Доналд Тръмп, Си Дзинпин и Владимир Путин приключиха първата по рода си тристранна среща между лидерите на САЩ, Китай и Русия. Разговорите в китайския град Шънджън продължиха около 90 минути, надхвърляйки първоначално предвидения един час.

Тримата обсъдиха ядреното разоръжаване и войната в Украйна, като конфликтът с Иран също беше сред предварително обявените теми. Към приключването на срещата обаче нямаше съобщение за конкретни договорености или съвместна декларация.

Преговорите се проведоха при закрити врата в правителствената резиденция Kylin Villa, в покрайнините на Шънджън, където тримата президенти се събраха в рамките на срещата на върха на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество.

Още преди разговорите Тръмп определи събитието като успех, а при откриването му заяви:

„Наистина пишем история.“

Американският президент подчерта, че трите държави носят особена отговорност за международната сигурност и трябва да поддържат открит диалог въпреки различията си.

„Никой мир не е бил постигнат чрез отказ от възможности за диалог“, каза той.

За Вашингтон основният приоритет беше контролът върху ядрените оръжия. Тръмп заяви, че САЩ, Русия и Китай имат уникална възможност да работят за намаляване на ядрените арсенали и риска от тяхното използване.

Той призна обаче, че разоръжаването ще бъде трудно, защото държавите, които вече притежават ядрени оръжия, не са склонни да се отказват от тях.

Залогът е значителен. През февруари изтече договорът „Нов СТАРТ“, който ограничаваше стратегическите ядрени арсенали на САЩ и Русия. Тръмп настоява за ново споразумение с участието на Китай.

Пекин обаче разполага с далеч по-малък ядрен арсенал. Според оценки, цитирани от Associated Press, Китай има над 600 ядрени бойни глави срещу повече от 5000 в запасите на всяка от двете други държави. Тази разлика е съществена пречка пред евентуално тристранно споразумение.

Тръмп първо разговаря с Путин, след това със Си

Преди историческата среща американският президент проведе отделни разговори с двамата си колеги.

Първо той се срещна с Владимир Путин в рамките на непланиран предварително двустранен разговор, продължил около 35–40 минути.

Тръмп приветства руския президент като свой приятел и подчерта, че двамата поддържат добри отношения от години.

„Мисля, че от това могат да произлязат много хубави неща или поне да поставим началото им“, заяви той.

Според съветника на Кремъл Юрий Ушаков основната тема е била войната в Украйна. Двамата обсъдили и двустранните отношения, но разговорът не завършил с конкретни публични договорености.

Ушаков определи срещата като подготвителна за последвалите тристранни преговори. По информация на руската агенция ТАСС Путин я е напуснал в „отлично настроение“.

След това Тръмп е разговарял със Си Дзинпин. Срещата беше насочена към отношенията между двете най-големи икономики, търговските им противоречия и възможностите за сътрудничество по международните конфликти.

Американският президент отново заложи на личните отношения.

„Имаме много специални отношения и мисля, че докато двамата със Си сме начело, никога няма да имаме проблем“, заяви той.

Тръмп изрази надежда, че Вашингтон и Пекин могат да помогнат за прекратяването на войната между Русия и Украйна.

Двамата обсъдиха и ситуацията около Иран. Американският президент посочи, че САЩ и Китай имат общ интерес от възстановяването на свободното преминаване на енергийни суровини през Ормузкия проток и предотвратяването на придобиването на ядрено оръжие от Техеран.

За Китай прекъсванията на корабоплаването през протока са особено чувствителен въпрос заради зависимостта на страната от вносни енергийни ресурси.

Пекин постави условията си за отношенията със САЩ

След двустранната среща китайската държавна агенция Синхуа представи разговорите като положителни и конструктивни.

Според китайската версия Си е заявил, че отношенията между Пекин и Вашингтон остават като цяло стабилни и се развиват в положителна посока.

Той е призовал двете държави да разширяват областите на сътрудничество и да ограничават спорните въпроси, преди те да прераснат в сериозни конфликти.

Най-чувствителната тема отново е била Тайван.

Си е предупредил Вашингтон да продължи да взема „правилните решения“, за да избегне сериозно влошаване на отношенията с Пекин.

Синхуа приписва на Тръмп и изявление, че САЩ не подкрепят независимостта на Тайван. Това твърдение е част от официалния китайски преразказ на срещата и не беше потвърдено самостоятелно от американската страна.

