Новият заем от 45 млрд. евро за Украйна поставя ЕС пред въпроса кой ще поеме финансовата тежест
Брюксел планира да осигури средствата чрез общ европейски дълг, но разходите за лихви, възраженията на четири държави членки, сред които и България, и несигурността около изплащането на заема усложняват преговорите
,fit(1001:538)&format=webp)
„Европейският съюз остава непоколебим в ангажимента си да подкрепя Украйна както по време на войната, така и в мирно време“, заяви Урсула фон дер Лайен при представянето на нов заем в размер на 45 млрд. евро, предназначен да помогне на страната да се справи с нарастващия бюджетен дефицит вследствие на войната.
„Смятаме, че това е най-добрият начин да осигурим на Украйна силна позиция на масата за преговори“, подчерта председателят на Европейската комисия в сряда.
Украинският президент Володимир Зеленски публично ѝ благодари, като отбеляза, че „силната подкрепа за Украйна е най-ясният сигнал към Русия, че тази война трябва да приключи“.
Заемът все още трябва да получи одобрението на европейските лидери, но необходимостта от допълнително финансиране става все по-неотложна. Непрекъснатите руски въздушни удари увеличават разходите на Киев и задълбочават зависимостта му от чуждестранна помощ.
Същевременно правителствата в ЕС се опасяват от обществената реакция срещу отпускането на нови средства за Украйна в момент на високи енергийни сметки, ограничени бюджети и нарастващо недоволство сред гражданите. В крайна сметка финансовата тежест на новите ангажименти ще бъде поета от европейските данъкоплатци, пише Euronews.
Защо е необходим нов заем?
През декември миналата година лидерите на ЕС постигнаха споразумение за заем от 90 млрд. евро, който да покрие военните и финансовите нужди на Украйна през 2026 и 2027 г.
Финансирането, което продължава да се предоставя, беше планирано въз основа на предположението, че войната на Русия ще приключи през 2026 г. Вместо това Москва засили атаките си с цел да направи зимните условия в Украйна още по-тежки и допълнително да отслаби икономиката на страната.
Продължаващите удари нарушават стопанската дейност, нанасят щети на енергийната система и ограничават възможностите на Киев да събира бюджетни приходи. Блокадата в Черно море, което е жизненоважен търговски маршрут за украинските земеделски производители, допълнително усложнява ситуацията.
В резултат на разрушенията в бюджета на Украйна за 2027 г. се очертава недостиг от 70 млрд. евро. По време на срещата на върха през октомври европейските лидери бяха запознати с положението от Зеленски и се договориха да предприемат мерки.
Защо сумата е 45 млрд. евро?
Размерът на новия заем отразява разпределението на финансовата тежест между ЕС и неговите съюзници.
Миналата година блокът пое ангажимент да покрие две трети от прогнозните нужди на Украйна, оценени на 135 млрд. евро. Така беше определен първоначалният заем от 90 млрд. евро.
Сега се прилага същият подход. Новите 45 млрд. евро ще осигурят приблизително две трети от бюджетния недостиг от 70 млрд. евро, а останалите 25 млрд. евро се очаква да бъдат предоставени от партньори като Великобритания, Норвегия, Канада, Япония и Австралия.
В предложението си Европейската комисия предвижда два механизма за участие на съюзниците: допълнително финансиране от 5 млрд. евро чрез гаранции с най-висок кредитен рейтинг AAA или разширяване на предишен заем на Г-7, обезпечен с извънредните приходи от замразените руски активи.
Въпреки убедителната победа на Демократическата партия на междинните избори в САЩ, очакванията Вашингтон да се включи финансово остават ограничени.
„Не би било разумно да планираме бюджета, разчитайки единствено на надеждата“, коментира високопоставен представител на Европейската комисия, цитиран от Euronews.
Как ще бъдат осигурени средствата?
Предвижда се сумата от 45 млрд. евро да бъде набрана чрез съвместно поемане на дълг от държавите членки.
Европейската комисия, която разполага с най-високия кредитен рейтинг, ще емитира облигации с различни срокове на падеж на финансовите пазари и постепенно ще заема необходимите средства от името на всички страни в ЕС.
Същият механизъм се използва и за предишния заем от 90 млрд. евро.
Така общото финансиране, което Съюзът ще осигури за Украйна през 2026 и 2027 г., ще достигне 135 млрд. евро.
Колко ще струва заемът?
Съвместното задлъжняване винаги е свързано с разходи, които в настоящата икономическа среда са особено високи.
