Италия предприе безпрецедентна мярка, като обяви най-високо ниво на здравна тревога във всички големи градове поради високите температури в четвъртък.

Унгария изгаси осветлението на някои от най-известните си сгради с цел икономия на енергия, тъй като горещата вълна продължава да обхваща големи части от Европа.

Континентът, който се затопля най-бързо в света, беше опустошен от рекордна жега и горски пожари това лято, като Франция и Испания бяха особено тежко засегнати през последните седмици, отбелязва агенция Reuters.

Оттогава фокусът на горещата вълна се премести на изток, като температурите в Австрия достигнаха национални рекорди тази седмица с връх от 41,2 градуса в сряда.

От климатични убежища и алармени гривни в Испания до охлаждане с езерна вода в Швейцария – европейските столици ускорено търсят решения срещу новата климатична реалност, докато броят на жертвите и икономическите щети продължава да расте

Рим свиква с „карибския климат“, Атина следи пожари от Космоса: Как Европа се адаптира към 40°C

Италия е под здравен риск за цялото население

В последните години Италия е свикнала с горещите лета, но червеният код за тревога, обявен от Министерството на здравеопазването, обхваща територията от Палермо в южната Сицилия до Болцано в планинския север.

Такова предупреждение сигнализира за потенциална здравна извънредна ситуация, при която продължителните високи температури представляват сериозен риск за здравето на цялото население.

В северозападния град Генуа жителите на възраст над 65 години могат да се спасят от жегата, като посещават безплатно музеи и библиотеки в най-горещите часове на деня този месец. Рим удължи с 10 дни, до 14 август, програмата за безплатни прожекции в климатизирани киносалони.

Тъй като нивата на реките са на исторически ниски стойности, регионът Пиемонт със столица Торино, обяви извънредно положение поради сушата и риска от горски пожари, допълва още Reuters.

Идеята цели да даде възможност на хората без климатик вкъщи да се разхладят и да помогне за преодоляване на изолацията чрез социални контакти, отдих и културни дейности

The Big Chill: Рим предлага безплатно кино в жегата – но само за местни жители

Унгария и Румъния пестят осветление заради пресъхващите води на река Дунав

На този фон Унгария изключи декоративното и осветление във всички държавни институции през нощта, включително в сградата на Парламента и Верижния мост в Будапеща с цел икономия на енергия.

Рекордно ниските нива на река Дунав принудиха страната да спре до голяма степен единствената атомна електроцентрала, която използва реката за охлаждане, което доведе до предел капацитета за електроснабдяване.

Рекордно ниските води вече спират реактори, намаляват производството на електроенергия и вдигат рязко цената на товарния транспорт

Пресъхващите реки се превръщат в икономически риск за Европа

В четвъртък Румъния се състезаваше с времето, за да потопи четири баржа с камъни в река Дунав, в опит да отклони вода към единствения си действащ ядрен реактор и да осигури още няколко дни експлоатация на фона на ограниченото електроснабдяване.

Рекордно ниските нива на водата, използвана за охлаждане на турбините на реактора, вече спряха един реактор, а властите предприеха безпрецедентни мерки, за да поддържат в експлоатация другия, включително взривяване на скална преграда по-рано тази седмица.

Правителството е подготвило система за поетапно прекъсване на електрозахранването за промишлените потребители с предварително предупреждение, ако се наложи, заяви в четвъртък министър-председателят Илие Болоян, като добави, че не се очакват такива прекъсвания в следващите 5-7 дни или докато ядреният реактор работи.

Корабният транспорт също е затруднен от безпрецедентно ниските нива на реката. Плавателните съдове са принудени да намалят значително товарите си, за да избегнат засядане, което прави превоза много по-бавен и по-скъп

Пресъхналият Дунав подари на българските археолози кости от мамут, но затвори цяла АЕЦ в Унгария

Двата реактора, експлоатирани от румънската „Нуклеалектрика“ отговарят за една пета от производството на електроенергия в страната.

Водноелектрическите централи също страдат от сушата, а вносът на енергия е ограничен поради сходни условия в съседните държави.

Взривът и изкопаването на речното корито спечелиха време, но представител на „Нуклеалектрика“ заявява, че компанията може да спре единствения работещ реактор след пет до шест дни, освен ако потъналите баржи не проработят.

Румъния разчита на комбинация от газ, въглища, водна ядрена енергия и възобновяеми източници за производство на електроенергия, но се нуждае от милиарди евро инвестиции, за да замени остаряващите съоръжения и да ускори развитието на акумулаторните батерии и междусистемните връзки, допълва Reuters.

Лятото, белязано от екстремни климатични явления и натоварване на инфраструктурата, подтикна бизнеса и политиците към мерки. Eurostar се подготвя за безпрецедентната жега с влаков парк, проектиран да издържа на супер високи температури

Готови за 55 °C: Планът на Европа да се защити от „тиха катастрофа“

Туристите в Босна се стичат в пещера с постоянна температура 11 °C

В Босна туристите търсят убежище от жегата в постоянно прохладните температури на пещерата Ветреница, включена в списъка на ЮНЕСКО, за да избягат от 40 °C навън.

Wikimedia Commons

Ветреница или „вятърна пещера“, се намира в южната част на Босна и Херцеговина, на около 25 км северно от Дубровник, където ежедневно пристигат круизни кораби с хиляди посетители.

Броят им в пещерата обаче е ограничен поради чувствителността на околната среда. Постоянната ѝ температура от 11 °C я е превърнала в убежище както за биологичното разнообразие, така и за туристите.

Групи от максимум 80 посетители наведнъж изследват част от 7,5-километровия лабиринт от тъмни коридори и просторни зали, където според легендата феите са танцували чак до Адриатическо море.

Давор Бакович, директор на публичната институция „Ветреница“, която управлява пещерата, заявява, че все по-интензивните горещи вълни са увеличи двойно миналогодишните 21 000 посетители през летните месеци.

Той посочва, че „Ветреница“ работи съвместно с научни организации, за да се опита да защити биоразнообразието на пещерата, която е дом на стотици организми. Най-известният от тях е Proteus anguinus – европейският пещерен саламандър, който може да доживее до 100 години.