През септември 2024 г. спешните отделения в италианския град Фано се сблъскват с необичаен медицински случай: няколко пациенти постъпват с мистериозни симптоми, сред които обрив по ръцете и краката, висока температура, гадене и стомашно-чревни проблеми.

След серия изследвания резултатите показват неочаквана диагноза: денга – вирусна инфекция, пренасяна от комари и обичайна за тропическите региони.

Тревожно е, че никой от заразените не е пътувал наскоро до рискови държави. Общото между тях е посещение на конкретен квартал във Фано, разказва WIRED.

Поради климатичните промени и повишаващите се температури в Европа, инвазивни видове комари разширяват своя хабитат и пренасят патогени, с които европейците досега се сблъскваха основно при междуконтинентални пътувания.

Ситуацията във Фано не е първият случай на локално предаване на денга в континентална Европа, но е значително по-мащабна: между средата на август и средата на октомври 2024 г. са регистрирани 199 случая. През последните години редица европейски държави съобщават за огнища и на други вируси, пренасяни от комари, включително Западнонилска треска и чикунгуня – болезнено заболяване, причиняващо подуване на ставите.

Изследователите очакват тази тенденция да се задълбочава с напредването на глобалното затопляне.

Основният виновник: Азиатският тигров комар

Според експертите, основният вектор на тези заболявания в момента е Aedes albopictus, известен като азиатски тигров комар. За разлика от много други видове, този комар е активен и хапе както през деня, така и през нощта.

Рикардо Морети, старши изследовател в Италианската национална агенция за нови технологии, енергетика и устойчиво икономическо развитие (ENEA), обяснява пред изданието, че тигровият комар вече има установени популации в цяла Европа, особено в южните части, и се очаква да продължи миграцията си на север.

Видът е най-активен при температури между 20 и 30 градуса по Целзий, но може да оцелее и при около 10 градуса.

„Това означава, че в момента вече са налице условия, които биха позволили разпространението на азиатския тигров комар дори и в страни като Англия“, коментира Морети.

В Северна Европа подходящите условия се наблюдават само през най-топлите месеци, докато в страни като Гърция сезонът на комарите е значително по-дълъг – възрастни екземпляри се срещат до декември, а нови се появяват още през март.

В момента случаите на болести, предавани от комари в Европа, достигат пика си в края на лятото. Това съвпада с пика на популацията на насекомите и със завръщането на хората от летните почивки. Механизмът е следният: турист несъзнателно внася вируса от чужбина, бива ухапан от местен тигров комар, който след това предава инфекцията на други хора.

Ако сезонът на комарите се удължи, рискът тропически заболявания като денга да станат ендемични в някои части на Европа значително нараства.

Разлика дори от няколко градуса е критична. Проучване, ръководено от Сандип Тегар от Британския център за екология и хидрология, установява, че тигровите комари могат да предават вируса на чикунгуня при едва 14°C, а не при 16°C, както се смяташе досега.

Екстремните горещини също оказват влияние. Температури над 35°C са пагубни за тигровия комар. Според Фредерик Бартумеус, еколог в испанския изследователски център CEAB, райони в Южна Франция и Испания, засегнати от тежки горещи вълни и суша, всъщност отчитат спад в популациите през този сезон.

Валежите също са важен фактор – липсата им унищожава местата за размножаване, но прекомерните дъждове могат да отмият ларвите, допълва Фелипе Колон Гонзалес, технологичен ръководител и експерт по климат и инфекциозни болести в здравната фондация Wellcome.

Контролът върху популациите е възможен чрез иновативни подходи, ако мерките се приложат своевременно.

Екипът на ENEA в Италия наскоро провежда експеримент за контрол на популацията чрез освобождаване на над един милион репродуктивно несъвместими мъжки комари, при което женските снасят стерилни яйца. Проектът е реализиран с подкрепата на програмата Debug на Google, която е отгледала насекомите в специализирана биофабрика в Маями и ги е транспортирала до Италия, пише още WIRED.

Пълното елиминиране на комарите е невъзможно, затова фокусът трябва да бъде върху изграждането на устойчиви здравни системи. Според Колон Гонзалес, реалната готовност зависи не само от прогнозирането на огнищата, но и от способността на общественото здравеопазване да реагира ефективно. В това отношение Европа има сериозно предимство благодарение на надеждните си информационни и здравни системи.

Европейските граждани и бизнеси ще трябва да се адаптират към новата реалност, като интегрират предпазни мерки, типични за тропиците – поставяне на мрежи против комари, редовно отстраняване на застояла вода и използване на репеленти.

Заплахата обаче продължава да се развива.

Още един инвазивен вид – Aedes aegypti (жълтотрескав комар) – вече създава популации в Кипър и португалския архипелаг Мадейра. Макар да е по-малко устойчив на студ от тигровия комар, той пренася жълта треска, денга, чикунгуня и Зика и често се разпространява на север чрез товарни превози. Наскоро е засечен дори на бензиностанция в Люксембург.