Рекордните жеги показват колко уязвима е Европа към климатичните промени

Европа е обхваната от нова гореща вълна, която според прогнозите може да доведе до температурни рекорди в редица държави. Учените предупреждават, че зачестяващите екстремни жеги се превръщат във все по-сериозно предизвикателство за континента на фона на климатичните промени.

Европа е най-бързо затоплящият се континент на планетата. Температурите тук се повишават два до три пъти по-бързо от глобалната средна стойност, но континентът остава тревожно неподготвен за последиците. Инфраструктурата не е проектирана за подобни екстремни жеги – железопътните релси се деформират, електропреносните мрежи се повреждат, домовете се превръщат в капани за топлина, а десетки хора губят живота си.

Настоящата гореща вълна е поредното болезнено напомняне, че европейските жеги стават едновременно по-интензивни и по-чести. Това е втората рекордна гореща вълна само за два месеца, като има вероятност национални температурни рекорди да бъдат подобрени още преди настъпването на юли – обикновено най-горещият месец в годината.

„Това изобщо не е новото нормално. Намираме се в подножието на абсолютна катастрофа“, казва пред CNN Хю Монтгомъри, професор по интензивна медицина в Лондонския университетски колеж.

Европа се „пържи“ в ефекта „Омега блок“, от който спасение няма

Горещините в Европа

Франция, която в момента е сред най-засегнатите от горещата вълна държави, регистрира най-високата средна дневна температура в историята си. Тя достигна 29,8 градуса по Целзий, подобрявайки рекорд от 2019 г., сочат предварителни данни на Météo-France. В един от градовете температурите надхвърлят 44 градуса.

Жегата вече взема жертви. Френският премиер Себастиан Льокорню обяви във вторник, че от 18 юни насам 40 души са се удавили, като свърза инцидентите с високите температури и ги нарече „мрачно бедствие“. Трима възрастни души са загубили живота си заради жегата край Бордо, а две деца на две и четири години са били открити мъртви в нагорещен автомобил в Южна Франция.

Във Великобритания температурите се очаква да надхвърлят 38 градуса по Целзий тази седмица. Националната метеорологична служба издаде изключително рядко червено предупреждение за екстремни горещини, което означава риск за живота.

Стотици училища затварят или преминават към съкратен режим на работа. На хората е препоръчано да избягват пътувания с влак, а метеоролозите предупреждават за сериозно натоварване върху енергийните и водоснабдителните системи.

„Лондон буквално се пържи“, отбеляза генералният секретар на ООН Антониу Гутериш по време на Седмицата на климата в града.

Юнският температурен рекорд на страната от 35,6 градуса по Целзий почти сигурно ще бъде подобрен, като прогнозите сочат възможно увеличение с още над 3 градуса.

„Да подобриш рекорд с няколко градуса е нещо напълно безумно“, обяснява Питър Торн, директор на Центъра за климатични изследвания ICARUS към университета в Мейноут.

В Испания температурите надхвърлиха 45 градуса в южния град Андухар според националната метеорологична служба AEMET. Почти цялата страна беше под предупреждение за горещини.

В общо 23 европейски държави са издадени такива предупреждения за високи температури, като в пет от тях – Германия, Франция, Испания, Швейцария и Люксембург – са с най-високото червено ниво на опасност.

Горещата вълна в Европа поставя на изпитание електроенергийните мрежи

Какво причинява екстремната жега?

Основният метеорологичен фактор е т.нар. „топлинен купол“ – устойчива област на високо атмосферно налягане, която ограничава движението на въздушните маси и задържа горещия въздух над засегнатите райони. Тези условия обикновено се свързват с ясно небе и силно нагряване на земната повърхност, а липсата на по-хладни въздушни потоци не позволява на натрупаната топлина да се разсее. В резултат температурите се повишават в продължение на дни и могат да достигнат екстремни стойности.

Подобни явления не са необичайни за европейското лято.

„Необичайни са температурите“, посочва Ричард Алън, професор по климатология в Редингския университет. 

Според учените климатичните промени, причинени от изгарянето на въглища, нефт и природен газ, повишават базовата температура на атмосферата и правят всяка следваща гореща вълна по-интензивна.

Допълнителен фактор е и формиращият се феномен Ел Ниньо в Тихия океан, който обикновено увеличава честотата и силата на екстремните горещини по света. Учените обаче смятат, че настоящият Ел Ниньо все още е в ранен етап и почти не влияе на сегашната гореща вълна.

„Да, това са климатичните промени. Да, причината сме ние. Не, не е Ел Ниньо“, казва пред CNN Фридерике Ото от Лондонския университетски колеж.

Защо Европа се затопля най-бързо?

Една от основните причини Европа да се затопля по-бързо от останалите континенти е близостта ѝ до Арктика – регионът, в който температурите се повишават най-бързо в света. Това явление, известно като арктическо усилване, е свързано с намаляването на снежната и ледената покривка. Снегът и ледът отразяват голяма част от слънчевата радиация обратно в Космоса, но когато се стопят, те разкриват по-тъмни повърхности като океанска вода и земя. Те абсорбират повече енергия, което води до допълнително затопляне и ускорява процеса на топене.

Как завръщането на Ел Ниньо ще се отрази на глобалния климат и икономиката

Парадоксално, по-строгите екологични регулации също имат принос. Намаляването на замърсяването на въздуха е полезно за здравето, но същевременно премахва частици, които преди са отразявали част от слънчевата радиация обратно в Космоса.

Според учените има и промени в атмосферната циркулация, които правят топлинните куполи по-чести и по-дълготрайни.

Подготвена ли е Европа?

Краткият отговор е не.

Голяма част от европейските жилища не разполагат с климатизация. Климатик има едва в около 20% от домовете на континента.

„Жегата, която реално вреди на хората, е тази, която остава затворена в домовете им“, уточнява Тимур Доган, преподавател по архитектура в Корнелския университет.

Когато нощите остават горещи, сградите натрупват топлина ден след ден, а организмът няма възможност да се възстанови. Това увеличава риска от топлинно изтощение и топлинен удар, които могат да бъдат фатални.

„Тази жега не е неудобство. Тя е нарастваща заплаха за общественото здраве“, предупреждава Ото.

Учените смятат, че горещите вълни през май и юни може да са само началото на изключително тежко лято за Европа.

Гореща вълна носи рекордни температури в Европа

„Съществува много силен консенсус, че следващите три месеца ще бъдат необичайно топли“, казва Торн.

Според него Европа, както и голяма част от света, все още не е осъзнала напълно колко драстично се е променил климатът.

„Никъде по света няма истинска готовност за това, което предстои. Изградили сме всичко – и наистина имам предвид всичко – за един стабилен климат, с който бързо се разделяме“, предупреждава той. „Навлизаме в етапа, в който ще усетим последствията от два века изгаряне на изкопаеми горива. И гледката няма да е приятна.“