Пресъхналият Дунав подари на българските археолози кости от мамут, но затвори цяла АЕЦ в Унгария

Европейското лято, белязано от изключителна жега и суша, доведе някои от реките до рекордно ниски нива, разкривайки отдавна потънали реликви – от кости на древни животни до вековни корабни останки, отбелязва CNN.

Водещата световна новинарска медия акцентира върху находката от българската територия на Дунав, считана за кости на мамут. Те бяха открити в сряда в коритото, след като водата спадна до рекордно ниски нива.

Директорът на Регионалния исторически музей в Русе заявява, че находката се състои от долна челюст, бивни и вероятно едно ребро. Костите ще бъдат подложени на изследвания, за да се потвърдят хипотезите на учените.

На хърватска територия Дунав пресъхващата река разкри останките на товарния кораб „Фултън“, превозвал въглища и потънал през 1937 г. А в коритото ѝ в Сърбия откриха останките на потънал нацистки военен кораб.

Европа е разтърсена от поредица от екстремни, рекордни горещи вълни, за които учените са категорични, че са станали по-интензивни поради предизвиканата от човека климатична криза, отбелязва CNN.

Горещото време не само подготви земята за опустошителните горски пожари на континента, но и оказва огромен натиск върху водните му източници.

Бурните реки са се превърнали в тънки струйки, огромни участъци от изсъхналите корита сега са оголени, а кризата засяга всичко – от корабоплаването и туризма до достъпа до вода и производството на енергия.

Там, където има бобри, огънят губи силата си

Нивото на водата в някои участъци от Дунав – втората по големина река в Европа, която преминава през 10 държави, е спаднало до безпрецедентно ниски нива.

В Будапеща, столицата на Унгария, националната служба по водите отчете в сряда ниво на водата в Дунав от 9 инча, с което беше счупен предишният рекорд от 13 инча през 2013 г. На хоризонта не се очертава облекчение, като за следващите дни в региона не се прогнозират значителни валежи.

Това оказва сериозно влияние върху енергетиката.

В неделя премиерът Петер Мадяр обяви спирането на АЕЦ „Пакш“, за пръв път от 44 години, заради прекалено ниското равнище на реката, предаде AFP, цитирана от БТА. „Поради новото спадане на нивото на водите на Дунав, една от двете последни производствени единици на атомната централа „Пакш“ ще бъде спряна в 1:30 сутринта“, съобщи той преди планираното спиране като допълни: „С това производството на централата ще падне до едва 240 мегавата. Тя ще бъде напълно спряна за първи път от 44 години“.

Разположена на около 100 км южно от Будапеща, централата Пакш осигурява около 40% от годишното производство на електроенергия в Унгария. Водата от Дунава се използва за охлаждане на съоръжението.

Готови за 55 °C: Планът на Европа да се защити от „тиха катастрофа“

Корабният транспорт също е затруднен, като товарните кораби са принудени да намалят значително товарите си, за да избегнат засядане, което прави превоза много по-бавен и по-скъп.

Намалелите нива на реките засягат и туризма, като принуждават някои речни круизи да отменят или променят маршрути. Във вторник круизен кораб заседна на пясъчен банк в българския участък на Дунав, допълва CNN.

Други водни басейни по целия континент също страдат.

Езерото Бренец на границата между Швейцария и Франция, което е голяма туристическа атракция, практически е пресъхнало, тъй като нивото в река Дуб, която го захранва, е спаднало. Лодките лежат заседнали на оголеното дъно на езерото.

„Жегата изсушава почвата, изчерпва реките и увеличава търсенето на вода. Това е отпечатъкът на променящия се климат“, заявява пред CNN Хана Клоук, професор по метеорология и климатични науки в Университета в Рединг, Великобритания. „Такива лета се превръщат в нещо обичайно и ще продължават да се влошават, докато изгаряме изкопаеми горива. Това е чистата физика“, допълва ученият.