„Рекордната жега това лято беше преди всичко човешка и екологична трагедия.

При горещите вълни в цяла Европа са регистрирани над 30 000 допълнителни смъртни случая. Горските пожари са изпепелили 400 000 хектара в Испания и Франция, а сушата е понижила нивата на водата в големи реки като Рейн и Дунав, нарушавайки ключови корабни маршрути и процесите по охлаждането на атомните електроцентрали.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен определи това като „лятото на истината“.

Европа е континентът, който се затопля най-бързо, с темпове около два пъти по-високи от средните за света, а екстремните метеорологични явления стават все по-чести и по-тежки“. Това предупреждава президентът на ЕЦБ Кристин Лагард в коментар, публикуван в блога на официалния сайт на банката.

Европа е преживяла най-смъртоносното си лято заради екстремните горещини, показва ново изследване

Разходите надхвърлят непосредствените щети

Експертите от ЕЦБ оценяват, че екстремните метеорологични явления през лятото са оказали само малък и временен ефект върху икономическата активност в еврозоната.

В Германия се очаква по-голямата част от въздействието на рекордно ниските нива на водите в река Рейн върху растежа на БВП да се компенсира, след като дебитът на реката се нормализира.

В Италия производството страда поради жегата и липсата на валежи, докато във Франция и Испания последиците от обширните горски пожари досега са засегнали предимно селското и горското стопанство, и туризма.

Но краткосрочната картина подценява рисковете, тъй като климатът продължава да се затопля, предупреждава Лагард.

Готови за 55 °C: Планът на Европа да се защити от „тиха катастрофа“

Уязвимостта на еврозоната е широкообхватна: почти три четвърти от предприятията зависят в голяма степен от поне една услуга, предоставяна от природата, като най-уязвими са тези, свързани с водата. А климатичните сътресения могат да оставят трайни следи в засегнатите региони, като увеличават икономическата нестабилност и усилват ефектите от други сътресения.

Средно икономическата активност в засегнатите региони е с 1,5% по-ниска две години след гореща вълна и с 3% по-ниска четири години след суша, което отчасти се дължи на по-ниската производителност и преселване на хората.

Сухото лято също значително влошава перспективите за селскостопанското предлагане в Европа и може да доведе до по-висока инфлация на хранителните продукти през следващата година.

Европейските земеделци са изправени пред „безпрецедентна криза“ след поредица от горещи вълни

Жегата и сушата не са единствените заплахи.

Почти 12% от икономическия продукт на еврозоната е изложен на рискове, свързани с недостатъчна защита от наводнения, което може да доведе до опустошителни загуби, подобни на тези в Испания и много други места в Европа през последните години.

Възстановяването от такива загуби не е лесно. Исторически погледнато, само една четвърт от загубите вследствие на катастрофи в Европа са били покрити от застраховки, което означава, че домакинствата и предприятията често понасят основната тежест на разходите, освен ако не се прибегне до помощта на фискалните власти, която те вече не могат да си позволят, допълва Лагард.

Горещата вълна отвъд прогнозите: Как инвеститорите преосмислят портфейлите си в новия климатичен ред

Чистата енергия смекчава енергийния шок, но жегата я подлага на изпитание

Енергийният шок, предизвикан от войната в Близкия изток, съвпадна с горещото лято и двете явления си взаимодействаха, продължава коментара на Лагард.

В началото на 2026 г. цените на едро на електроенергията реагираха по-слабо на покачващите се цени на газа, отколкото в кризата през 2021–2022 г., до голяма степен защото много страни от еврозоната са увеличили производството си на електроенергия с ниски въглеродни емисии, особено чрез възобновяеми източници.

Испания е ярък пример за това. Делът на часовете, през които газовите електроцентрали определят цените на електроенергията, е спаднал от около 80% през 2020 г. до малко над 20% през 2026 г., въз основа на данните за първите девет месеца на всяка година.

Страните със зелена електроенергия устояват на покачването на цените, подчертава президентът на ЕЦБ

Въпреки това затоплянето на климата може да подкопае част от тази защита.

