Европейската електроенергийна система е поставена на изпитание, докато континентът преживява третата си гореща вълна за годината.

Синоптиците предупреждават, че температурите в Средиземноморския регион могат да достигнат до 43°C през тази седмица, докато Западна Европа се подготвя за потенциално рекордни горещини.

Франция вече постави повече от половината от своите 96 департамента под червен код за опасност за живота. Властите призоваха гражданите да избягват прякото излагане на слънце и да проявяват „изключителна предпазливост“.

От другата страна на Ламанша британската метеорологична служба предупреждава, че температурите в южна Англия могат да достигнат 38°C през следващите дни. Очакват се и т.нар. „опасни тропически нощи“, при които температурата не пада под 20°C в рамките на денонощието.

Прогнозите за рекордна интензивност предвещават екстремни метеорологични аномалии с потенциал да нанесат сериозни щети върху селското стопанство и световните пазари

Как завръщането на Ел Ниньо ще се отрази на глобалния климат и икономиката

Германия, Испания, Португалия и Швейцария също се подготвят за екстремни горещини, които вече започват да нарушават нормалния ритъм на ежедневието.

В цяла Европа стотици училища са затворени или прекратяват занятията по-рано. Железопътните оператори в натоварени градове като Париж и Брюксел ограничават част от услугите си, за да намалят риска от технически повреди. Музикалният фестивал Fête de la Musique в Париж все пак се проведе през уикенда, но властите забраниха консумацията на алкохол на обществени места, за да ограничат риска от обезводняване.

Екстремните горещини оказват натиск и върху електроенергийната система, пише Euronews.

Как високите температури влияят върху електроенергийната мрежа на Европа?

По време на горещи вълни Европа традиционно отчита значително увеличение на потреблението на електроенергия за охлаждане. Само през 2022 г. климатичните системи и вентилаторите са формирали около 7% от световното потребление на електроенергия.

Още през 2023 г. Международната агенция по енергетика предупреждава, че светът е изправен пред все по-интензивни горещини, които увеличават необходимостта от охлаждане.

„Рекордните температури увеличават използването на климатични системи и водят до скокове в потреблението на електроенергия. Това може да създаде порочен кръг, при който нарастващите емисии на парникови газове допълнително затоплят планетата“, посочват от агенцията.

По време на ранната лятна гореща вълна през 2025 г. Франция регистрира вечерно потребление на електроенергия с 25% над обичайното за сезона именно заради нуждата от охлаждане, въпреки че страната традиционно има сравнително нисък дял домакинства с климатици.

Във Франция са регистрирани седем смърти случая свързани пряко или косвено с екстремните жеги

Гореща вълна носи рекордни температури в Европа

Къде потреблението на ток нараства най-много?

Платформата Compare the Market анализира данни от 85 държави, които формират около 90% от световното потребление на електроенергия, за да установи как екстремните температури влияят върху търсенето.

Изследването сравнява потреблението през най-горещите 10% от месеците във всяка държава с това през периоди с нормални температури.

Резултатите показват, че Гърция е на първо място в света по ръст на потреблението на електроенергия при екстремни горещини. Там търсенето нараства с 38,62%, което се равнява на допълнителни 143,08 киловатчаса на човек за всеки месец с екстремни температури.

Следват Черна гора с увеличение от 22,49%, Турция с 21,91%, Хърватия с 17,76%, Италия с 14,22% и Испания с 8,86%.

Кои европейски държави страдат най-много от прекъсвания на тока?

Когато потреблението на електроенергия надвиши наличните производствени мощности или физическите възможности на мрежата, честотата на електрическата система може да спадне и да предизвика мащабни прекъсвания на електрозахранването.

На базата на данни от последните пет години Compare the Market анализира и средната продължителност на прекъсванията на електрозахранването в различни държави.

Сред европейските страни най-дълги средни прекъсвания са отчетени в Унгария – 2,92 часа годишно. Следват Словения с 2,16 часа и Гърция с 1,63 часа.

Международни климатолози коригират горния праг на покачване на температурите до 3,5°C до края на века, но предупреждават, че актуалните прогнози все още надхвърлят безопасните нива на ООН

Евтината слънчева и вятърна енергия свиват емисиите, намалявайки най-лошия сценарий за глобалното затопляне с 1°C

Според анализа Италия регистрира най-високите икономически загуби за домакинствата от прекъсвания на електрозахранването, въпреки че средната продължителност на авариите е по-ниска от тази в Гърция.

Годишните разходи за италианските домакинства се оценяват на около 154,7 млн. евро, а за полските – на приблизително 152,1 млн. евро.

Тези оценки се базират на стандартен модел в енергийната икономика, който отчита загубите от развалена храна, липса на охлаждане или отопление, прекъсване на интернет услугите и други неудобства, свързани с липсата на електрозахранване.

Могат ли възобновяемите източници да облекчат натиска върху мрежата?

През юни и юли миналата година Европа преживя гореща вълна с температури до 40°C, която доведе до увеличение на дневното потребление на електроенергия с до 14%.

В комбинация с временното спиране на някои топлоелектрически централи това предизвика увеличение на средните дневни цени на електроенергията между два и три пъти.

Според енергийния аналитичен институт Ember обаче рекордното производство на слънчева енергия в Европейския съюз е помогнало да се запази стабилността на системата въпреки нарасналото търсене.

По време на най-горещите дни соларните мощности са осигурявали до 50 гигавата електроенергия само в Германия, покривайки между 33% и 39% от потреблението на страната.

Освен това Германия разполага с 14 гигавата батерийни системи за съхранение и още 10 гигавата помпено-акумулиращи мощности, които позволяват част от произведената през деня слънчева енергия да бъде използвана и след залез слънце.