Европа е преживяла най-смъртоносното си лято заради екстремните горещини, показва ново изследване

Над 50 000 души са починали в европейските градове вследствие на екстремните горещини, обхванали континента през това лято. Това превръща 2026 г. в най-смъртоносната година по отношение на жертвите на високите температури, откакто се води статистика, показва нов анализ.

Според резултатите, публикувани в две рецензирани научни статии в списание Nature Health, приблизително две трети от смъртните случаи, или над 32 600, се дължат пряко на климатичните промени, предизвикани от замърсяването вследствие на използването на изкопаеми горива.

„Мисля, че можем с голяма увереност да кажем, че лятото на 2026 г. е било най-смъртоносното заради горещините в голяма част от Европа, откакто се води статистика“, коментира  Клеър Барнс, съавтор на изследванията и специалист по екстремни метеорологични явления и климатични промени в Имперския колеж в Лондон.

Тревожните данни се появяват само няколко седмици преди световните лидери да се съберат в Турция за годишната конференция на ООН за климата. Те идват и дни след публикуването на доклад на организацията, според който светът вече е изгубил възможността да ограничи глобалното затопляне до 1,5 градуса по Целзий спрямо прединдустриалните равнища, пише CNN. 

Светът трябва да намали емисиите с 18% до 2030 г., за да ограничи глобалното затопляне, предупреждава ООН

„Далеч сме от целта да ограничим най-тежките последици от климатичните промени. Правителствата трябва да осъзнаят, че без по-бързи и координирани действия ситуацията само ще се влошава“, предупреждава Барнс.

Европа е най-бързо затоплящият се континент, а екстремните горещини, които са най-смъртоносната форма на екстремни метеорологични явления, стават все по-трудно поносими. От края на май до края на август тази година регионът е засегнат от безпрецедентно високи температури.

Западна Европа преживява най-горещото лято в историята на метеорологичните наблюдения, като средните температури надвишават с около 2,9 градуса по Целзий стойностите за периода 1991–2020 г. В отделни дни отклоненията са значително по-големи, достигайки над 12 градуса над обичайните равнища в някои държави.

За да изчислят броя на жертвите, учените сравняват температурите през това лято в 854 града от 30 европейски държави с тези, които биха били регистрирани при отсъствие на климатични промени.

След това използват резултати от предишни рецензирани изследвания за връзката между високите температури и ежедневната смъртност, за да моделират вероятния брой починали вследствие на горещините между началото на юни и края на август.

Според авторите този метод дава оценки, които до голяма степен съответстват на данните, публикувани впоследствие от националните здравни власти.

Изчисленията показват общо 50 391 смъртни случая, свързани с високите температури, в изследваните градове, чието население представлява приблизително 40% от жителите на обхванатите държави.

Това е най-високият брой жертви за последните 26 години, като значително надвишава смъртността по време на предишните големи горещи вълни в Европа през 2022 и 2003 г.

Най-тежко засегнати са Южна и Западна Европа, но хиляди смъртни случаи са регистрирани и в традиционно по-хладните северни райони, включително Великобритания.

Светът изостава с опазването на природата преди ключовата среща COP17

Най-висока е смъртността сред хората на възраст над 85 години. Горещините обаче представляват риск за всички възрастови групи. Според анализа над 800 души между 20 и 44 години също са загубили живота си по причини, свързани с екстремните температури.

Изследването установява също, че влиянието на климатичните промени върху смъртността вследствие на високите температури става все по-осезаемо.

В началото на XXI век замърсяването от изкопаеми горива е било причина за около 40% от смъртните случаи, свързани с горещините. Днес този дял достига приблизително две трети.

Ракел Нунеш, доцент по здравеопазване и околна среда в Университета на Уоруик, която не е участвала в проучването, смята, че резултатите допълват нарастващия брой научни доказателства за смъртоносните последици от екстремните температури.

Тя припомня, че горещините често са определяни като „тих убиец“, тъй като въздействието им върху човешкото здраве невинаги е непосредствено видимо.

Особено обезпокоителна според Нунеш е високата смъртност и сред по-младите възрастови групи. По оценки на изследователите хиляди хора под 65 години са починали вследствие на високите температури.

„Докато не прекратим зависимостта си от изкопаемите горива, ще продължим да преживяваме все по-горещи и опасни лета“, предупреждава Барнс.

Това означава, че през следващите години Европа може да се сблъска с още по-висока смъртност, свързана с екстремните температури.

„Тези числа са категорично напомняне, че все по-горещите и екстремни лета оказват нарастващо въздействие върху общественото здраве“, подчертава изследователката. „Зад тази статистика стоят истински хора, които са загубили живота си, и семейства, които скърбят за тях.“