Двамата лидери са обсъдили и търговията на фона на продължаващите американски ограничения върху достъпа на китайски компании до модерни полупроводници.

Си е настоял за по-тясна комуникация по икономическите въпроси, а в областта на изкуствения интелект е предложил координация за ограничаване на рисковете и запазване на човешкия контрол върху технологията.

Конкретно ново търговско споразумение не беше обявено. Това е важно, тъй като настоящото търговско примирие между САЩ и Китай трябва да изтече през януари 2027 г., а двете държави продължават да спорят за митата, технологичния износ и достъпа до стратегически суровини.

### Какво предложи Си на тримата лидери

След двустранните разговори Тръмп, Си и Путин се събраха на общата маса.

Китайският президент нарече срещата събитие с „историческо значение“ и представи четири принципа за отношенията между големите сили.

Първият е ненамеса във вътрешните работи на другите държави и уважение към избраните от тях политически системи.

Вторият е мирно съвместно съществуване и предотвратяване на използването на ядрени оръжия. Според китайските държавни медии Си е призовал за пълната им забрана и унищожаване.

Третият принцип засяга икономиката. Китайският лидер предложи трите държави да използват взаимните си предимства: природните ресурси на Русия, производствения капацитет на Китай и огромния потребителски пазар на САЩ.

Той се обяви срещу прекъсването на производствените вериги и икономическото разделение между големите сили.

Четвъртото предложение беше за редовни срещи на високо равнище и насърчаване на преговорите между държавите, участващи в международни конфликти.

От своя страна Путин постави акцент върху историческата роля на трите страни.

Руският президент заяви, че като победители във Втората световна война Русия, Китай и САЩ носят обща отговорност за международния мир и сигурност.

Според него трите държави могат да допринесат за глобалната стабилност чрез сътрудничество, основано на взаимно уважение, равнопоставеност и баланс на интересите.

Путин посочи и общите интереси при уреждането на регионалните конфликти, включително войната в Украйна.

За Москва участието в подобен формат има и дипломатическо значение. То поставя Путин на една маса с лидерите на САЩ и Китай въпреки западните усилия за изолация на Русия след нахлуването ѝ в Украйна.

Европа остана извън преговорите за Украйна

Докато тримата лидери разговаряха в Шънджън, европейските съюзници на Украйна организираха отделна среща в Берлин.

В нея участват лидерите на Германия, Франция, Великобритания, Италия и Полша, генералният секретар на НАТО Марк Рюте и украинският президент Володимир Зеленски.

Към разговорите се присъединяват и американските представители Стив Уиткоф и Джаред Къшнър.

Срещата на т.нар. „Коалиция на желаещите“ беше организирана на фона на нарастващите опасения, че Вашингтон, Москва и Пекин могат да обсъждат бъдещето на Украйна и европейската сигурност без прякото участие на засегнатите държави.

Германски представители обясниха, че графикът е съобразен със срещата в Китай, така че европейските лидери да могат бързо да реагират на евентуални решения.

Основният въпрос в Берлин са надеждните и правно обвързващи гаранции за сигурността на Украйна, които трябва да влязат в сила при евентуално прекратяване на огъня.

Зеленски заяви, че очаква да получи от американските представители информация за разговорите на Тръмп в Китай.

Великобритания междувременно обяви нова военна помощ за Киев, включваща над 1000 ударни дрона с голям обсег. Част от тях могат да поразяват цели на повече от 1000 километра от фронтовата линия.

Британският премиер Анди Бърнам подчерта, че Лондон остава ангажиран с украинската отбрана и постигането на справедлив и траен мир.

Само ден по-рано Европейската комисия предложи нов заем от 45 млрд. евро за Украйна, който да помогне за покриването на финансовите ѝ нужди през следващата година.

Историческа среща, но какво следва?

Разговорите в Шънджън вече предизвикаха сравнения с конференцията в Ялта през 1945 г., когато лидерите на САЩ, Великобритания и Съветския съюз обсъждат следвоенното устройство на Европа.

Подобна аналогия обаче засега е по-скоро отражение на политическите опасения около срещата, отколкото на постигнати договорености.

Остават сериозни противоречия между трите държави: от бъдещето на Украйна и войната с Иран до ядрените арсенали, търговията и Тайван.

Москва предварително изрази надежда за съвместна декларация, но такава не беше представена непосредствено след края на разговорите.

След около час и половина зад закрити врата американската делегация напусна резиденцията Kylin Villa, а Тръмп се отправи към САЩ.