Светът трябва да намали емисиите с 18% до 2030 г., за да ограничи глобалното затопляне, предупреждава ООН
Според организацията са необходими спешни действия, за да се предотврати значително надхвърляне на климатичните цели и да се избегнат още по-тежки последици от повишаването на температурите
,fit(1001:538)&format=webp)
Светът трябва да намали емисиите на парникови газове с близо една пета през следващите четири години и с почти половината до 2045 г., за да предотврати опасно надхвърляне на международните цели за ограничаване на глобалното затопляне.
Въпреки че възможността повишаването на средната температура да бъде задържано в рамките на 1,5°C над прединдустриалните равнища вече е пропусната, все още има шанс отклонението от този праг да бъде ограничено. Това показва нов доклад на Програмата на ООН за околната среда (UNEP), цитиран от The Guardian.
Изследването, посветено на разликата между поставените климатични цели и реалните политики за намаляване на емисиите, установява, че държавите не успяват да превърнат дългосрочните си ангажименти в достатъчно ефективни краткосрочни мерки.
Глобалните въглеродни емисии изглежда са спрели да нарастват, като през 2025 г. остават приблизително на равнището от предходната година. Експертите на UNEP обаче предупреждават, че е преждевременно да се говори за достигане на пик или трайно стабилизиране. Причината е несигурната геополитическа обстановка и засиленото използване на изкопаеми горива въпреки значителното разширяване на производството на възобновяема енергия.
Според анализа съкращаване на парниковите газове с 18% до 2030 г. и с 45% до 2045 г. би осигурило добра вероятност глобалното затопляне да бъде ограничено до 1,7°C спрямо прединдустриалния период.
Дори при подобен сценарий екстремните метеорологични явления, включително рекордните горещи вълни от последните месеци, ще стават все по-чести. Предприемането на необходимите действия обаче би могло да предотврати значително по-тежки последствия.
Целта от 1,5°C вече е недостижима, но усилията не трябва да спират
Изпълнителният директор на UNEP Ингер Андерсен припомня, че правителствата са били предупреждавани в продължение на години за необходимостта от незабавни действия.
„Преди казвахме, че все още има възможност, ако положим титанични усилия, да останем в рамките на 1,5°C“, посочва тя. „Сега е ясно, че тези усилия не бяха положени. Отлагахме действията и днес вече трябва да признаем, че тази възможност е пропусната.“
Въпреки това Андерсен призовава страните да не се отказват от целта, която заема централно място в Парижкото споразумение за климата.
„Можем да направим периода на надхвърляне на този праг възможно най-кратък. Не е време да се предаваме. Въпросът е как да се върнем към целта възможно най-бързо“, подчертава тя.
Според UNEP ограничаването на продължителността и мащаба на превишението остава от решаващо значение, дори ако временното преминаване отвъд 1,5°C вече изглежда неизбежно.
Политиката на САЩ затруднява международните усилия
Под управлението на президента Доналд Тръмп Съединените щати, които са вторият най-голям източник на парникови газове в света след Китай, се оттеглят от Парижкото споразумение и предприемат действия, които заплашват да обърнат дългогодишната тенденция към намаляване на американските емисии.
Бил Хеър, изпълнителен директор на аналитичната организация Climate Analytics, смята, че всички правителства носят отговорност, но най-големите производители на изкопаеми горива трябва да предприемат особено решителни мерки.
„Време е големите производители на изкопаеми горива като САЩ и Саудитска Арабия, които осигуряват между 20% и 25% от световното производство, да престанат с политическите игри и да се изправят пред научната действителност“, отбелязва той.
По думите му тези държави пренебрегват климатичната криза, въпреки че собствените им граждани все по-често са засегнати от екстремни горещини, горски пожари и други последствия.
„В момента те гледат пожара, отричат съществуването му и наливат още бензин в него“, коментира пред The Guardian Хеър.
Според анализа на UNEP непреклонната позиция на Вашингтон вероятно е повлияла и на ангажиментите на други държави.
На климатичната конференция COP30 в Бразилия през ноември миналата година правителствата трябваше да представят нови планове за намаляване на парниковите газове съгласно Парижкото споразумение. Поетите обещания обаче се оказват значително по-слаби от необходимото.
Настоящите политики водят към затопляне от 2,8°C
Прогнозите на UNEP показват, че дори всички актуализирани национални ангажименти да бъдат изпълнени, средната глобална температура ще се повиши с 2,6°C спрямо прединдустриалните равнища. Подобен сценарий би застрашил условията за живот в обширни части на планетата.
Реално прилаганите политики изостават още повече от обещанията. Ако държавите продължат по сегашния курс, затоплянето може да достигне 2,8°C.
Експертите изчисляват, че всеки пет години, през които парниковите емисии се задържат на настоящите равнища, добавят приблизително 0,1°C към прогнозираното повишаване на температурата.
Учените предупреждават и за друг риск. Колкото повече глобалното затопляне надхвърля прага от 1,5°C, толкова по-голяма става вероятността от достигане на критични точки в климатичната система, след които могат да настъпят резки и потенциално необратими промени.
Въпреки бързото развитие на технологиите за възобновяема енергия правителствата все още не предприемат достатъчно решителни действия за намаляване на зависимостта от изкопаемите горива. Производството на слънчева и вятърна енергия нараства значително по-бързо от първоначалните очаквания, но политическите мерки за ограничаване на емисиите продължават да изостават от технологичния напредък.
Забавяне на научните оценки създава допълнителна несигурност
Недостатъчните национални ангажименти трябва да бъдат преразгледани чрез механизма на Парижкото споразумение, известен като „глобална равносметка“ (global stocktake). Следващата оценка на напредъка е насрочена за 2028 г.
Този процес обаче също е изправен пред затруднения.
Тази седмица Междуправителственият панел по изменение на климата (IPCC) към ООН не успява да договори график за публикуването на следващия си доклад преди глобалната равносметка. Това би могло да лиши правителствата от възможността да оценят постигнатото въз основа на най-новите научни данни.
Йохан Рокстрьом, директор на Потсдамския институт за изследване на въздействието върху климата и един от водещите климатолози в света, предупреждава, че разногласията около сроковете за научните доклади не бива да забавят действията на държавите.
„Ако всички настоящи национални ангажименти бъдат изпълнени, се очаква глобалните емисии да достигнат приблизително 50 гигатона въглероден диоксид еквивалент годишно до 2035 г., когато би трябвало да бъдат под 35 гигатона“, обяснява той.
Според Рокстрьом научните доказателства вече са достатъчно категорични.
„Преодоляването на тази разлика е въпрос на политически действия, а не на липса на научни доказателства“, подчертава климатологът.
Сред мерките, които UNEP определя като особено ефективни за бързо ограничаване на затоплянето, е намаляването на емисиите на метан.
Този парников газ има около 80 пъти по-силно затоплящо въздействие от въглеродния диоксид в краткосрочен план, поради което ограничаването му би могло да допринесе съществено за забавяне на климатичните промени.
&format=webp)
,fit(334:224)&format=webp)
,fit(334:224)&format=webp)
&format=webp)
)
,fit(334:224)&format=webp)
,fit(334:224)&format=webp)
,fit(334:224)&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)