите си разходи, противоречивите резултати и опасенията, че може да удължи зависимостта от изкопаеми горива.

Въпреки това в петък за първи път както CCS, така и CDR бяха включени в документ, който ще послужи като основа за окончателното споразумение на климатичните преговори.

ООН вече призна, че светът скоро ще надхвърли повишение на средната глобална температура с 1,5°C спрямо прединдустриалните равнища. Това ще доведе до все по-тежки горещи вълни, наводнения, суши и други смъртоносни последици, докато държавите продължават да отделят парникови газове чрез изгарянето на изкопаеми горива.

Дори при намаляване на емисиите глобалната температура няма да се върне под този праг в продължение на хиляди години без бързо и мащабно отстраняване на въглероден диоксид, каквото предвиждат поддръжниците на CDR.

Те настояват за създаването на нова международна агенция за координиране на тези дейности и вече са призовали Турция и Австралия, които съвместно председателстват преговорите на COP31, да включат технологията в заключителните решения на форума.

„CDR все още звучи нереалистично за много хора, но ние прекарахме цяла година в усилия да включим темата в дневния ред на COP31“, коментира Гьокер Авджъ, стратег по декарбонизация в CDR Türkiye.

„Разговаряхме с председателството за включването ѝ в окончателното решение и представителите му започват да осъзнават потенциала на технологията“, допълва той.

Съществуват различни методи за отстраняване на въглероден диоксид – от директното му извличане от въздуха до използването на раздробени скали, например базалт, които чрез естествени химични реакции поглъщат CO₂. Прилагат се и природни подходи като опазването и възстановяването на гори и мангрови насаждения. 

Засега обаче мащабът на CDR остава сравнително ограничен. Годишно от атмосферата се отстраняват около 2 милиарда тона въглероден диоксид, почти изцяло благодарение на възстановяването на горите.

Технологичните методи за директно извличане на CO₂ от въздуха са осигурили отстраняването на едва 2 милиона тона. Водещи компании в сектора не успяват да постигнат очакваните резултати и изпитват сериозни финансови затруднения.

Недостигът на инвестиции допълнително възпрепятства развитието на индустрията, тъй като капиталите все по-често се насочват към други области, включително изкуствения интелект. В резултат секторът остава в ранен етап на развитие и разполага с ограничени ресурси.

Въпреки това държавите от години включват в климатичните си планове теоретичната възможност за мащабно отстраняване на въглероден диоксид. Ако светът иска не просто да стабилизира температурите, а да ги върне към по-безопасни равнища, тази възможност скоро ще трябва да се превърне в реалност.

Според неотдавнашна оценка на ООН през настоящия век ще бъде необходимо от атмосферата да бъдат отстранени колосалните 320 милиарда тона CO₂, за да може глобалното затопляне отново да спадне под 1,5°C.

„CDR до голяма степен отсъства от дискусиите, въпреки че присъства във всички климатични модели от десетилетия“, отбелязва Инджи Джонстън, експерт по постигане на нетни нулеви емисии в института „Макс Планк“.

„Това е единственото решение, с което разполагаме, за да компенсираме тези емисии и действително да се върнем от състоянието на надхвърлен температурен праг“, обяснява тя.

Според Джонстън усилията за създаване на международна рамка за CDR не бива да бъдат оставяни единствено на предприемачите, които развиват технологиите на практика.

„Трябва да говорим много по-активно по темата и действително да започнем да изграждаме необходимите процедури“, подчертава експертът, цитиран от The Guardian. 

Макар CDR все още да не заема централно място в климатичните политики, природозащитни организации предупреждават за рисковете от прекомерното разчитане на този подход.

Според тях отстраняването и съхранението на достатъчно големи количества въглероден диоксид може да изисква мащабни промени в използването на земята и океаните, които потенциално биха нанесли сериозни екологични щети.

Съществува и опасност надеждите за бъдещо пречистване на атмосферата да отслабят натиска за незабавно ограничаване на емисиите.

„Приоритетът винаги трябва да бъде намаляването на емисиите още сега. Изключително опасно е да приемаме, че можем да продължим да отделяме парникови газове в атмосферата с предположението, че в бъдеще ще разполагаме с технологии, които просто ще ги премахнат“, предупреждава Рейчъл Кенърли, която работи по въпросите на улавянето на въглероден диоксид в Центъра за международно екологично право.

„Това са хипотетични технологии. Част от проблема е, че постепенно започваме да приемаме за нормален сценария, при който първо надхвърляме температурния праг, а след това се връщаме под него. Засега тази възможност за връщане е само хипотетична. Всъщност смятам, че е невъзможна“, допълва тя.

Технологиите за отстраняване на въглероден диоксид (CDR) често се бъркат с улавянето и съхранението му (CCS), при което емисиите се прихващат директно при източника и се складират под земята.

Кенърли определя CCS като форма на „зелено измиване“, използвана от големите петролни и газови компании, за да удължат ерата на изкопаемите горива.

Въпреки различията между двата подхода те имат и общи характеристики, тъй като и при двата в крайна сметка се налага съхраняването на големи количества въглероден диоксид под земята.

„Смятам, че и двата изпълняват сходна роля, като отклоняват вниманието от необходимостта за ограничаване на емисиите. На практика и двата позволяват удължаването на използването на изкопаеми горива“, посочва тя.

Според Кенърли надхвърлянето на прага от 1,5°C трябва да бъде ограничено във възможно най-голяма степен чрез прекратяване на използването на изкопаеми горива. След това възстановяването на горите би могло постепенно да поглъща излишния въглероден диоксид, така че в рамките на няколкостотин години глобалната температура отново да започне да спада.

Поддръжниците на CDR обаче смятат, че мащабът на климатичната криза е толкова голям, че отстраняването на въглероден диоксид ще бъде единствената реалистична възможност за понижаване на температурите.

„Това е единственият инструмент, с който разполагаме“, категорична е Джонстън.

„Имаме нужда от него, и то спешно. Необходимо е да го развием до мащаб, съпоставим с този на световната енергийна индустрия по отношение на присъствието му в глобалната икономика“, заключава тя.