Горещите вълни и сушата се прибавят към ценовия натиск, предизвикан от конфликта. Търсенето на електроенергия се увеличава, тъй като хората и бизнеса разчитат повече на климатизацията, докато ниските нива на водите намаляват производството на хидроенергия, а ограничените количества вода за охлаждане ограничават капацитета на атомните електроцентрали.

Тези фактори повишават цените на едро на електроенергия и намаляват потенциала на възобновяемите енергийни източници и атомната енергия да смекчат ефекта от по-високите цени на изкопаемите горива.

Испанците спестяват 10 евро от сметките си месечно благодарение на зелената енергия

Горещото време не засяга всички източници на електроенергия по еднакъв начин.

По време на горещите вълни соларната енергия е била единственият основен източник на електроенергия, представящ по-добре от обикновено. Предлагането е било най-ограничено, а цените най-високи вечер, когато производството спада, но търсенето на охлаждане остава високо.

Това сочи към необходимостта от по-интегрирана и гъвкава енергийна система, способна да пренасочва евтината енергия там, където и когато е необходима, продължава Лагард.

Евтината енергия и студеният климат превръщат Севера в новия AI хъб на Европа

Три приоритета за Европа

Реакцията на Европа трябва да обхване както преките последици, така и енергийния канал според президента на ЕЦБ,

Първо, тъй като екстремните метеорологични явления се превръщат в редовна част от нашите лета, Европа трябва да се подготви проактивно и да бъде по-добре защитена срещу финансовите последствия.

Рамката на ЕС за устойчивост на климата, предложена от ЕК, предлага системен отговор за засилване на защитата от климатичните промени във всички основни области на политиката, подобрява достъпността и използваемостта на данните и създава възможност за напредък по предложението на ЕЦБ и ЕИОПА за увеличаване на покритието на климатичните застраховки чрез схема за публично-частно презастраховане на ниво ЕС.

Европа е наясно с климатичните си проблеми, но конкретните решения липсват

Второ, Европа се нуждае от енергийна система, която да използва максимално евтината, произведена на място чиста електроенергия.

Планът за действие на ЕК цели да удвои дела на електроенергията в крайното енергийно потребление до 2040 г., но това ще даде резултат само ако електропреносните мрежи и съоръженията за съхранение на енергия успеят да поддържат темпото.

Всяко евро, инвестирано в модернизиране на електропреносната мрежа, спестява повече от 2 евро от други системни разходи, а съоръженията за съхранение могат да помогнат за пренасянето на евтина слънчева енергия през вечерните часове, когато горещите вълни натоварват най-много енергоснабдяването.

ЕК се готви да отложи ключови климатични изисквания под натиска на петролната индустрия и САЩ

Трето, тъй като разширяването на електропреносната мрежа ще отнеме време, Европа трябва да улесни бизнесите да се снабдяват сами в този период.

Фабриките инсталират свои собствени слънчеви панели и батерии, за да намалят разходите, а тъй като новите връзки към мрежата отнемат между 2 и 10 години, центровете за данни въвеждат собствено производство и съхранение на енергия.

Общи правила на ЕС биха позволили на компаниите със собствено електроснабдяване, генерирано и съхранявано на място, да се свържат по-бързо в замяна на подкрепа за електропреносната мрежа, когато тя е под напрежение.

Голяма част от тези инвестиции ще трябва да дойде от частния сектор. Завършването на Съюза за спестявания и инвестиции и поддържането на стабилна рамка на климатичната политика, включително ценообразуването на въглеродните емисии, биха направили финансирането по-евтино.

Светът трябва да намали емисиите с 18% до 2030 г., за да ограничи глобалното затопляне, предупреждава ООН

Срещата на върха COP31 в Анталия, която започва следващата седмица, е възможност амбициите да се превърнат в действия в глобален мащаб, допълва Лагард.

Изминалото лято няма да бъде последното от този род.

Екстремните жеги ще се повтарят по-често и с по-голяма сила, а тежестта от тях ще падне върху онези, които най-малко могат да я понесат. Европа разполага със средствата да ограничи щетите и сме длъжни пред поколенията, които ще живеят с тези лета, да използваме тези средства сега, завърша коментара си Лагард.