Цената на заемния капитал се е повишила в световен мащаб заради сътресенията на енергийните пазари, геополитическата нестабилност, опасенията от нарастващия държавен дълг и засилената надпревара в областта на изкуствения интелект. От Брюксел до Вашингтон публичните финанси са под все по-силен натиск.
Според изчисленията на Европейската комисия годишните разходи за лихви ще възлизат на приблизително 6 млрд. евро. От тях 3,5 млрд. евро ще бъдат свързани със заема от 90 млрд. евро, при първоначална оценка от 3 млрд. евро, а между 2 и 2,5 млрд. евро ще се дължат на новото финансиране.
Държавите членки ще субсидират лихвените плащания, за да не се натоварва допълнително Украйна.
На този етап планът предвижда годишните разходи да бъдат покривани от специалния пакет от 100 млрд. евро, който Брюксел е заделил за страната в следващия седемгодишен бюджет на ЕС.
Подобно решение обаче би намалило наличните средства с 42 млрд. евро и значително би ограничило финансирането, което Киев може да използва за други нужди.
Алтернативният вариант е лихвите да се изплащат чрез отделен финансов инструмент, така че пакетът от 100 млрд. евро да остане непокътнат.
Този въпрос допълнително обвързва подкрепата за Украйна с преговорите за европейския бюджет. Двете теми постепенно се превръщат в един общ, политически чувствителен пакет, чието одобрение изисква единодушие.
Какво ще стане с държавите, които отказват участие?
В навечерието на представянето на предложението четири държави членки – Словакия, Чехия, Унгария и България – дадоха знак, че не желаят да участват в новата схема.
„Казвам категорично „не“ на войната, оръжията и военните заеми и „да“ на мира“, заяви словашкият премиер Роберт Фицо във видеообръщение.
Словакия, Чехия и Унгария вече са освободени от участие в предишния заем от 90 млрд. евро и настояват да запазят тази възможност.
Българският министър-председател Румен Радев, който открито критикува доставките на оръжие за Украйна, също иска страната да се присъедини към тази група.
Позицията на четирите правителства предизвика остра реакция от германския канцлер Фридрих Мерц. Според него подкрепата за Украйна е въпрос на общата европейска сигурност, поради което финансовата тежест трябва да бъде разпределена между всички държави членки.
Мерц заплаши да наложи вето върху следващия бюджет на ЕС, който включва милиарди евро от кохезионните фондове, от които зависят Словакия, Чехия, Унгария и България, ако новият заем не получи подкрепата на всички 27 страни.
„Подкрепям канцлера“, коментира Фон дер Лайен, като изрази увереност, че ще бъде постигнато споразумение с участието на всички държави членки.
Европейската комисия е предложила на четирите страни компромисен вариант, при който те могат да участват във финансовата част на заема, възлизаща на 20 млрд. евро, но да бъдат освободени от военния компонент на стойност 25 млрд. евро.
Малко вероятно е обаче това предложение да промени позициите им, тъй като възраженията им са преди всичко политически.
Ще бъдат ли върнати парите?
ЕС ще поиска Украйна да изплати заемите от 90 млрд. и 45 млрд. евро едва когато Русия се съгласи да предостави военни репарации като част от бъдещо мирно споразумение.
Дотогава падежите на задълженията ще бъдат удължавани за неопределено време.
Москва многократно е отхвърляла възможността да изплаща подобни компенсации, което увеличава вероятността Европейският съюз да се наложи да поеме финансовата отговорност по един или друг начин.
Брюксел подчертава, че си „запазва правото“ да използва замразените руски активи на стойност 210 млрд. евро за погасяване на предоставената на Украйна помощ.
Този подход обаче би лишил Киев от значителен финансов ресурс, който ще бъде необходим за възстановяването на страната след края на войната.
При всички положения не се очаква Украйна, която вече има значителни задължения към други международни партньори и институции, да изплаща заемите със собствени бюджетни средства.
„Винаги може да бъде взето политическо решение за опрощаване на дълга“, посочи високопоставен европейски представител.
По думите му ЕС на практика се е превърнал в кредитор от последна инстанция за Украйна и вероятно ще продължи да изпълнява тази роля още дълго време.
,fit(334:224)&format=webp)
&format=webp)
,fit(334:224)&format=webp)
,fit(334:224)&format=webp)
,fit(334:224)&format=webp)
)
,fit(334:224)&format=webp)
,fit(334:224)&format=webp)
,fit(334:224)&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)