През 2025 г. реките по света са преживели една от най-сухите си години за последните повече от три десетилетия, показва мащабно изследване на глобалните водни ресурси.

Оценката на Световната метеорологична организация (СМО) за глобалния воден цикъл разкрива сериозно намаляване на водните запаси на планетата. Количеството прясна вода на и под земната повърхност – включително в подпочвените води, езерата, реките, снега, леда, почвата и растенията – е било с 42% под обичайните нива през миналата година.

Климатичната криза и свързаните с нея екстремни метеорологични явления правят водния цикъл все по-непостоянен и труден за прогнозиране. От топенето на ледниците и продължителните суши до внезапните наводнения реките все по-често преминават между крайности – твърде малко или прекалено много вода.

През последните седем години делът на реките с нормален отток е най-ниският от 1991 г. насам. През 2025 г., която е сред най-топлите години в историята на измерванията, само около една трета са били в обичайните граници.

Рекордно ниските води вече спират реактори, намаляват производството на електроенергия и вдигат рязко цената на товарния транспорт

Пресъхващите реки се превръщат в икономически риск за Европа

В същото време в 36% от площта на речните басейни по света оттокът е бил под или значително под нормата, а при 21% стойностите са били над или значително над обичайните. Данните на СМО се основават на симулации от 13 глобални хидроложки модела, използващи данни от метеорологични наблюдения. .

„Изчерпваме тези запаси. Количеството вода, съхранявано на сушата в световен мащаб, намалява от 2014–2016 г. насам – устойчива тенденция, която продължава вече десетилетие“, предупреждава генералният секретар на СМО Селесте Сауло, цитиран от The Guardian. 

През миналата година всички 19-те основни ледникови региона в света са загубили ледена маса за четвърта поредна година. Загубите на ледена маса са най-големите от 90-те години насам, като най-тежките са регистрирани през последните години. 

Само през 2025 г. са загубени около 400 гигатона лед, което е повишило глобалното морско равнище с 1,1 мм. 

Анализът обхваща целия воден цикъл – речния отток, подпочвените води, изпарението и транспирацията от растенията, водните запаси на сушата, снега и леда.

Според директора по хидрология в СМО Уейн Дженкинсън резултатите трябва да бъдат възприети като призив за действие на фона на продължаващото намаляване на водните ресурси.

„Трябва да удвоим усилията си, за да подобрим разбирането си за водните ресурси в световен мащаб“, призова той. „За това са необходими повече събиране и споделяне на данни. Именно така можем да разширим знанията си и да защитим живота и благосъстоянието на хората.“

Докладът излиза в момент, когато реките по света са подложени на едновременното въздействие на сушите, предизвикани от климатичните промени, замърсяването и прекомерното използване на водните ресурси. Последиците за речните системи пряко засягат хората, икономиката и производството на енергия.

През това лято например рекордно ниските нива на Дунав предизвикаха безпрецедентна енергийна криза в Унгария и Румъния. Почти всички ядрени реактори в двете страни с изключение на един трябваше да бъдат спрени, тъй като водата в реката не беше достатъчна за охлаждането им.

Рекордно ниските водни нива принудиха Румъния да спре единствената си АЕЦ и създадоха риск от режим на тока в Молдова

Пресъхващият Дунав разкрива уязвимостта на ядрената енергетика в Европа

Мисисипи, който е основен източник на вода за 50 американски общини, също е изправен пред множество заплахи. Химическото замърсяване допринася за образуването на зони с критично ниски нива на кислород в Мексиканския залив, покачването на морското равнище ускорява загубата на влажни зони и навлизането на солена вода, а периодичните суши допълнително натоварват речната система.

Големи африкански реки като Нил, Нигер и Замбези са засегнати от сериозно замърсяване и предизвикани от климатичните промени суши, които понижават водните нива и увреждат местните екосистеми.

В Англия нито една река не отговаря едновременно на изискванията за добро екологично и химическо състояние. Водните системи там са под натиск от замърсяване с отпадъчни води и вещества от земеделието, т.нар. вечни химикали и прекомерно водочерпене.

Изследването на СМО показва, че заплахите за реките продължават, а в някои случаи се задълбочават. През 2025 г. за седма поредна година речните басейни с нормални условия са ясно малцинство – между 34% и 38%. За сравнение, през референтния период 1991–2020 г. средният им дял е 46%.

През петте години, обхванати от анализите на СМО – от 2021 до 2025 г. – трайно по-нисък от обичайния речен отток е регистриран в големи части от басейните на Амазонка и Ла Плата, Северна Америка, Централна и Източна Африка, Централна Азия и Близкия изток.

През 2025 г. стойности под или значително под нормата са отчетени в големи части от Северна Америка, басейните на Ла Плата и Сао Франсиско в Южна Америка, Източна Европа, Близкия изток и Централна Азия.

През всяка от последните пет години националните метеорологични и хидроложки служби по света са регистрирали рекордни наводнения и суши. На някои места времето между отделните екстремни явления вече не е достатъчно за възстановяване.