Поразени от мащабна суша, бушуващи пожари и лято, белязано от екстремни метеорологични явления, страните в Европа се борят с подценяваното предизвикателство на климатичните промени.

Поредицата рекордни горещи вълни в последните месеци нанесе огромни щети в големи части от най-бързо затоплящия се континент в света. Сериозният натиск върху инфраструктурата, предизвикан от жегата, принуди бизнеса и политиците да реагират, отбелязва CNBC.

Железопътният превозвач Eurostar например обяви, че се подготвя за безпрецедентна жега с чисто нов влаков парк, проектиран да издържа до 55 градуса по Целзий.

„Взето е решение новият ни парк с до 50 влака Celestia да бъде оборудван с климатична система, способна да работи при температури до 55 градуса. Тези влакове ще влязат в експлоатация през 2031 г. и ще се използват до 2060-та, затова е от съществено значение да сме подготвени за бъдещето“, заявява пред CNBC говорител на превозвача.

Операторът на високоскоростни влакове, който експлоатира едни от най-дългите и най-големите пътнически състави в Европа, първоначално беше планирал да инвестира в нов парк, способен да работи при температури до 45 градуса по Целзий, но горещите вълни наложиха промяна в плана.

Европейските железопътни компании често рекламират свързаността във влаковете като предимство, но за много пътници това все още е упражнение по търпение, а не по продуктивност

Wi-Fi в европейските влакове? Мисия (не)възможна

В Норвегия екстремната жега повиши температурата на асфалта на летището в Осло до 52 градуса, което накара пожарните екипи да поливат с хиляди литри вода, за да предотвратят повреди по стоянките за самолети и пистите за рулиране. Служителите на летището посочват, че за всеки цикъл на охлаждане се използват 13 000 литра вода, като операциите се повтарят на всеки час в най-горещите дни.

В Швеция операторът на обществения транспорт в Стокхолм е боядисал железопътните релси в бяло, за да намали риска от прекъсвания, свързани с топлината, като изместване и изкривяване на релсите. Този метод е бил приложен и по особено уязвими железопътни участъци в Южна Европа, включително в Испания и Италия.

„Само адаптирането не е жизнеспособна стратегия“

Горските пожари във Франция и Испания принудиха евакуация на над 330 000 души през изминалата седмица, като и двете страни се подготвят за четвърта гореща вълна през това лято.

Според Ян Розенов, професор по енергийна и климатична политика в Оксфордския университет, опустошеното село Льп Порж, намиращо се в центъра на кризата с дивата природа във Франция, трябва да служи като сурово напомняне за основната причина за климатичната криза.

„Десетилетия наред климатолозите предупреждаваха, че това ще се случва все по-често и тежестта на екстремните метеорологични явления и последствията ще се увеличи. Светът не ги послуша и продължаваме да изгаряме изкопаеми горива в рекордни количества. Адаптирането не е жизнеспособна стратегия“, заявява Розенов в LinkedIn.

Около 30 000 души са евакуирани, а морска гореща вълна обхваща 80% от Средиземно море

Хиляди бягат от горските пожари във Франция и Испания, докато температурите в Южна Европа достигат екстремни стойности

Учените многократно предупреждават, че климатичните промени засилват честотата и интензивността на екстремните метеорологични явления. Изгарянето на изкопаеми горива като въглища, нефт и газ е основният фактор за климатичната криза.

Как реагира ЕС

Според Службата за климатичните промени „Коперник“ на Европейския съюз е известно, че от 80-те години Европа се затопля два пъти по-бързо от средното за света.

Джеймс Бренан, директор по моделиране на климатичните рискове в Climate X заявява, че до 2050 г. броят на дните с екстремна жега в Централна Европа ще се удвои или дори утрои при сценарий с високи емисии, използван от Междуправителствената група за промени в климата (IPCC). Това би означавало, че регионите, в които се регистрират от 5 до 10 дни с екстремна жега годишно, ще достигнат 20 до 30 дни годишно за едно поколение.

„Южна Европа е изправена пред най-тежките условия, като се прогнозира, че в части от Иберийския полуостров, Южна Италия и Гърция броят на дните с екстремна жега ще надхвърли 40 до 55 на година“, заявява Бренан пред CNBC. „В нито един регион в Европа не се очаква намаление на дните с екстремна жега до 2050 г.: ускорението е повсеместно. Но рискът е най-голям там, където излагането вече е най-високо, което прави адаптирането неотложно и най-трудно в южните части“.

Рекордните температури водят до скок в потреблението на ток и увеличават риска от прекъсвания на електрозахранването

Горещата вълна в Европа поставя на изпитание електроенергийните мрежи

Говорител на Европейската комисия заявява, че скоро ще бъде представена нова интегрирана рамка за устойчивост към климатичните промени и управление на риска.

„Ясно е, че ефективността и целите на всички политики се компрометират от климатичните промени, освен ако те не бъдат отчетени при изготвянето на политиките. Така че, независимо дали става дума за енергийна политика, инфраструктура, транспортна политика, здравеопазване, трябва да можем да адаптираме подходите и инвестициите според реалните климатични условия, в които политиките трябва да функционират“.

От „супер Ел Ниньо“ до горещините в Европа – инвеститорите подценяват ефекта върху храните, металите и енергията

Климатичният риск вече се търгува на пазарите на суровини

Застрахователите „не могат да решат този проблем сами“

Лена Фулдауер, ръководител на отдела за устойчивост и бизнес развитие в Allianz Risk Consulting, заявява, че предизвикателството, свързано с екстремните жеги, е „тиха катастрофа“ за бизнеса, за разлика от бурите или земетресенията.

Обикновено е периодите на прекомерна жега компаниите могат да претърпят повреди на оборудването и намалена оперативна ефективност, както и увеличени разходи за поддръжка и прекъсвания в работата, докато прекъсванията във веригата на доставки, натоварването на електроенергийната мрежа и въздействието за работната сила могат да утежнят тези проблеми.

Учени установяват, че по-прохладните и по-зелени райони в предградията на европейските градове все по-често привличат заможни жители, което постепенно изтласква местното население

Горещините могат да се превърнат в нов фактор за поскъпването на жилищата в Европа

Фулдауер цитира скорошно проучване на Nature Science, което показва, че в горещата вълна през юни 2026 г. почти половината от 854 европейски града са счупили или са се доближили до рекордите за топлинен стрес за всички времена, като в Кастелтермини, Италия, е регистриран пик от 48 °C.

„Вероятността за температури над 50 °C, които в доиндустриалния свят са били практически невъзможни, се е увеличила от 10 до 1 000 пъти в резултат на предизвиканите от човека климатични промени – според най-новите научни данни. До края на века такива екстремни явления могат да се случват ежегодно в най-горещите райони“, заявява Фулдауер.

Според нея застрахователният сектор трябва да се превърне в партньор на обществото в устойчивостта, като публично-частните партньорства са ключа към успеха в тази сфера.

„Застрахователният сектор не може да реши този проблем сам, трябва да работи с правителствата и международните организации, за да намери решения за екстремната жега“.