Международният съд на ООН призна Мианмар за отговорна за геноцида срещу мюсюлманското малцинство рохинджа
Историческото решение е свързано с масовите убийства, сексуалното насилие и принудителното разселване на стотици хиляди хора през 2017 г. и може да повлияе на други международни дела за геноцид
,fit(1001:538)&format=webp)
Най-висшият съдебен орган на ООН постанови в четвъртък, че убийствата на хиляди хора и широко разпространеното сексуално насилие, извършени от силите за сигурност на Мианмар срещу мюсюлманското малцинство рохинджа през 2017 г., представляват геноцид, извършен с участието на държавата.
Решението идва седем години след завеждането на делото от Гамбия, чието население е предимно мюсюлманско. Това е едва четвъртият случай след Холокоста, в който международен съд установява, че са изпълнени правните критерии за доказване на геноцид, и първият, при който Международният съд на ООН признава държава за отговорна за подобно престъпление, пише Reuters.
„Съдът установява, че силите за сигурност на Мианмар са убили хиляди цивилни рохинджа, извършили са широко разпространени актове на сексуално насилие, както и прояви на изключителна жестокост срещу деца, и са нападали бягащи представители на общността“, посочи председателстващият съдия Юджи Ивасава при прочитането на решението.
Магистратите заключиха, че Република Съюз Мианмар е извършила геноцид срещу общността рохинджа в северната част на щата Ракхайн.
Съдиите установиха, че по време на т.нар. операции за прочистване армията на Мианмар е извършвала масови екзекуции на мъже и момчета, системни изнасилвания и сексуално насилие срещу жени от общността рохинджа, както и е опожарила или разрушила стотици села. Военните активно са разпространявали и реч на омразата, насочена срещу това малцинство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Международните съдилища сравнително рядко установяват извършването на геноцид, най-вече заради изискването да бъде доказано конкретно намерение за унищожаване, изцяло или частично, на национална, етническа, расова или религиозна група.
Очаква се постановеното от Международния съд на ООН решение да има последици далеч извън Мианмар, включително за делото, заведено от Южна Африка през 2023 г., в което Израел е обвинен в геноцид в Ивицата Газа.
Това е първото значимо произнасяне на съда от повече от десетилетие относно прилагането на Конвенцията за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид от 1948 г. Правни експерти ще анализират подробно мотивите, за да установят как магистратите са оценили отговорността на държавата за предполагаеми международни престъпления.
И Израел, и Мианмар отхвърлят обвиненията в геноцид, като поддържат, че военните им сили са реагирали правомерно на нападения от въоръжени групировки.
Постановлението представлява значителна правна победа за Гамбия. Съдът призна Мианмар за отговорна за геноцид, извършен по време на военна офанзива, принудила най-малко 700 000 мюсюлмани рохинджа да напуснат страната, в която мнозинството от населението изповядва будизма.
Съставът от 15 съдии заключи, че единственото разумно обяснение за действията на Мианмар е намерението да бъде унищожена значителна част от защитената група, а именно населението рохинджа в северната част на щата Ракхайн. По този начин е изпълнен правният критерий за установяване на геноцид.
Съдът постанови също, че Мианмар е длъжна да изплати обезщетения на пострадалите представители на общността за извършените нарушения, като конкретният им размер ще бъде определен на по-късен етап.
Освен това страната трябва да осигури безопасното и достойно завръщане на разселените рохинджа по домовете им, както и събирането на семействата, разделени вследствие на неправомерните действия на държавата.
Досега международни съдилища са признавали извършването на геноцид само в три други случая – масовите убийства в Руанда през 1994 г., клането в Сребреница в Босна през 1995 г. и зверствата на Червените кхмери в Камбоджа в края на 70-те години на миналия век.
Макар решенията на Международния съд на ООН, който разглежда спорове между държави и предполагаеми нарушения на международни договори, да са окончателни, институцията разполага с много ограничени възможности да наложи изпълнението им.
Той се различава от Международния наказателен съд, който преследва отделни лица за военни престъпления, престъпления срещу човечеството и геноцид и може да налага наказания лишаване от свобода.
&format=webp)
&format=webp)
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)